Решение № 5958 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2518/2018 г.

ВАСIII отделение18.04.2019 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА Решение № 78 от 12.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2575/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5958 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2518/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Запрянов от гр. [населено място] чрез адв. Б. Бойчев против Решение № 78 от 12.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2575/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касационният жалбоподател твърди нищожност, евентуално - неправилност на съдебното решение като постановено при наличието на всички основания за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да обяви нищожността на съдебното решение или да отмени същото като неправилно и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразни атакуваните от Запрянов разпоредби на т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, определящи цени на услуги в РНБ "Иван Вазов" - гр. Пловдив от Приложение № 8.2 към чл. 61/2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община – Пловдив, приета от ОбС - Пловдив, както и да му присъди сторените по делото съдебни разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът П. Запрянов, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. Бойчев по делото е депозирана писмена защита с подробно развити в нея доводи за допустимост и основателност на касационната жалба. Ответникът, Общински съвет – Пловдив, редовно призован, се представлява от адв. Й. Дамбулев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно- правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като предявена от надлежна страна в първоинстанционното производство, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване и в срока по чл. 211 от АПК. Настоящият състав на ВАС, при извършване на вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение с материалноправните разпоредби, намира обжалваното съдебно решение за недопустимо като постановено по жалба, предявена от физическо лице, което няма правен интерес от оспорване. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на П. Запрянов срещу разпоредбите на т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 за цени на услуги в Регионална народна библиотека "Иван Вазов" - Пловдив от Приложение № 8.2 към чл. 61/2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община- Пловдив (Наредбата), приета с Решение № 80 от 4.03.2003 г. на Общински съвет - Пловдив, с последващи изменения и допълнения, последните, приети с Решение № 205 от 21.06.2017 г. на Общински съвет - Пловдив. С атакуваните разпоредби общински съвет- Пловдив е определил цени на услуги, извършвани от РНБ "Иван Вазов" - Пловдив, както следва: 1. издаване на потребителска карта за една година / от дата до дата/ - 6.00 лв; 1. 1 издаване на потребителска карта за една година / от дата до дата/ на ученици до 14 години включително – 3.00 лв; 1. 2. издаване на потребителска карта за една година / от дата до дата/ на пенсионери до 70 годишна възраст – 2.00 лв; 2. Издаване на шестмесечна потребителска карта – 4.00 лв; 3. Издаване на едномесечна потребителска карта – 3.00 лв и 4. Издаване на еднодневна потребителска карта – 2.00 лв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на П. Запрянов от гр. Димитровград срещу цитираните по-горе разпоредби от Приложение № 8. 2. към чл. 61, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община - Пловдив, относими към цените на услуги, предоставяни от РНБ "Иван Вазов" - Пловдив и е осъдил П. Запрянов да заплати на ОбС - Пловдив разноски в размер на 500 лв. За да стигне до този правен резултат, АС -Пловдив е стигнал до извода, че предвид представената по делото потребителска карта, издадена от РНБ "Иван Вазов" - Пловдив на П. Запрянов, ищецът има правен интерес да обжалва разпоредбите от общинската наредба, касаещи цените на услуги, заплащани на същата обществена библиотека. По същество административният съд е приел жалбата на Запрянов за неоснователна, тъй като според него атакуваните разпоредби от Наредбата не противоречат на чл. 51 от Закона за обществените библиотеки /ЗОБ/, каквото е твърдението на жалбоподателя. Според АС - Пловдив издаването на потребителска карта в различните, предвидени в оспорените разпоредби хипотези, не представлява основна библиотечна услуга по смисъла на чл. 51 от ЗОБ, а следва да се причисли към дейността по регистрация на потребителите на услуги и администрирането на данни, свързани с библиотечните услуги. Регистрацията на читателите, с което е свързано издаването на потребителски карти – годишни, шестмесечни или еднодневни, е дейност по регистрация на потребителите на библиотечни услуги и администриране в тази връзка на личните им данни, както и с цел дейност по отчетност и контрол, обслужваща библиотечната такава. Освен това наличието на абонаментна потребителска карта за определен период от време гарантира на притежателя й ползването на всички библиотечни услуги за периода, за който е издадена- т. е. както за основните библиотечни услуги/ които по см. на чл. 51, ал. 2 от ЗОБ са безплатни/, така и на специализираните библиотечни услуги, изброени в разпоредбата на чл. 52 от същия закон, които са възмездни по смисъла на цитирания по-горе законов текст. Доколкото издаването на абонаментна потребителска карта съставлява услуга, извън изчерпателно изброените такива по чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ, АС - Пловдив е заключил, че правилно и на основание чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ ОбС - Пловдив е определил цената за издаването й. По горните съображения административният съд е отхвърлил жалбата на П. Запрянов срещу оспорените от него разпоредби от общинската наредба като неоснователна и е осъдил същия да заплати на ОбС - Пловдив сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Решението на АС – Пловдив, макар правилно по същество, е недопустимо като постановено по жалба, предявена от лице без правен интерес от обжалване разпоредбите на общинската наредба по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения- т. е. АПК изисква оспорващият нормативен административен акт / какъвто безспорно съставлява общинската наредба/ - гражданин и/или юридическо лице- да докаже пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. В настоящия случай за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване на процесната Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община –Пловдив в атакуваната й част. На първо място – представеното от П. Запрянов копие на потребителска карта и фискален бон за сумата от 6.00 лв /л. 7 от първоинстанционното дело/, доколкото не съдържат името на жалбоподателя, а само снимка, за която също няма данни да е негова, не може да съставлява доказателство, че именно П. Запрянов е притежател на издадена от НОБ"Иван Вазов"-Пловдив НОБ "Иван Вазов" - Пловдив потребителска карта. На второ място – дори да се приеме, че потребителската карта е издадена именно на жалбоподателя / каквото не е становището на настоящия съдебен състав/, то и в този случай закупуването на потребителска карта за НОБ "Иван Вазов" - Пловдив от лице с постоянно местожителство извън гр. Пловдив / в конкретния случай – с местожителство в гр. Димитровград/ не може да обуслови наличието на пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на цитираните текстове от Приложение № 8.2 от общинската наредба на ОбС - Пловдив. От една страна – настоящият състав на ВАС намира, че закупуването на тази потребителска карта за ползване на библиотека в гр. Пловдив е извършено за целите на оспорването по адм. д. № 2575/2017 г. /ПАС, което противоречи на понятието за "правомерност" при доказване наличието на лична и обоснована заинтересованост от оспорване по чл. 186, ал. 1 от АПК, определена с Решение № 5 от 17.04.2007 г. на КС по к. д. № 11/2006 г. От друга страна – така закупената потребителска карта за ползване на НОБ "Иван Вазов" - гр. Пловдив от лице, което е постоянен жител на друг град и не е доказало по делото обстоятелството, че пребивава достатъчно дълго време от годината в гр. Пловдив било поради промяна на настоящия си адрес, било поради служебна, търговска или друга житейска ангажираност с гр. Пловдив, не доказва пряк и непосредствен правен интерес за обжалване на общинската наредба на гр. Пловдив, като настоящият съдебен състав споделя изцяло развитите в мотивите на Решение № 5 от 17.04.2007 г. на КС по к. д. № 11/2006 г. съображения в тази насока. Несъстоятелно е и искането на касатора, в случай, че ВАС приеме атакуваното пред него съдебно решение за недопустимо и, предвид посочените от П. Запрянов други съдебни решения на ВАС по сходни казуси, с които съдът се е произнесъл по същество, да спре производството по делото и да инициира образуване на тълкувателно дело по случая. Критериите за преценка налице ли е правен интерес у гражданин за оспорване на подзаконов административен акт или не, е посочен в мотивите и диспозитива на решение на Конституционния съд № 5 от 17.04.2007 г. на КС по к. д. № 11/2006 г., поради което този въпрос не може и не следва да бъде уреждан с тълкувателно решение на ВАС. По развитите по-горе съображения, разглеждайки жалбата на П. Запрянов срещу атакуваните от него разпоредби от общинската наредба, АС - Пловдив е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по делото – прекратен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

1