Решение № 8362 от 14.8.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Назем, гражданка на Сирия, лично и като законен представител на малолетното си дете Н. Мохамад, родено на [дата на раждане] в Турция, чрез процесуален представител адв. Манолова, срещу решение 175 от 09.03.2023 г., постановено по адм. дело 160/2023 г., по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата им против решение 1360/23.01.2023 г. на заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че макар и съда да е описал подробно приложените по делото документи и доказателства, не се е произнесъл по тях, а само е потвърдил направените от административния орган заключения. Счита, че е следвало да се проведе допълнително интервю за изясняване на случая, с оглед установените противоречия и несъответствия в бежанската история на жалбоподателката и нейния съпруг. Иска се отмяната на обжалваното решение и връщане на преписката на органа за ново разглеждане и произнасяне по подадената молба за закрила. Ответната страна заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиева, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и е формирал законосъобразни и обосновани правни изводи, поради което не са налице касационните отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. Назем, гражданка на Сирия, лично и като законен представител на малолетното си дете Н. Мохамад, срещу решение 1360/23.01.2023 г., издадено от заместник - председателя на ДАБ при Министерския съвет, с което им е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че е издаден в предвидената писмена форма и от компетентен орган. Посочено е, че при постановяване на оспореното решение не са констатирани и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито нарушения на материалния закон. Според съда, решаващият орган е издал оспореното решение след преценката на всички факти и обстоятелства, от значение за случая и са изложени надлежни фактически и правни основания. Въз основа данните от административната преписка, първата инстанция е приела за установени фактите, изложени в оспорения административен акт, а оттам и че в случая са съобразени както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Изтъкнато е, че административният орган е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, изложените в бежанската история обстоятелства, при което констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Прието е, че събраните доказателства не установяват преследване или наличие на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността или принадлежността към убеждение на чужденците, а оттам и че не са налице законовите основания да им бъде предоставен статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут, при което е прието, че не са налице основанията и по чл. 9 от закона. Съдът приел още, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки Република Турция, където жалбоподателката и семейството ѝ са живели в продължение на около пет години, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на нея. Липсвали основания да се счита, че чужденците няма да бъдат допуснати до територията ѝ, още повече че детето на жалбоподателката е родено именно в Турция. По изложените съображения, съдът е стигнал до заключението, че обжалваното решение е законосъобразно, поради което е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че първоинстанционният съд не се е произнесъл и не е преценил доказателствата по делото, които са от съществено значение. С чужденката е проведено интервю, като според разказа ѝ и регистрационният лист, тя е сирийски гражданин, с етническа принадлежност - [етническа принадлежност], вероизповедание - [вероизповедание], омъжена с едно дете, което е родено в Турция през [година]. А. Назем е напуснала страната си по произход през 2017 г. и преминала в Турция, където от три години вече бил съпругът ѝ. В Турция живели заедно около пет години. Притежавала е документ за временна закрила кимлик. В Турция живеела заедно със семейството си в квартира под наем в гр. Кония, не работела. Съпругът работел в строителството. Като причина за напускането на Сирия е изтъкната ситуацията на несигурност в страната, породена от водещите се там военни действия. Декларирала е, че не е подлаган на преследване на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и че не е имала проблеми с властите в Сирия и в Турция, нито е бил жертва на насилие и не е имало заплахи към нея или семейството ѝ. Всички тези елементи от личната бежанска история не установяват условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Така, изцяло в съответствие с данните по делото, включително и тези от свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че не се установява същият да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Сирийската гражданка не сочи основателни причини, поради които не би могла да се завърне в Турция. Позовава се на това, че семейството ѝ се е издържало са от трудови доходи на съпруга й, но не са получавали никакви помощи от турската държава, като по време на престоя си там са имали достъп до медицинска помощ, но си плащали за всички медицински услуги, като ползвали частни лекари. Цялостният анализ на обясненията на А. Назем недвусмислено установява, че лицето е напуснало Турция по икономически подбуди и е типичен пример за икономически мигрант, а оттам - че законосъобразно ѝ е отказано предоставяне на статут на бежанец. В тази връзка обосновано с оглед данните по делото, в това число и разказаната от кандидата за бежанец, история при проведеното с нея интервю, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че лицето не установява, че е било обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, а оттам и че не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Законосъобразни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с нея интервю налагат именно направения извод за липсата на доказателства да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността ѝ като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Не намира основание и твърдението на касационния жалбоподател, че административният орган и съдът неправилно са приели, че Република Турция се явява "трета сигурна държава" и не е отчетено влошеното положение на сирийските бежанци. Административният съд е анализирал политическата обстановка на страната ведно с бежанската история, като е направил преценка на политическата обстановка и е достигнал до извода, че в Сирия към настоящ момент е неподходящо завръщането на чуждия гражданин с оглед протичащия към момента въоръжен конфликт, но предвид заявено от кандидата за закрила обстоятелство, че пет години е живяла необезпокоявано в Турция, където е родено и единственото ѝ дете, правилно е прието, че същата представлява трета сигурна страна. По делото са представени справки за актуалната обстановка и положението на чужденците, търсещи международна закрила в Република Турция, като правилно е прието, че се явява трета сигурна страна, тъй като попада в легалната дефиниция на § 1, т. 9 ДР ЗУБ. А. Назем е пребивавала в Турция, заедно със семейството си, като не сочи основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва да е била изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. По делото са представени справки за актуалната обстановка и положението на чужденците, търсещи международна закрила в Република Турция, изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". От тях е видно, че Законът за чужденците и международната закрила и Регламентът за временна закрила, предоставят правна рамка за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Следователно, правилно е прието, че Турция се явява трета сигурна страна по смисъла на легалната дефиниция по § 1, т. 9 ДР ЗУБ Обосновано административният съд е преценил и липсата на предпоставките за получаване на субсидиарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който съответства на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Събраните в хода на производството доказателства обосновават извода, че чуждата гражданка е напуснала Турция по икономически причини, а не поради невъзможност за ползване на закрила на територията й. По изложените съображения настоящият състав приема, че оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение не страда от пороци, вписващи се в хипотезите на чл. 209 т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила изцяло. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение