Решение № 1713 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15186/2012 г.

Решение № 1713 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15186/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната чрез юрисконсулт М. Янакиева срещу решение № 143 от 26.10.2012 г. по адм. дело № 165/2012 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК. Ответникът - Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ловеч, редовно призовани, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд - Ловеч е отхвърлил изцяло оспорването на Министерство на отбраната срещу Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци (АУЗТБО) № 5 от 18.01.2011 г., издаден от Наталия Ангелова - старши счетоводител в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ловеч, потвърден с решение № 5 от 18.02.2011 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Ловеч. За да постанови решението си, решаващият състав е приел за неоснователно възражението за нищожност на процесния АУЗТБО поради противоречието му с влязло в сила решение № 143 по адм. дело № 170/2009 г. на Административен съд - Ловеч, чийто предмет е друг ИАА, а именно заповед на кмета на Община Ловеч, с която е определено задължение за ТБО за различен от процесния период, поради което е неприложима хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК и липсва основание за прогласяване нищожност на процесния АУЗТБО. Съдът е приел също така, че от приетите писмени доказателствата по делото, включително и от заключението на СИЕ, безспорно се установява, че задълженията за ТБО са изчислени на база посочената от Министерство на отбраната стойност (отчетна) на имота съгласно декларацията по чл. 17, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съдът е счел за недоказан доводът на жалбоподателя, че за процесния период 01.01.2008 до 31.12.2008 г. общината не е предоставяла услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", тъй като Министерство на отбраната не е представило доказателства, че сам и за своя сметка е извършило цитираната услуга, следователно същата е била предоставяна от Община Ловеч, за което се дължи съответния размер такса. Изтъкнал е също така съображения, че от ответника по касационната жалба са ангажирани достатъчно и безспорни гласни и писмени доказателства, които установяват извършването и на трите услуги по чл. 66 от ЗМДТ за процесния период. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира така постановеното решение за правилно. По делото няма спор, че касационният жалбоподател - Министерство на отбраната, е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Ловеч, бул. "България" № 53 (ползван от поделение № 42820 - Ловеч), за който е подадена декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № М 8000193 от 2009 г. Страните неспорят относно декларираната отчетна стойност на имота. Безспорно е също така, че имотът се намира в регулационните граници на града, в първи район, както се установява от заповед № 2712/27.10.2004 г. на кмета на Община Ловеч, в който район се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Настоящата инстанция намира изтъкнатите възражения на касационния жалбоподател, че при издаването на АУЗТБО е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и че Община Ловеч не е ангажирала достатъчно доказателства за реалното предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, за неоснователни. Преди всичко, оплакването за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неизпращането на уведомление до дружеството за размера на дължимата ТБО съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК е несъстоятелно. Това е така, тъй като за възникването на задължението за такса битови отпадъци не е предвидено изискване за издаване на нарочен акт от орган на администрацията. В нормата на чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ е регламентирано, че общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане, като по своя правен характер това съобщение обаче не представлява индивидуален административен акт, а самото съобщаване на размера на таксата на задълженото лице не е предпоставка за възникване на задължението, нито за издаване на индивидуален административен акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Съобщението по чл. 69, ал. 2 от ЗДМТ, респективно по чл. 107, ал. 3, изр. 1 от ДОПК има уведомителен характер и цели да улесни задължените лица и администрацията при заплащането, съответно при събирането на публичното задължение. На второ място, правилно Административен съд - Ловеч е приложил материалния закон към правнорелевантните факти по делото, като е приел, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е била реално извършвана и определената за нея такса е дължима. В нормата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ е предвидено, че таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, когато услугата не се предоставя реално от общината. Както се посочи, територията на която се намира имотът на касатора е включена в район, в който според заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ общината предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Реалното осъществяване на дейностите по изпълнение на тази услуга също е доказано по делото, както правилно е приел първоинстанционният съд. По делото са представени протоколи за установяване извършването и за заплащане на натурални видове строителни работи и услуги, подписани между община Ловеч като възложител и "ЕКО" ЕООД, гр. Ловеч като изпълнител. Тези протоколи са издадени на посочените в тях дати през целия данъчен период 01.01.2008 до 31.12.2008 г. и удостоверяват извършването на описаните в тях дейности, сред които и дейността натоварване на отпадъци и извозване по маршрут, включващ бул. "България", на който се намира имота на Министерство на отбраната, ползван от поделение № 42820 - Ловеч. От показанията на разпитаните по делото свидетели Велизар Нетов Ангелов, Здравко Красимиров Славчев и Серафим Светлов Каменов - всичките шофьори на камиони за смет, се установява, че специализиран автомобил за смет е влизал в поделението, откъдето са прибирани битовите отпадъци, събирани в контейнерите, които са се намирали в двора на поделението и са били предоставени от концесионера. Следователно доводите на касатора, че лицата, извършващи услугата сметосъбиране и сметоизвозване не се имали достъп до имота, поради това че поделението е било режимно, с ограничен достъп, е неоснователен. Най-накрая, не е доказано твърдението, че битовите отпадъци са извозвани и депонирани за сметка на касатора, като в тази връзка не са представени доказателства за получено разрешение за осъществяване на такава дейност, за действително транспортиране на отпадъци и разтоварването им в депо за битови отпадъци. Правилно Административен съд - Ловеч е отхвърлил жалбата против акта, като е приел, че услугата е реално предоставена и размерът на таксата е определен в съответствие с декларираната отчетна стойност на имота и размера на таксата, определен с решение на общинския съвет за процесната година, като първоинстанционният съд задълбочено е анализирал в мотивите на оспореното решение, че в случая не е налице хипотезата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ, при която таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи. Правилно съдът е приел, че таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения, също се дължи. Съгласно чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи, когато няма такива. В случая не е налице тази хипотеза, тъй като от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, се налага извода, че на територията на община Ловеч съществува депо за битови отпадъци, което е функциониращо и битовите отпадъци, включително от района, в който се намира имотът на касатора, са извозвани и разтоварвани в това депо. Касаторът не е изложил никакви конкретни доводи по тази част от правния спор и по същество не оспорва задължението за тази услуга. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, когато услугата не се предоставя. В случая първоинстанционният съд обосновано от събраните по делото доказателства е приел, че услугата е предоставяна. Касаторът не е изложил доводи и по тази част от правния спор. Като се имат предвид горните съображения, първоинстанционният съд правилно е приел, че касационният жалбоподател дължи такса за всички услуги по чл. 62 от ЗМДТ, в размера в който са определени в АУЗТБО, с оглед на което оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,