Решение № 987 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4925/2019 г.

Решение № 987 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4925/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Миладинов Кебапчиев от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ненова против решение № 291/11.02.2019 г. по адм. д. № 2320/2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от него иск против Национална агенция за приходите за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на общо 10 000 лева, следствие на незаконосъобразен акт на органи по приходите, отменен с влязло в сила решение № 902/29.05.2017 г., постановено по адм. дело № 442/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на исковата молба. Касаторът обжалва решението като неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив или алтернативно постановяване на ново решение, с което да се уважи предявеният иск, постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски в производството и пред двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание касаторът се явява лично, не сочи нови доказателства, няма доказателствени искания. Поддържа по същество доводите изложени в касационната жалба. Ответната страна – Национална агенция за приходите, не взима становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подадена от А. Миладинов Кебапчиев срещу Национална агенция за приходите за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 25.06.2018 г. до окончателното плащане, които вреди се твърди да са претърпени в резултат от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение № 902/29.05.2017 г., постановено по адм. дело № 442/2017 г. на Административен съд – Пловдив - Решение № 26/19.01.2017 г. на директор на ТД на НАП - Пловдив, с което е била оставена без уважение жалба на Кебапчиев срещу действия на публичен изпълнител при същата дирекция, обективирани с разпореждане за присъединяване изх. № С-160016-105-0214121/16.12.2016 г. Неимуществените вреди се изразяват в притеснения, целенасочен психически тормоз, а също така и негативно засягане на здравословното състояние на ищеца и др. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Във връзка с исковата претенция за неимуществени вреди са допуснати и изслушани свидетелските показания на св. З. Атанасова Кебапчиева (майка на ищеца). Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. От правна страна съдът е приел, че от показанията на свидетелката се установява, че здравословните проблеми на ищеца са отпреди отменените като незаконосъобразни действия на органите по приходите, а хоспитализирането му в МБАЛ - Медицински комплекс "Св. Иван Рилски" – Пловдив е станало след депозиране на жалбата му до Административен съд – Пловдив, по повод на която е образувано адм. дело № 442/2017 г., приключило с влязъл в сила съдебен акт, благоприятен за Кебапчиев. Обосновал се е, че наложилите се действия пък във връзка с последвалото административно и съдебно оспорване, очакванията във връзка с развитието и приключването на спора, негативните емоции от самото издаване на разпореждането за присъединяване, също не обосновават извод за ангажиране на специалната деликтна отговорност на ответника по тази претенция. Изложил е мотиви, че в случая не се разкриват някакви индивидуални обстоятелства, които да обосновават ангажиране отговорността на ответника за посоченото засягане на цели комплекси от изградени психо-емоционални връзки, довели например и до здравословни проблеми, доколкото не се установи нито умисъл, нито "груба небрежност" при упражняване на властническото правомощие от длъжностните лица на ответното юридическо лице, нито е извършено предварително изпълнение на акта, т. е. стояла е само опасността от евентуалното такова в случай на отхвърляне жалбата на физическото лице. Приел е, че фактът на отмяната на незаконосъобразните действия на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив сам по себе си не може да обуслови ангажирането на специалната деликтна отговорност на Държавата в посочената насока. Направил е извод, че отмяната на един административен акт, поради неговата незаконосъобразност, не презюмира отговорност на държавата за настъпилите от него вреди, а е необходимо да се докаже настъпването на тези вреди, които да са реално претърпени, за да се определи техният паричен еквивалент. Това обаче също не е достатъчно, а следва вредите да са пряка и непосредствена последица, т. е. да са настъпили като естествен резултат от незаконосъобразния акт. По тези съображения е приел предявената искова претенция за неоснователна. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Основният спор е намират ли се неимуществените вреди в пряка причинна обусловеност от отменения административен акт. Обсъждайки наличието на трите елемента на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, съдът правилно е приел, че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и претендираните имуществени вреди. Безспорно е налице отменен адм. акт - решение № 26/19.01.2017 г. на Директор ТД на НАП – Пловдив, с влязло в сила решение № 902 от 29.05.17 г. по адм. дело № 442/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С посоченото съдебно решение е била уважена жалба на Кебапчиев срещу действия на публичен изпълнител. Вярно съдът е приел и наличието на вреда. Анализирайки и оценявайки правилно фактите по делото (подаване на жалбата и престоя на касатора в МБАЛ - Медицински комплекс "Св. Иван Рилски" – Пловдив), законосъобразни са изводите на решаващия съд за недоказани неимуществени вреди т. е вреди, които засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания и които предвид нормата на чл. 52 от ЗЗД, се определят по справедливост. Съдебната практика е категорична, че в исковото производство всяка страна следва да докаже обстоятелствата, на които основава своите твърдения и извлича изгодни за себе си правни последици, като разпределянето на доказателствената тежест зависи от материалното правоотношение, твърдените факти и обстоятелства и релевираните от страните възражения. В хода на съдебното производство чрез насрещно доказване и доказателствената тежест по реда на чл. 154 от ГПК / 171 АПК, касаторът не е успял да докаже неимуществени вреди, а именно нарушена психика и здраве, засегнати неблагоприятно от административна дейност. Неоснователни са доводите на касатора за липса на мотиви и обсъждането на доказателствата. Съгласно чл. 12 от ГПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Тези изисквания в оспореното съдебно решение са спазени. В своите мотиви съдът подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателя и доводите му съответстват на материалния закон – ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че правилно и обосновано на доказателствата административният съд е достигнал до извод, че претендираните неимуществени вреди изразяващи се в упражняван целенасочен психически тормоз и негативно засягане на здравословното му състояние са недоказани. Административният съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и след като е установил, че липсват някои от тях правилно е отхвърлил иска. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищецът не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административният съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил иска. По тези съображения ВАС в настоящия състав преценява решението като валидно, допустимо и правилно, поради което следва да го остави в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат разноски. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,