Решение № 7164 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10134/2016 г.

Решение № 7164 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10134/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на М. В. Й., чрез адв. Манолов и адв. Андонов срещу Решение с № 270 от 11.07.2016 г. по адм. дело № 434/2015 г. по описа на Административен съд - П.. В жалбата се твърди, че лицето не е доволно от първоинстанционното решение и счита същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не правилно е приел, че дейността осъществявана от ответниците не е административна, а е в резултат на изпълнение на акт на съда, разрешаващ законосъобразни процесуално-следствени действия, касаело се за незаконосъобразна административна дейност осъществена по повод на законосъобразен акт на съда. Съдът не обсъдил твърденията за нарушения на норми, гарантиращи личната неприкосновеност и задължаващи администрацията да спазва принципите залегнали в АПК и Конституцията по повод извършваната от нея дейност. Била нарушена нормата на чл. 4, ал. 2 от Конституцията на РБ и чл. 32, ал. 1 от Конституцията на РБългария, прогласяваща неприкосновеност на личния живот на гражданите и даващ право на защита срещу незаконна намеса в личния, семейния живот и срещу посегателства върху честта, достойнството и доброто име на гражданите. Била нарушена и разпоредбата, задължаваща административните органи да действат в рамките на правомощията си, установени от закона. Съдът не обсъдил и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ. При произнасянето си, съдът не е взел предвид събраните свидетелски показания и представените от страните писмени доказателства, които установявали предпоставките за ангажиране на отговорност на ответниците. Ответната по жалбата страна е депозирала писмени бележки, чрез процесуален представител, в които се твърди, че жалбата е неоснователна, възраженията изложени в нея съвпадали с тези изложени и в първата инстанция, мотивирано отхвърлени като несъстоятелни. Не били изтъкнати доводи срещу неправилност на атакуваното решение. Излагат се доводи по същество. От съда се иска да потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е допустима, но неоснователна по същество. Излага доводи в тази насока. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М. В. Й. срещу Министерство на вътрешните работи и Главна дирекция Борба с организираната престъпност, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата 3000 лева срещу Министерство на вътрешните работи, претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 9.09.2010 г. и за сумата от 12000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от действия на служители на ГДБОП срещу Главна дирекция "Борба с организираната престъпност". От събраните доказателства служебно събрани и представени от страните е прието за установено, че по частно дело с № С-637 от 2010 г. на СГС е разрешено извършване на процесуално-следствено действие претърсване на жилище обитавано от В. Й. М. - баща на ищцата, находящо се в гр. П., ул. "Б." №..., като целта е била изземване на предмети, книжа, компютърно информационни системи, съдържащи информационни данни от значение за разследване по досъдебно производство с № 4-1888 от 2010 г. по описа на СГП за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК. Съдът е установил, че с Определение № 36 от 20.03.2013 г. водено срещу лицето Б. М. досъдебно производство под описания по-горе номер е прекратено. За извършеното на 9.09.2010 г. изземване и претърсване е съставен протокол, оформен съобразно изискуемия по закон ред. В печатно издание от 16.09.2010 г. на вестник Т. е публикувана статия, в която тогавашния Министър на Вътрешните работи отчел като грешка разпространяването на кадри на които едно от лицата е заснето по слипове и е поднесло извиненията си. В статията е цитирано името на лицето В. М.. Йорданова е твърдяла, че е преживяла стрес в резултат на незаконосъобразни действия на служителите на ГДБОП. Установено е, че ищцата малко след 10 часа е излязла от дома си и е отишла на изпит. Според разпитаните от първоинстанционния съд свидетели, ищцата изпадала в паника при прозвъняване на звънеца, тревожността й не отшумявала, поради което била консултирана с лекар и в продължение на 5-6 месеца приемала медикаменти имащи успокоително действие. Спряла да излиза, ходила само на училище, където чувала негативни и неприятни коментари. Обвинявали я, че взема наркотици. Компанията, с която излизала, се държала добре пред нея, но като си тръгнела част от тях говорили зад гърба й. Един от разпитаните свидетели, в качеството си на поемно лице не е забелязал срещу ищцата да е насочвано оръжие или срещу нея да са извършвани груби действия от страна на намиращите се по време на претърсването в жилището служители. Представена е медицинска документация, състояща се от амбулаторни листи, издадени от д-р Крумов, поддържащ Психиатрична практика в "ДКЦ-1-П." ЕООД. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, съдът е формулирал извод за липса на основание за присъждане на търсеното от ищцата обезщетение, както от МВР, така и от ГДБОП. При подробно запознаване с оспореното съдебно решение се установява, че при изследване на приложимата законова уредба, първоинстанционния съд е формулирал извод за недопустимост на предявения срещу ГДБОП иск, с оглед обстоятелството, че към момента на извършените според ищцата незаконосъобразни действия, правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на ГД "Борба с организираната престъпност" в Министерство на вътрешните работи е ДАНС. Т. е станало по силата на структурни промени и реформи в МВР и ДАНС, съгласно § 14 от ПЗР на ЗИД на ЗДАНС, ДВ бр. 52 от 2013 г. В § 13 на същия акт било уредено и преминаването на служебните и трудовите правоотношения на служителите от ГДБОП в ДАНС. П. описаното, съдът е приел, че универсален правоприемник на юридическото лице от чиито действия се твърди, че са произтекли вреди е ДАНС, който е съществувал към момента на предявяване на исковата молба. Съдът е формулирал становище, че ако се приеме, че иска е допустим към този ответник, то той е изцяло неоснователен. Действията извършени на 9.09.2010 г., били предприети в резултат на редовно издадено разрешение от компетентния за това съд и непредставляващи административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а част от дейност осъществявана на основание и свързана с прилагането на разпоредбите на Наказателния кодекс от упълномощените за това правозащитни и разследващи органи. Дейността на ГДБОП за разкриване на престъпления не била административна. Съдът е констатирал, че е налице несъответствие между дадените от ищцата обяснения и показанията на свидетелката Михайлова - нейна майка, поради което същите били неточни и неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Съдът е взел предвид показанията на разпитаното по делото поемно лице, според което не е било налице грубо отношение спрямо ищцата, както и че никой от присъстващите не е обръщал внимание на външния й вид. Формулирано е становище, че в конкретния случай, присъствалите на място служители са носели оръжие съобразно дадената им по закон възможност и неговото открито носене е било оправдано, с оглед извършваните действия по разследването. Предварително дадената от съда положителна санкция на искането за претърсване и изземване било гаранция за ограничаване на произволна намеса в правата на гражданите. Липсвали данни за използване на физическа сила или помощни средства по отношение на ищцата. Съдът е приел, че липсва от една страна незаконосъобразно действие извършено от административния орган, а от друга не са налице доказателства за настъпването на вреди за ищцата. Липсвали доказателства, че медийното отразяване на случая се е отразило негативно спрямо ищцата и е довело до вреди за нея. В публикуваната във вестник Т. статия не се съдържала информация, която да съдържа оценки или квалификации, които биха могли да засегнат личното достойнство на Йорданова. Ищцата не успяла да докаже незаконосъобразно действие осъществено от ответниците, поради което не били налице основания и предпоставки за ангажиране на отговорност по реда на чл. 203 и сл. от АПК. При тези мотиви първоинстанционния съд е отхвърлил предявения иск, като е осъдил Йорданова да заплати на МВР и на ГДБОП съразмерно направените по делото разноски от всеки от тях. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване срещу акт подлежащ на оспорване и в сроковете визирани в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 236, ал. 2 от ГПК вр. С чл. 144 от АПК, изразяващо се в липсата на мотиви, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, води до незаконосъобразност на постановеното от първоинстанционния съд решение. Основно задължение на съда е да формулира ясна и обоснована преценка за допустимостта на предявения пред него иск. За да се постигне целящия от страните правен резултат е абсолютно необходимо установяване, както на правото на една от страните да претендира търсеното в конкретния случай обезщетение, така и възможността за ангажиране на имуществената отговорност на субекта, срещу който е насочена претенцията. В мотивите си първоинстанционния съд е приел, че иска е недопустим, тъй като към момента на предявяване на иска, посочения от ищцата ответник не съществува във вид, който според приложимите правни норми е в състояние да го характеризира като възможен ответник по претенцията, а е налице негов универсален правоприемник в лицето на ДАНС. В. изнесената в решението в тази насока конкретика, липсват данни да са предприети действия по конституиране на този правоприемник, а от там и за провеждане на производство срещу лице, на което, според съдебния състав е допустимо приписването на качеството "ответник" в производството по ЗОДОВ. Въпреки констатациите за недопустимост на предявения пред него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е формулирал доводи за неоснователност на претенцията поради липса на доказателства за търпяни от ищцата във връзка с действия по претърсване и изземване, проведени в дома и по реда на НПК. При наличието на данни за недопустимост на предявената пред съда претенция, е следвало да се упражни правомощието за прекратяване на производството, а не да се развият мотиви по неговото същество и предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид описаното настоящия съдебен състав намира, че в случая липсва ясно и конкретно формулирана воля на първоинстанционния съд за допустимостта на воденото пред него производство, а от там и за формулиране на своевременно и обосновано становище за основателност или неоснователност на исковата претенция. Изложените в оспореното решение мотиви на съда не следва да се възприемат като обоснована воля, формирана на база на представените от страните и събрани служебно от съда доказателства във връзка с предмета на спора и търсената от съда защита. С оглед установената порочност на обжалвания съдебен акт, касаеща формирането на мотиви относно иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията като елемент от фактическия състав на отговорността, съдебното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.