Решение № 5586 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16464/2009 г.

Решение № 5586 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16464/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Едис" ООД, гр. Добрич, чрез представляващите го управители - Драгомир Николов Драганов и Емил Димитров Стоянов, против Решение № 186/12.11.2009 г. по адм. дело № 384/2009 г. на Административен съд - Добрич, с искане за отмяната му, като нищожно, респ. като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - кмета на община-Добрич, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, по отношение на която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При извършената служебна проверка на обжалваното решение, на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК и на основанията, поддържани от касатора, настоящия състав установи: С обжалваното решение Административен съд -Добрич е отхвърлил жалбата на настоящия касатор, против Отказа на община-Добрич да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект - сезонна тераса, обективиран в писмо изх. № 94С-00-599/19.06.2009 г. на гл. архитект на общината, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административно-производствените правила, установени с Наредбата за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти на територията на община-Добрич /в сила от 01.01.2009 г./, издадена на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Поради това и отсъствие на предпоставките в Наредбата, за издаване на исканото разрешение за поставяне, отказът на главния архитект се явява законосъобразен. Като такива предпоставки, съдът е приел невключването на сезонната тераса в одобрената схема на преместваемите обекти за 2009 г., както и забраните по чл. 20, ал. 2, т. 3 и чл. 19, ал. 2, предл. второ от същата Наредба. Така постановеното решение е недопустимо. Същото е постановено по жалба на "Едис" ООД, гр. Добрич, който не е заинтересовано лице, разполагащо с процесуален правен интерес да обжалва издадения Отказ. Това е така, защото "Едис" ООД не е бил страна в административното правоотношение по издаване на оспорения административен акт, нито като заявител, нито като привлечено или встъпило заинтересовано лице, по чл. 27, ал. 1 от АПК. Поради това и издаденият административен акт не го засяга, съответно за дружеството липсва правен интерес от оспорването му. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, приложим на основание чл. 219, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения. В случая оспорващото дружество не се явява засегната страна, защото не е заявител и съответно адресат на оспорения акт. Такъв заявител и адресат се явява лицето Светла Стефанова Джонева, собственик на обект-павилион "Нещото", находящ се в УПИ III-326, кв. 19 по плана на ЦГЧ на гр. Добрич, която на собствено основание е подала заявление за поставяне на лятна тераса по чл. 56 от ЗУТ, с вх. № С-514/05.06.2009 г. Поради това постановеният отказ от 19.06.2009 г. на гл. архитект на община-Добрич, е с адресат Светла Джонева, а не дружеството-жалбоподател, като за последния не са възникнали никакви задължения, респ. не са засегнати непосредствено никакви права и законни интереси. Засягане за дружеството би имало, ако последното беше обжалвало мълчалив отказ на гл. архитект да се произнесе по заявлението им за издаване на разрешение за поставяне на сезонна тераса от 20.01.2009 г., след влизане в сила на решението по адм. дело № 89/2009 г. на АС-Добрич и връщане на преписката за ново произнасяне от главния архитект на община-Добрич, каквото произнасяне няма, а не да обжалват процесния отказ, с адресат друго лице. Засягането е условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване на всеки административен акт. Когато такова липсва, както е в случая, е налице недопустима жалба, по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК. При тези данни, съдът е следвало да остави подадената от "Едис" ООД жалба без разглеждане и да прекрати производството по делото, поради недопустимост. Вместо това същият незаконосъобразно е приел, че жалбата е допустима, поради това, че с декларация дружеството е потвърдило изцяло действията на Светла Джонева, без да прецени, че същата е подала заявлението от свое име, а не от името на дружеството без представителна власт. Изложеното обуславя извод за недопустимост на обжалваното решение, което като такова следва да бъде обезсилено, а жалбата на "Едис" ООД, гр. Добрич, срещу изричен отказ на гл. архитект на община-Добрич от 19.06.2009 г. бъде оставена без разглеждане, като недопустима и производството по делото прекратено. Поради това настоящият състав намира за недължимо обсъждането на доводите за неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са и доводите за нищожност на обжалваното решение, на основание чл. 177, ал. 1 от АПК. Разпоредбата не визира нищожност, поради което е неприложима. Неприложима е и разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, спрямо оспорения административен акт, тъй като страните по него и по отменения такъв с влязлото в сила решение по адм. д. № 89/2009 г. на АС-Добрич, са различни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение