Решение № 16517 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2782/2019 г.

Решение № 16517 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2782/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Хасково, приподписана от ст. юрисконсулт Василева, против решение № 1087 от 21.01.2018 г. по адм. дело № 517/2018 г. на Административен съд - Хасково, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски за двете инстанции. Ответниците: Г. Москов, С. Иванова, В. Дякова и Д. Димитров, редовно призовани, не се явяват. От същите, чрез пълномощника им - адв. Гунчева, е постъпил отговор, с който оспорват касационната жалба като неоснователна. Молят за разноски пред касационната инстанция, съгласно списък на разноските, който представят. Ответникът: Д. Дяков оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмения отговор на адв. Гунчева, която е и негов представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество я намира за основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Хасково е отменил изричен отказ № МО-2/26.04.2018 г. на кмета на община – Хасково, с който, на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, е отказано да бъде издадена заповед за разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП – план за регулация /ПР/, в частта на ПИ 77195.723.71, 77195.723.72 и 77195.723.73, представляващи част от УПИ I, кв. 302 по плана на гр. Хасково и административната преписка е върната на кмета на общината за ново произнасяне За да постанови този резултат съдът е приел, че отказът е постановен от компетентен орган, при спазване на формата и административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и целта му, което го прави незаконосъобразен. Съдът е разгледал основанията за отказа поотделно, като тези по т. 1 и т. 3 са отхвърлени, а това по т. 2 е прието за правилно. От подробния анализ на събраните доказателства, вкл. и заключение на СТЕ, е установил, че заявителите / настоящи ответници/ се легитимират за собственици на трите поземлени имота - предмет на жалбата до съда, от което е обосновал извод, че същите имат правен интерес да инициират производство по издаване на административен акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, засягащ собствените им имоти. От друга страна е подложил на анализ заварения от ЗУТ подробен устройствен план на гр. Хасково, а именно кадастралния, застроителен и регулационен план, одобрен през 1984 г., като е направил извод, че този план не е дворищно-регулационен по отношение на процесните имоти /ПИ с идентификатор накрая 71, ПИ 72 и ПИ 73/, кв. 302 на гр. Хасково, тъй като не предвижда отреждане на парцели за тези имоти, а само определя квартала и характера на застрояване - високо комплексно застрояване. По този начин съдът е обосновал извод за отсъствие на предпоставките на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ за изменение на ПУП-ПР, в частта на тези три имота. Извършил е преценка и на основанието за отказ по т. 3 от акта, като е приел, че незаконосъобразно органът е поискал изменението на ПУП да е на друго основание, едновременно с изменение на плана за застрояване, поради неприложимост на чл. 15, ал. 8 ЗУТ. При тези мотиви за правилност /по т. 2 и за неправилност/ по т. 1 и т. 3 от оспорения акт, съдът в крайна сметка е приел, че отказът следва да бъде отменен като незаконосъобразен, доколкото СТЕ дава заключение, че внесеният от заявителите проект на изменение от м. 12.2017 г. "отговаря на изискванията за одобряване, като предлаганите вътрешни регулационни линии са поставени в съответствие с имотните граници" на тези три имота, което задължавало органа да извърши нова преценка на заявлението единствено за наличие на основанието за изменение по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, като разреши изработване на проекта на това основание. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Решението е постановено на основание вътрешно противоречиви мотиви, което е недопустимо. Противоречието е допуснато поради това, че проверката на акта, не е извършена спрямо постановения диспозитив, а спрямо мотивите към него, които в едната им част се споделят /по т. 2/, а в другата им част - не / по т. 1 и т. 3/. Съдът е следвало да има предвид само онези мотиви към акта, които имат характер на главни и които отговарят на предмета на търсената защита спрямо направеното искане. В случая характер на главни мотиви имат само мотивите по т. 2 от оспорения акт, тъй като те отговарят по същество на предмета на заявлението, а то е за издаване на заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП-ПР засягащ поземлени имоти с идентификатори накрая 71, 72 и 73, в УПИ I, кв. 302 по действащия план на гр. Хасково, на основание § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. Останалите мотиви не са главни, а касаят допустимостта на искането / по т. 1 и допълнителни /по т. 3/, във връзка с основното искане. При положение, че не са определящи за акта, съдът не е бил длъжен да ги анализира, а само дотолкова доколкото подкрепят направения отказ. След като е установил, че не подкрепят този отказ, е следвало да се съсредоточи само върху предпоставките за наличие на основание за изменение на ПУП-ПР на трите имота по § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, като при наличието им да приеме, че отказът е незаконосъобразен, а при отсъствието им - че е законосъобразен. Като не е направил това разграничение на мотивите към оспорения акт, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до неправилно приложение на материалния закон. Това е така, защото съдът е установил, че предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ в случая не са налице, предвид отсъствието на заварен от ЗУТ дворищнорегулационен план за трите имота, предвиждащ съсобственост или придаваеми места между тях, както и отчуждително действие, на основание чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.);. Въпреки това е извел краен извод за незаконосъобразност на отказа, в противоречие на тези му правни изводи, обуславящо неправилност на обжалваното решение. Неправилно също така е посочил, че органът би следвало да разреши изработването на проекта за изменение на друго, незаявено от ответниците правно основание- чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Неправилното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на ответниците срещу изричният отказ на кмета на община Хасково по чл. 135, ал. 3 ЗУТ бъде отхвърлена, като неоснователна. Спрямо установените факти касационният съд споделя изцяло правните изводи на съда, в частта им за отсъствие на предпоставките за изменение на ПУП-ПР за трите имота, по § 8 ПР ЗУТ, поради отсъствие на заварен от ЗУТ дворищно регулационен план в обхвата на трите имота, който да подлежи на прилагане в срока по § 6 ПР ЗУТ и да не е приложен. И тъй като последователно /в първоначалното заявление и последващите такива до органа/, а и пред съда ответниците поддържат изменението на ПУП-ПР на това основание, което не съществува, отказът на кмета на община Хасково по чл. 135, ал. 3 ЗУТ се явява законосъобразен и жалбата срещу него подлежи на отхвърляне. При този резултат основателно е искането на касатора за разноски. Ответниците-жалбоподатели пред първата инстанция следва да бъдат осъдени да заплатят на община Хасково общо и по равно сумата от 270 лева, от които 200 лева юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция и 70 лева заплатена д. такса за касационната. Юрисконсултско възнаграждение за последната не се дължи, предвид отсъствие на представителна власт за юрисконсулт и отсъствие на процесуално представителство от такъв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение