Решение № 1415 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4852/2007 г.

Решение № 1415 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4852/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. ГПК (отм.). С решението от 13.11.2006 г. по гр. д. № 3267/2005 г. С. градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 14.07.2005 г. по гр. д. № 429/2005 г. на С. районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Г. В. против Н. Г. Н. искове за разкриване привидността на договор за покупко-продажба на имот, сключен с нот. акт № 135 от 7.10.2002 г. по нот. д. № 120/2002 г., за възстановяване на запазената й част от наследството на П. Х. чрез намаляване на горния разпоредителен акт на наследодателката и за делба на същия имот. Въззивното решение е обжалвано в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от ищцата В, чрез пълномощника й адвокат И. Иванова. В касационната жалба касаторката поддържа становище за неправилността му поради нарушение на материалния закон и необоснованост на направените изводи, с молба за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени. Ответникът Н. Н., чрез пълномощника му адв. Д. Д. оспорва касационната жалба по съображенията в представените писмени бележки и моли въззивното решение да се остави в сила с присъждане на направените съдебни разноски. Върховният касационен съд на РБ, състав на IV гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба оплаквания във връзка с доводите на страните и данните по делото, и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 135/2002 г. между наследодателката на страните П. ответника, с твърдението, че е налице привидна сделка, прикриваща договор за дарение. За да приеме неоснователността на този иск, оставяйки в сила първоинстанционното решение, въззивният съд заключил, че не е установено действителната воля на прехвърлителката да не е обективираната в нотариалния акт такава за прехвърляне на собствеността срещу заплащане на определената цена от купувача. Съдът обсъдил събраните свидетелски показания и макар да приел, че действително уговорената цена не била платена от ответника, купувач по договора, то това обстоятелство не води до извод за симулативност на продажбата и прикриването на договор за дарение, както и това за полаганите от ответника към прехвърлителката грижи. С оглед неоснователността на иска по чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД съдът отхвърлил и исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН и за делба на имота, предмет на договора. Изводите на въззивния съд са правилни и обосновани, а оплакванията на касаторката - неоснователни, поради което и въззивното решение следва да се остави в сила. За да е налице привидност на договора следва да се установи по несъмнен начин, че към датата на сключването му страните не са желали да постигнат последиците му - прехвърлянето на правото на собственост и заплащането на цената. Видно от съдържанието на нотариалния акт, страните са договорили прехвърляне на правото на собственост срещу определената цена, удостоверено е и нейното плащане, като по делото не са представени доказателства, оборващи доказателствената сила на нотариалния акт. Събраните свидетелски показания не установяват неплащане на цената от ответника, както неправилно е приел въззивният съд, но дори и да е установено това, правилен е извода му, че не е налице нищожен договор, а неизпълнение на задължение на една от страните по него. Доводите на касаторката, че неплащането на покупната цена е индиция за различна от обективираната в договора воля са неоснователни, тъй като по делото не е проведено пълно и главно доказване относно релевантния за спора факт относно наличие на воля у наследодателката за дарение на ответника. Тежестта за доказването му е на ищцата, поради което и с оглед липсата на писмени доказателства, съгласно чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.), от ангажираните свидетелски показания, макар и допустими, не може да се направи извод за наличие на привидна, респ. прикрита сделка поради неотносимостта им към въпроса за наличие на дарствено намерение у прехвърлителката. От неоснователността на иска за нищожност на договора за продажба следва и неоснователността на останалите два иска. При постановяване на въззивното решение не са допуснати поддържаните касационни основания, поради което и същото следва да се остави в сила. Разноски не се присъждат на другата страна с оглед липсата на представени доказателства за направени такива в настоящето производство. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) настоящият състав на ВКС, IV г. о.