Решение № 2281 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10246/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Балчик, чрез процесуален представител, срещу Решение 8513 от 09.07.2024 г., постановено по адм. д. 2824/2024 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменена негова Заповед 1028/12.08.2022г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, а в условията на евентуалност - неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че производството е недопустимо поради липса на годен предмет на оспорване, както и на правен интерес. Счита, че съдът не е отчел статута на процесното брегоукрепително съоръжение, което е в имот със специално предназначение и ползване. Подчертава, че преминаването през свлачищния участък е рисковано за туристите, с оглед на което с оспорения акт се цели превенция и осуетяване на опасностите. В подкрепа на тезите си развива подробни съображения в жалбата и претендира обезсилване или отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - В. Г. В., с писмен отговор и в о.с.з. оспорва нейната основателност. Ответникът по касационната жалба - П. И. Г., с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на оспорване в производството пред тричленния състав на ВАС е законосъобразността на Заповед 1028/12.08.2022г., издадена от Кмета на Община Балчик, с която е забранено движението на пешеходци и ППС от К.К. "Албена" по посока към брегоукрепително съоръжение, пешеходна алея "Дамба". За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, тричленният състав е приел, че тя притежава белезите на подзаконов нормативен акт. Преценил е, че същият засяга жалбоподателите, а това обосновава техния правен интерес от оспорването. Според решаващия състав, заповедта е издадена от компетентен орган, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се неспазване на предвидения в чл. 75 АПК и ЗНА ред за издаване на административния акт. Така постановеното решение е недопустимо. Съгласно чл. 75, ал.1 АПК нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Разпоредбата на чл. 76, ал.1 АПК сочи, че нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Според чл. 6 ЗНА Министерският съвет издава постановления, когато приема правилници, наредби или инструкции; както и когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност. Член 8 ЗНА предвижда, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Така очертаният нормативен регламент сочи, че кметът на общината не е сред органите, предвидени от Конституцията или от закон, които могат да издават нормативни актове. Кметът не само не разполага с компетентност да издава подзаконови нормативни актове, но и оспорената заповед не притежава белезите на такъв. Със същата е забранено движението на пешеходци и ППС в посочения участък, но не е създадена административноправна норма и то с многократно правно действие. С оспорения акт еднократно е разпоредена забрана за движение, която засяга права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, поради което и по аргумент от 65 АПК същият представлява общ административен акт. /така и Определение 4787 от 04.05.2023 г. по адм. д. 3508/2023 г. и Определение 11913 от 06.11.2024 г. по адм. д. 8770/2024 г., VІІ отд. на ВАС/. По аргумент от чл. 132, ал.1 АПК, на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. Сред тях не попадат оспорванията на общи административни актове, поради което родово компетентен като първа инстанция по тези жалби е именно административния съд. Съгласно чл. 133, ал.3 АПК делата по оспорване на общи административни актове се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт. В случая това е Административен съд - Добрич, който е родово и местно компетентен по предявеното оспорване и на когото същото е следвало да бъде изпратено по компетентност. Вместо да стори това, тричленният състав се е произнесъл по обжалване, което не му е родово подсъдно, в резултат на което е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. На основание чл. 135, ал.2 АПК жалбите срещу атакуваната заповед следва да бъдат изпратени по компетентност на АС- Добрич. При този изход на спора, направеното искане и на основание чл. 143 АПК, в полза на Община Балчик следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото поризводство, възлизащо на сумата от 200 лв., определена в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия