Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г.

Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Красимир Влахов Производство по чл. 307 във връзка с чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на Б. Г. З. и Г. Б. З. за отмяна на влязлото в сила решение от 9.12.2009 г. по гр. д. № 34471/09 г. на Софийския районен съд, 52 състав. С посоченото решение, постановено по реда на чл. 239 ГПК, е било признато за установено по отношение на молителя Б. Г. З., по предявения от [фирма] положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата 3 954,11 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м. февруари 2006 г. - м. април 2008 г., заедно с обезщетение за забава върху тази сума за времето от 1.04.2006 г. до 20.02.2009 г. в размер на 912,24 лв. В молбата се отмяна се заявява, че топлоснобденият имот е собственост не на лицето, срещу което е образувано заповедното производство и е постановено съдебното решение по чл. 422 ГПК, а на трето лице- молителят Г. З., който през исковия период е ползвал имота заедно с молителя Б. З. На това основание се поддържа, че в приключилото производство двамата са имали качеството на необходими другари, доколкото материалноправното им положение е идентично, и предвид неучастието на Г. З. в производството, в което е постановено обвързващото го съдебно решение за установяване вземането на "Т. С. ", се моли на основание чл. 304 ГПК същото да бъде отменено и делото- върнато за ново разглеждане от стадия на разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът по молбата [фирма] не е депозирал становище в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд намира молбата за отмяна за НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 304 ГПК право да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение има третото лице, по отношение на което решението има сила, макар и да не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/. На това основание легитимирано да предизвика отмяна по реда на чл. 304 ГПК е това трето лице, което има право на иск по делото като участник в неделимо правоотношение, т. е. това трето лице, което би имало качеството на необходим другар при участие в производството като главна страна. По този начин законът защитава правото на участие в делото на тези лица, които са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, но са били лишени от участие в производството по неговото постановяване. Повече от очевидно е, че в конкретния случай молителят Г. З. няма качеството на необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК на ответника, срещу когото е постановено влязлото в сила решение в полза на [фирма]. Заявлението по чл. 410 ГПК, респ. установителният иск по чл. 422 ГПК са подадени срещу Б. З. в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на П.. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /редакцията до ДВ, бр. 54/12 г./- т. е. като собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си, и който е титуляр на съответната партида за топлоснабдения имот. В случай, че през исковия период имотът е бил ползван и съответно топлинна енергия е потребявана от друго лице самостоятелно или съвместно с абоната, това не обуславя хипотеза на необходимо другарство по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като материалноправното положение на тези лица не е еднакво и по смисъла на приложимия материален закон надлежен ответник е само лице, което е титуляр на ограничено вещно право на ползване или на собственост върху топлоснабдения имот и което на това основание е титуляр на съответната партида. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че и от представения в настоящото производство нотариален акт за дарение в полза на молителя Г. З. може да се направи извода, че легитимиран да отговаря по исковата претенция на [фирма] е именно ответникът по приключилото исково производство, доколкото в качеството си на прехвърлител по договора си е запазил пожизнено правото на ползване върху топлоснабдения имот и като такъв се явява потребител на потребената за него топлинна енергия. Обстоятелството, че през отоплителния период потребителят е допуснал в имота трето лице /макар и притежаващо голата собственост върху същия имот/, не обуславя по отношение на последното качеството на надлежна страна по претенцията за заплащане на потребената топлинна енергия, а оттук- и на необходим другар на ответника в процеса. С оглед изложените съображения, молбата за отмяна с правна квалификация чл. 304 ГПК се явява неоснователна като подадена от лице, по отношение на което влязлото в сила решение на Софийския районен съд няма сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение