Решение № 2813 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 860/2021 г.

Решение № 2813 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 860/2021 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Х. Пешев, срещу решение № 7093 от 9.12.2020 г. по адм. дело № 10375/2020 г. на Административен съд – София град. С него е отменено, като незаконосъобразно решение № 2060 от 24.09.2020 г. в частта му, в която е отхвърлена молбата на М. Фархади, гражданин на Иран за предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложени са доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – М. Фархади, лично и чрез процесуалния си представител адвокат Т. Илиев, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че административният орган не е изследвал подробно фактическата обстановка в нарушение на чл. 146, т. 3 АПК и не е изложил мотиви за приетата от него липса на основания по чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от М. Фархади срещу решение № 2060 от 24.09.2020 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Възразил е, че административният орган не е обсъдил и анализирал всички факти и обстоятелства от значение за случая в нарушение на чл. 35 АПК и не е взел предвид изложените от него обяснения за причината да напусне страната си по произход, а именно наличието на реална заплаха да бъде подложен на нечовешко и унизително отношение. В хода на съдебното производство е представил съдебно решение на Обществен и революционен съд на Техеран, потвърдено от Апелативен съд, от които е видно, че е осъден на пет години лишаване от свобода и 75 удара с камшик по четири обвинения – пропаганда срещу реда в Ислямската република, членство в неправилни групировки с цел пропаганда на ционистко християнство, съзнателно отдаване под наем на лично жилище за разпространение на грешни религии и отпечатване на християнски брошури и тяхното разпространяване в общността. Административният съд е събрал в цялост административната преписка и е изложил приетите за установени факти като е счел, че правилно органът е отказал предоставяне статут на бежанец поради недоказани предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. По отношение на отказа за предоставяне на хуманитарен статут е посочил, че органът в нарушение на принципите за съразмерност и истинност не е дал възможност на чужденеца да представи документите, които потвърждават дадените пред интервюиращия орган обяснения. Съдът е посочил, че доказателствата не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК, поради което ги е ценил като официални документи и е приел наличието на присъда от пет години лишаване от свобода и 75 удара с камшик. Съпоставяйки фактите с изискванията на чл. 3 КПЧОС е счел, че за М. Фархади съществува категорична и реална възможност в страната му по произход да бъде наложено наказание, представляващо изтезание и нечовешко отнасяне, което е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут. По тези съображения е счел отказът на заместник-председателя на агенцията за предоставяне на хуманитарен статут за незаконосъобразен и го е отменил, като при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, а именно да се предостави хуманитарен статут. Приел е за неоснователна жалбата в частта й, в която е отказано предоставяне на статут на бежанец и я е отхвърлил. Решението в обжалваната му част е правилно като краен резултат, но с коригиращи мотиви. Видно от данните по делото, молителят е влязъл нелегално в страната през месец ноември 2019 г. заедно със съпругата си и двете им малолетни деца. При опит да напуснат България в посока Република Сърбия са задържани, настанени в СДВНЧ – Дирекция "Миграция"-МВР, след което на 21.12.2019 г. подава молба за международна закрила. Съпругата му, като майка и законен представител на малолетните им деца подава отделна молба за закрила. В регистрационния лист, наред с останалите персонални данни, е посочил, че е гражданин на Иран, етническа принадлежност – персиец и религия – мюсюлманин шиит. С молителя са проведени две интервюта на 26.05.2020 г. и на 22.06.2020 г., като причина за напускане на страната си по произход е посочил проблеми от страна на иранските власти, поради факта, че е отдал собствената си къща в Техеран на свои приятели – арменци за провеждане на домашни църковни /християнски/ сбирки. Твърди, че е знаел за дейностите, които се извършват в къщата му, но не е бил наясно, че като мюсюлманин по рождение, помагайки на християни, ще понесе толкова тежка присъда. Посочил е, че домоуправителят е информирал органите на реда, след което бил задържан и осъден на пет години лишаване от свобода и 75 удара с камшик, като посочва, че решението на съда го има на файл на мобилния си телефон. Интервюиращият орган е уведомил чужденеца, че за нуждите на производството следва да го представи на хартиен носител, което не е сторено. Административният орган е преценил молбата, като явно неоснователна и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказал предоставяне на международна закрила. Правилно съдът е посочил, че органът не е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани със случая, както и че не е насрочено ново интервю, при което да бъде дадена възможност на чужденеца да представи съдебните решения за постановената присъда. Видно от представените пред административния съд и пред настоящата инстанция доказателства, М. Фархади е осъден на пет години лишаване от свобода и 75 удара с камшик за това, че е предоставил собствената си къща на арменци, които я използват да проповядват християнство. При разглеждането на молбата за закрила обаче, органът не е съобразил тези факти при условие, че е бил уведомен, че чужденецът разполага с доказателства за причината за напускането на страната му по произход и практически не е изложил никакви съображения във връзка с наличието или липсата на основания за предоставяне на международна закрила по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Единственото, което е посочено в оспорения акт е, че установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че той е бил принуден да напусне държавата си по произход, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. В този смисъл, като не е събрал наличните у чужденеца доказателства, свързани с причините за заминаването му от Иран, органът не ги е обсъдил и е постановил незаконосъобразен акт в нарушение на административнопроизводствените правила, което води и до неправилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 35 АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. В случая съдът правилно е приел, че в процесното решение на заместник-председателя на ДАБ не се съдържат обосновани изводи и твърдения, подкрепени от доказателствата по делото. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В конкретния случай административният орган не е анализирал и не е изложил мотиви относно наличието или липсата на предпоставките по чл. 9, ал 1, т. 2 ЗУБ, поради което правилно съдът е върнал преписката на органа за ново произнасяне, но не и в частта, с която го е задължил да предостави хуманитарен статут, а само относно извършването на нормативно установеното му задължение по чл. 75, ал. 2 и ал. 3 ЗУБ. Неизпълнението на задълженията по ЗУБ е особено съществено, тъй като е довело до постановяване на отказ, който е немотивиран с оглед конкретиката на твърденията и представените доказателства по отношение на постановената присъда. Неоснователно е твърдението на касатора, че документите не са представени в съответствие с процесуалноправните изисквания на закона, което е лишило административния орган от ефективни средства за правна защита срещу тях. Документите са вещи, върху които с писмени или електронни знаци е материализирано изявление, като оспорването им трябва да се заяви изрично и недвусмислено до края на съдебното заседание. Документите не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК, поради което съдът преценява съдържанието им по свое вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. Процесуалният представител на заместник-председателя на ДАБ е участвал в съдебното заседание, запознал се е с тях и е имал възможността да ги оспори по надлежния ред, поради което не е налице твърдяното нарушение. Поради изложеното отмяната на отказа от предоставяне на статут, извършена с обжалваното решене на първоинстанционния съд е правилна, като краен резултат. Преписката действително подлежи на връщане, но като се имат предвид мотивите на настоящото съдебно решение, а не тези, дадени от административния съд. Първоинстанционното решение следва да се остави в сила, но при връщане на преписката, административният орган е обвързан да изпълни указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение