Решение № 6785 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3669/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Асеновград, подадена чрез адвокат Т. Кумчев против Решение № 1582/11.02.2026 г., постановено по административно дело № 1197/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. От ответната страна, „Запрянови – 03“ ООД чрез законния му представител управителя В. З. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба, с и се моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Процесното административно производство е по реда на чл. 124а – чл. 125 ЗУТ и е образувано по повод заявления на „Запрянови 03“ ООД, с които дружеството в качеството му на концесионер по смисъла на чл. 124а, ал. 5 ЗУТ е поискало да му се разреши да изработи проект за подробен устройствен план – план за регулация, като се одобри техническо задание по чл. 125, ал. 1 ЗУТ. Към заявленията са приложени: техническо задание за изработване на ПУП – текстова и графична част; скица-предложение за одобряване на ПУП; Договор от 26.03.2024 г., с който на „Запрянови – 03“ ООД е предоставена концесия за добив на подземни богатства – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали – мрамори от находище „Делчево – 2“, участък „Делчево – 2 юг“, разположени в землището на [населено място], общ. Асеновград и Решение № ПВ-37-ПР/2016 г. на Директора на РИОСВ - Пловдив за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение. С докладна записка от 08.05.2025 г., зам.кметът на Община Асеновград е внесъл преписката в Общински съвет – Асеновград и е предложил да се одобри техническото задание. Постоянната комисия по устройство и развитие на територията на общината при ОбС – Асеновград на свои заседания, проведени на 13.05.2025 г. и 21.05.2025 г. е формирала положително становище по предложението. С решение от 21.05.2025 г. Общински съвет – Асеновград не е приел с необходимото законово мнозинство предложения проект, тоест е постановил отказ да одобри техническото задание за изработване на ПУП – ПР. Административният съд е отменил отказа на Общински съвет – Асеновград да одобри техническо задание за изработване на ПУП – ПР за обект: „Кариера за добив на мрамори и баластра в концесионна площ „Делчево – 2“ (66,165 декара) в землището на [населено място], общ. Асеновград, в обхвата на поземлен имот с идентификатор 16955.28.410 по КК на [населено място], общ. Асеновград, обективиран в протокол № 21/21.05.2025 г. и е постановил преписката да се изпрати на органа за ново произнасяне в едномесечен срок, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. На първо място, правилно съдът е възприел характера на административното производство и относимите за случая разпоредби на чл. 124а, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ, чл. 124б, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ и чл. 125 ЗУТ, в която връзка е налице годен за оспорване индивидуален административен акт, постановен от компетентен орган. Единственият мотив да отмени решението на общинския съвет е неспазване на предписаната от закона форма, след като е приел, че в него липсват мотиви, като такива не могат да се извлекат и от документите, съдържащи се в административната преписка. Въпреки, че в протокола, отразяващ проведеното заседание на общинския съвет от 21.05.2025 г. са отразени изказвания на общински съветници преди гласуване на решението, съдът необосновано е приел, че същите са изразили лични или политически мнения, основаващи се на неподкрепени с доказателства хипотези, в противоречие с решението по ОВОС, тоест липсвали надлежни, ясни и категорични мотиви за формирания отказ. Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи относно неспазване на законоустановената форма на оспорения акт, до които е достигнал първостепенния съд. Мотиви за приемане на оспореното решение се съдържат в Протокол № 21/21.05.2025 г., отразяващ проведеното редовно заседание на Общински съвет – Асеновград, в който са отразени редица изказвания на общински съветници защо не следва да се уважава подаденото от „Запрянови-03“ ООД заявление да му бъде разрешено изработването на проект за ПУП-ПР в горска територия за обект „Кариера за добив на мрамори и баластра в концесионна площ „Делчево - 2“ и одобряване на техническо задание. Така например, на стр. 3 от извадката от протокола /стр. 13 от делото/ се съдържа изказване на общински съветник за наличие на пречка от юридически характер, тъй като концесионният договор не е влязъл в сила. В тази връзка, неправилно съдът е приел, че от изказванията на общинските съветници става въпрос за юридически неясноти, без да е ясно от какъв характер са същите. Напротив, цитираното изказване е достатъчно ясно и недвусмислено, така, че представлява годен мотив и фактическо основание за приемане на акта, доколкото от съществено значение за спора е да се даде отговор на въпроса дали заявителят „Запрянови-03“ ООД притежава качеството на концесионер, имащ право съгласно чл. 124а, ал. 5 ЗУТ да инициира процесното производство. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 31 ДР ЗПД „концесионер“ е всяко физическо или юридическо лице, което извършва дейности в Република България по силата на дадено разрешение или предоставена концесия в съответствие с този закон и други приложими закони. В чл. 2, ал. 3 от представения по делото концесионен договор е регламентирано, че договорът влиза в сила от датата, на която са изпълнени едновременно две условия, като по първото условие изискващо влязло в сила решение по ОВОС, одобряващо инвестиционното предложение е налице приключил съдебен спор. С касационната жалба е представено Решение № 8505/19.08.2025 г. по административно дело № 10245/2024 г. на Върховен административен съд, в мотивите на което е прието, че Решение № ПВ-37-ПР/2016 г. на Директора на РИОСВ – Пловдив е загубило правното си действие. В протокола от 21.05.2025 г. се съдържат и редица изказвания на общински съветници във връзка с необходимостта от опазване на природата в региона, предмет на инвестиционното намерение, който е горска територия, в него се развива туризъм, там попадат скален феномен, биосферен парк „Червената стена“, хижа „Марциганица“, къщи за гости, пещера „Добростански бисер“, ще се попречи на дивечовото разпространение и други подобни. Следователно, неправилен и необоснован се явява решаващият извод на съда за това, че в оспорения акт не се съдържат мотиви защо е формиран отказ да се одобри техническо задание за изработване на ПУП – ПР. Предвид съдържанието на изказванията на общински съветници, представляващи мотиви за взетото от колективния орган решение се налага изводът, че са налице фактически основания за приемането му съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а това дали тези мотиви са правилни или не, е въпрос по съществото на спора. От съществена важност е посочването на фактически основания за издаване на акта, тъй като именно тяхното наличие ако бъде установено, ще обуслови съответствието на акта с материалния закон. Относно липсата на правни основания следва да се отбележи, че съдът не е обвързан от правната квалификация на органа, стига разпоредителната част на административният акт да съответства на фактическите основания, посочени в него и да е в съответствие с приложимите правни норми. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че Административен съд – Пловдив е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в постановяване на съдебен акт при неизясняване на релевантните за спора факти. Съдът е отменил оспореният акт на погрешно възприето формално основание, без да се произнесе по неговата материална законосъобразност и разреши спора по същество, като даде отговор на относимите обстоятелства, посочени по-горе. Това, както и въведената в чл. 220 АПК забрана за Върховния административен съд да извършва фактически установявания, обуславя приложението на чл. 222, ал. 2 АПК, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, съдът следва да извърши проверка за материалната законосъобразност на постановения от общинския съвет отказ, при спазване на указанията по прилагане и тълкуване на закона, дадени по-горе. При този изход на спора, е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, съгласно която настоящата съдебна инстанция не следва да се произнася по претенциите на страните за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,