Решение № 13152 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15389/2014 г.

Решение № 13152 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15389/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красен Мариов Вълков, чрез адв. Ангелов срещу решение № 720 от 30.10.2014 г., по адм. дело № 669/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Перник. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на постановеното решение, тъй като въпреки направеното искане за спиране на съдебното производство до решаване на тълкувателно дело № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, то не беше спряно. Това прави решението постановено при при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба, ОД на МВР - Перник, не вземат становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му. Поддържа доводи, че са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е отменен акт и пряка причинна връзка с твърдяните вреди. В тази връзка неправилна е логиката на решението на съда, тъй като не се постигат целите на закона, да бъдат обезщетение гражданите и ЮЛ за вреди от незаконосъобразни административни актове. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Касационната жалба, е подадена срещу посоченото по-горе решение, с което е бил отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лв., с правно основание чл. 1, ал. 1, ЗОДОВ и представляващо заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с оспорване и отмяна на наказателно постановление. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Красен Мариов Вълков срещу ОД на МВР - Перник, по която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лв. представляващи адвокатски хонорар по воденото дело пред районния съд - Перник. Ищецът е твърдял, че отговорността на ответника е за това, че негови длъжностни лица са издали незаконосъобразно наказателно постановление, което е отменено с решение Районния съд гр. Перник. В резултат на така постановеното наказателно постановление, ищецът е бил принуден да претърпи имуществени вреди в размер на исковата сума представляващи разноски по обжалване на наказателното постановление. Административният съд е приел, че съдебната практика е категорична, че отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да бъде реализирана сами при отмяна на онези административни актове, които са издадени и отменени по реда на АПК, сред които не попадат наказателните постановления. Наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт, издаден в резултат на типичната административна дейност, поради което и претърпените от неговата незаконосъобразност вреди не представляват основание за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Направен е извод, че правораздавателният или юрисдикционен характер на извършената дейност във връзка с издаването на наказателното постановление, а именно действия по установяване на самото нарушение и неговото наказване, определя административнонаказващия орган като особенна административнонаказателна юрисдикция. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложение на ЗОДОВ. Предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата, на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което законосъобразно предявеният иск е отхвърлен. Първоинстанционният съд правилно е отхвърлил и претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за вреди, произтичащи от заплатен адвокатски хонорар по воденото дело пред районния съд, тъй като разноски в производството по дела с административен характер, наказателни дела не се присъждат, а и тези разноски не могат да бъдат предмет на искова претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ тъй като са направени въз основа на договорни отношения по пълномощия. Същите не са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и не са пряка и непосредствена последица от него, а произтичат от договорно правоотношение между адвоката и лицето търсещо правна помощ. Те са свързани с плащания по договор за поръчка с предмет: адвокатска защита и съдействие при и по повод атакуването на наказателните постановления по съдебен ред. Неснователни са доводите на касатора, относно отказа на съда да спре производството по делото, до решаване на тълкувателното дело с оглед споровете относно подсъдността на този вид дела. Отказа да се спре съдебното производство по делото, не се е отразило върху правилността на съдебното решение, а и междувременно ТД № 2/2014 г. е решено, като е прието, че този вид дела са подсъдни на административните съдилища. С оглед на изложеното, процесното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,