Решение № 8422 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10892/2013 г.

Решение № 8422 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10892/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП и Ренета Иванова Цекова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Томи-Ренета Цекова", против решение № 4052 от 17.06.2013 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 8570/2012 г. С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Бонев, се обжалва решението в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2131113861/30.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1670/12.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София /сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, реалността на доставките от тримата доставчици не се доказва чрез представените доказателства, тъй като по отношение на доставчиците не е установено да са заплащали наем за склад, не е доказана техническата им и кадрова обезпеченост. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Ренета Иванова Цекова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Томи-Ренета Цекова", със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Грозден" № 15 А оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Димитров. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. С касационната жалба на Ренета Иванова Цекова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Томи-Ренета Цекова", подадена чрез процесуалния й представител адв. Димитров, решението се обжалва в частта му, в която е отхвърлена жалбата й против посочения по-горе РА. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Кирилов и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационните жалби, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт са допустими, а разгледани по същество, неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София- град е бил РА № 2131113861/30.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1670/12.07.2012 г. Със същия на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС по фактури, издадени от "Лео Комерс 2004" ЕООД, "София Найт" ЕООД, "Велма-51" ЕООД, "И. Ф. Трейд" ЕООД, "Салам и Ко" ЕООД, "Беосис" ЕООД и "Бул Стемар" ЕООД. Установено е задължение за ДДС в общ размер 19 128.95 лв. и лихва 7 189.80 лв. АССГ е отменил РА в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за доставки на меса, издадени от доставчиците "Лео Комерс 2004" ЕООД, "София Найт" ЕООД, "Велма-51" ЕООД, в общ размер 8 937.01 лв. Подробно са обсъдени събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Направен е законосъобразен извод за наличие осъществени доставки. Видно от констатациите в Ревизионния доклад /РД/ през ревизирания период ЕТ е осъществявал дейност, свързана с производство на месни заготовки, варено-пушени деликатеси и търговия с тях в цех в кв. "Илиянци", за който притежава Удостоверение за регистрация № 2203516/18.05.2010 г., издадено от Министерство на земеделието и храните. В този смисъл е и заключението на вещото лице по назначената ССЕ, което установява, че част от стоките са изнесени, а друга част е преработена в собствения цех. В хода на ревизията е установено също така, че ревизираното лице разполага с хладилен бус МАН М 40 с рег. № СА 2229 РА. Представено е свидетелство за регистрацията му. Същият е заприходен в активите на фирмата. Посоченото превозно средство е описано в приемо-предавателните протоколи. По отношение на доставчика "София Найт" ЕООД е извършена от вещото лице проверка в счетоводството му и е установило осчетоводяване на процесните фактури по сметка 411 "Клиенти", 702 "Приходи от продажби", сметка 4532 "Начислен ДДС по продажбите", Плащането е отразено по дебита на сметка 501 "Каса в лева". Още в хода на ревизията са представени: протоколи за ВОП от Полша, ЧМР и инвойс фактури, протокол за ВОП от Гърция и инвойс фактура. Вещото лице установява, че продадените стоки на жалбоподателя са били заприходени по дебита на сметка 304/1 - стоки на склад от внос, респ. кредита на сметка 401/2 доставчици, аналитично за Танос, Гърция и Карни, Полша. Дружеството в процесния период е имало назначени 17 лица по трудови договори. Разполагало е с наета по силата на сключен договор за наем хладилно-складова площ в "База София". По отношение на "Велма 51" ЕООД също са представени доказателства, че е ползвало хладилен склад за съхранение и търговия на едро с храни от животински произход в София, ул. "Малашевска" № 1, собственост на "Еврофриго" АД. Представено е удостоверение, издадено от Министерство на земеделието и храните. Вещото лице установява надлежно счетоводно отразяване на фактурата, а във връзка с плащането са представени дневни финансови отчети от ЕКАФП. Стоката е получена чрез ВОП и заприходена, във връзка с което са представени ЧМР и инвойс фактури. Изписана е при продажбата й на жалбоподателя. Относно доставчика "Лео Комерс" ЕООД също е установено, че е разполагал с продадената на жалбоподателя стока, придобита чрез ВОП от Австрия и Кипър. Представени са инвойс-фактури, ЧМР и търговски документ, установяващ срока на годност. Това дружество също е ползвало хладилен склад за съхранение и търговия на едро с храни от животински произход в София, ул. "Малашевска" № 1, собственост на "Еврофриго" АД. С оглед на изложеното правилно е приел първоинстанционният съд, че чрез събраните писмени доказателства и чрез ССЕ се установява, че доставчиците са разполагали със стоката, както и че същата е предадена на жалбоподателя и използвана от него в производствената му дейност. Неоснователно се твърди от касатора, че не е доказано наличието на специализирани складове при доставчиците. Непредставянето от двама от тях на фактури за платен наем не обосновава такъв извод. Изготвянето на пътни листове не е дължимо при превоз за собствена сметка по аргумент от чл. 18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. Решението е правилно и законосъобразно и в частта му, в която е отхвърлена жалбата против РА. Останалите доставчици не са открити и проверени от вещото лице. Доказателства във връзка с доставките от тяхна страна не са представени. Не са налице и приемо-предавателни протоколи, независимо, че касаторът твърди, че такива са били проверени от вещото лице. Липсват констатации за това и в самото заключение. Само декларация от управителя на "И. Ф. Трейд" ООД, че е вносител на меса и разполага със склад без доказателства за това не може да установи относимите към спора, свързан с реалността на доставките, факти и обстоятелства. Същото се отнася и до установеното от вещото лице за фактурите, издадени от "Салам и Ко" ЕООД, че към тях има прикрепени фискални бонове и стокови описи по артикули /мярка, ед. цена, обща стойност, ДДС/. Данъчният кредит е отказан на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, изискващ наличието на облагаема доставка. В т. 47 от решение на СЕС от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11 "ЛВК-56" ЕООД е посочено следното: "От една страна в съответствие с чл. 203 от Директива 2006/112 издателят на фактура дължи начисления в нея ДДС дори и при липса на облагаема сделка. От друга страна, в съответствие с членове 63 и 167 от посочената директива упражняването на правото на приспадане от получателя по фактурата е ограничено единствено до данъка по облагаеми с ДДС сделки. " Следователно, доказването на осъществена облагаема доставка е основна предпоставка за признаването на правото на данъчен кредит. Според приетото от СЕС в решение от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11 "Боник" /т. 32 и т. 33/, националната юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото. Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите доставки на стоки или услуги са реално осъществени и впоследствие тези стоки или услуги са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. В случая не е установено предаването на стоката от посочените доставчици на жалбоподателя. Решението е съобразено с практиката на СЕС по сходни казуси. Доводът на касатора за противното е неоснователен. Въпреки изхода на спора, на страните за касационното производство разноски не следва да се присъждат. Вторият касатор не е заявил такава претенция. На първия касатор в изпълнение изискването на чл. 161, ал. 1 ДОПК е присъдено с решението юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. С оглед изложеното, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение