Решение № 7421 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3548/2020 г.

Решение № 7421 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3548/2020 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Комисията за енергийно и водно регулиране е подала касационна жалба срещу решение № 8151/18.12.2019 г. по адм. дело № 8356/2019 г. по описа на Административния съд - град София, с което по жалба на "Енерго-Про България" ЕАД е отменено издаденото от този орган решение №СП-6/28.06.2019 г., с което е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2500 kWh по енергийно и водно регулиране, въз основа на което е определена преференциалната цена за водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (отм.); , в решение № Ц-14 от 03.04.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, във връзка с т. 9 от решение № Ц-15 от 31.08.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде обезсилено или отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли подадената жалба и се присъдят направените разноски. Решението се обжалва и от "ЧЕЗ Електро България" АД със седалище и адрес на управление София с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон. Поискана е отмяната на решението и постановяването на друго, с което да се отхвърли подадената от "Енерго Про България" ЕАД жалба и присъждане на разноски. Ответникът "Енерго-Про България" ЕАД със седалище и адрес на управление София е поискало отхвърлянето на касационните жалби и Ответникът "Национална електрическа компания" ЕАД със седалище и адрес на управление София е взел становище за отмяна на съдебното решение като неправилно и присъждане на разноски. Ответниците "Енерго Про-Продажби" АД със седалище и адрес на управление Пловдив, Фонд "Сигурност на електроенергийната система" и " ЕВН-България Електроснабдяване" ЕАД със седалище и адрес на управление Пловдив не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Енерго-Про България" ЕАД със седалище и адрес на управление София срещу издаденото от Комисията за енергийно и водно регулиране решение №СП-6/28.06.2019 г., прието във връзка с решение № 4973/24.07.2017 г. по адм. дело № 8117/2015 г. по описа на Административния съд - град София, оставено в сила с решение № 15158/6.12.2018 г. по адм. дело № 12490/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Административният съд приел, че жалбоподателят има правен интерес да оспорва решението на Комисията за енергийно и водно регулиране, тъй като е производител на енергия от възобновяем източник в качеството на собственик на водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW. Административният съд установил, че с влязлото в сила решение № 4973/24.07.2017 г. по адм. дело № 8117/2015 г. по описа на Административния съд - град София е отменено решение № СП-1/31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по точка 9. 1, в която е установено нетното специфично производство на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници. В изпълнение на указанията на съда административният орган се произнесъл повторно с решение №СП-6/28.06.2019 г. по протокол № 110/28.06.2019 г. С решението, издадено на основание § 17 от преходните и заключителни разпоредби на Закона на енергетиката, във връзка с чл. 31, ал. 5, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници и § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници, е установено, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2 500 кW, въз основа на което е определена преференциалната цена на водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници (отм.);. В мотивите на административния акт е записано, че той има констативен характер, тъй като с него се оповестяват стойности, заложени в предходни ценови решения на Комисията за енергийно и водно регулиране. Органът посочвал единствено размера, използван при първоначалното определяне на преференциалната цена на електрическата енергия, с препращане към ценовото решение, в което е определена преференциалната цена на групата производители-водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МW, въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници (отм.);. Преференциалната цена на произведената електрическа енергия била определена с решение № Ц-015 от 31.03.2008 г. и актуализирана с решение № Ц-14 от 03.04.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, подлежащо на предварително изпълнение, при следните изходни параметри: инвестиционни разходи от 1100 €/kW на инсталирана мощност; средногодишни експлоатационни разходи в размер на 15. 10 лв. /МWh електрическа енергия, на база осреднени отчетни данни от действащи водноелектрически електроцентрали с инсталирана мощност до 10 МW или 38 хил. лв. годишно; заложени разходи за амортизации в размер на 4% годишна амортизационна норма, при среден живот на дълготрайните активи - 25 години, изчислени при прилагане на линеен метод; средно претеглена норма на капитала от 7, 53%; произведена енергия годишно при 2 500 работни часа годишно - 2501 МWh. Преференциалната цена за водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, работещи до 2 500 часа годишно, е формирана при такъв размер на необходимите годишни приходи, който покрива всички разходи, необходими за производството на заложените количества нетна електрическа енергия, които от своя страна представляват произведение на пълните ефективни часове на работа и мощността на съответната централа, с приспадане на собствените нужди. В решението е записано, че при отчитане на размера на собствените нужди комисията е взела предвид не само данни за средногодишната продължителност на работа от официални източници, при използване на средни стойности за страната, а и съответните технически стандарти. Размерът на средногодишната продължителност на работа е определен като пълни ефективни часове (часове на работа при номинална мощност). При определянето на преференциални цени за съответната група електрически централи единият от компонентите - средногодишното производство на електрическа енергия от 1 кW инсталирана мощност, се съдържал в съответните решения на Комисията за енергийно и водно регулиране, а другият компонент - енергията за собствени нужди се включва в производството. Енергията за собствени нужди се определяла за съответната група производители въз основа на данните, които регулаторният орган събира служебно за изчисляване на инвестиционните и експлоатационните разходи на централите. В ценовия модел за изчисляване на преференциалната цена по т. 9 от решение № Ц-15 от 31.03.2008 г. са посочени собствени нужди в размер на 0 %. Административният орган отбелязал, че не дължи индивидуален анализ на собствените нужди на отделния производител, тъй като трябва да се гарантира равнопоставеност между производителите от съответна група при определяне на преференциални цени. С решение № Ц-14 от 03.04.2019 г., което било оспорено пред съда, комисията определила преференциална цена в размер на 112, 48 лв. /MWh, без ДДС, при средна годишна продължителност на работа 2500 часа, считано от 01.04.2011 г. От правна страна съдът приел, че оспореният административен акт е приет с единодушие, от компетентен орган, в законен състав, и не е нищожен поради това, че органът се е произнесъл, макар съдебното решение, с което е била отменена точка 9. 1 на решение № СП-1/31.07.2015 г., да не съдържа диспозитив, с който преписката се изпраща за ново разглеждане. Съгласно дефиницията по § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници, " нетно специфично производство на електрическа енергия" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на Комисията за енергийно и водно регулиране след приспадане на собствените нужди. Съгласно дефиницията в § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници " енергия за собствени нужди е количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници". Административният съд възприел съображенията на Комисията за енергийно и водно регулиране, че издаденото решение № СП-6/28.06.2019 г. има констативен характер, тъй като не определя нов ценообразуващ елемент, а установява стойности, заложени в предходни ценови решения за определяне на преференциални цени, по които крайните снабдители и общественият доставчик изкупуват електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. Същевременно отбелязал, че при определяне на нетното специфично производство административният орган трябва да вземе предвид собствените нужди на всеки производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, който е адресат на ценовото решение, независимо че той не е посочен поименно, което следвало от определението на понятието "нетно специфично производство". Съобразно указанията, дадени с влезлите в сила съдебни решения, административният орган следвало да направи преценка на собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници. В решение № 4973 от 24.07.2017 г. по адм. дело № 8117/2015 г. по описа на Административния съд-София град, оставено в сила с решение № 15158 от 06.12.2018 г. на Върховния административен съд, било прието, че няма яснота относно начина за определяне на величината на нетното специфично производство предвид обстоятелството, че то се изчислява с приспадане на количеството производство за собствени нужди от количеството на средногодишното производство на електрическа енергия. В мотивите на касационното решение на Върховния административен съд било посочено, че нетното специфично производство следва да се изчисли индивидуално за всеки производител според специфичните му нужди. Такъв анализ обаче не бил направен. Липсата на мотиви на регулаторния орган обосновавала незаконосъобразност на издаденото решение, поради което то подлежало на отмяна. В подадената от Комисията за енергийно и водно регулиране касационна жалба се поддържа, че решението на административния съд е недопустимо, тъй като жалбоподателят "Енерго Про-България" няма пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването на решението на регулаторния орган. Такъв интерес имали само обществения доставчик и крайните снабдители, които били адресатите на административния акт. Алтернативно, в жалбата на Комисията за енергийно и водно регулиране се прави оплакване, че решението противоречи на материалния закон, като се оспорва изводът, че нетното специфично производство следва да се определи индивидуално за всеки производител. В касационната жалба на "ЧЕЗ Електро България" АД също се прави оплакване за допуснато от съда нарушение на материалния закон, изразяващо се в неточно тълкуване на понятието "собствени нужди" на производителя, който притежава централа от определен тип. Посочва се, че групирането на централите според източника на природния ресурс, мощността и годината на годината за въвеждането им в експлоатация не възпрепятства обективното определяне на стойностите на ценообразуващите елементи. С нормативното изискване за определяне на нетното специфично производство се въвеждало ограничение на количеството на енергията, произведена от възобновяеми източници и изкупувана по преференциална цена. Мотивите на решението на Върховния административен съд, според които при определяне на нетното специфично производство следва да се отчетат индивидуалните нужди на всеки производител, не били обвързващи за административния орган, защото само той бил компетентен да се произнесе относно количеството енергия, подлежащо на задължително изкупуване от обществения доставчик. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е допустимо. Жалбоподателят "Енерго Про България" ЕАД в качеството си на производител на енергия от възобновяем източник има правен интерес от оспорване на решението на Комисията за енергийно и водно регулиране. Нетното специфично производство на електрическа енергия е един от елементите за определяне на преференциална цена, по която общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват произведената енергия от възобновяеми източници. Коректно определените стойности на средногодишното количество произведена енергия гарантират на производителите изкупуването й на преференциална цена в съответствие с предвиждането на чл. 18, ал. 6 от Закона за енергията от възобновяеми източници ( редакция съгласно ДВ, бр., бр. 17 от 2015 г., в сила от 6.03.2015 г.). Решението за определяне на нетното специфично производство проявява действие не само по отношение на обществения доставчик и крайните снабдители за изкупуване на енергията, но и по отношение на производителя, който има законен интерес за гарантирано изкупуване на произведената от него енергия. С определянето на нетно специфично производство се определя максималното количество енергия, което крайният снабдител е задължен да изкупи по преференциални цени. Касационната инстанция намира за основателни доводите на касационните жалбоподатели за допуснато от административния съд противоречие с материалния закон, що се отнася до преценката, че регулаторният орган дължи определянето на стойността на нетното специфично производство за всеки производител. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3. Според чл. 19 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия определянето на преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, се извършва по видове възобновяеми източници, като се отчитат характеристиките на съответните технологии. При определяне на преференциалните цени на електрическата енергия се прилагат критерии, валидни за всички възобновяеми източници. Въз основа на тези норми Комисията за енергийно и водно регулиране определя цени за групи производители в зависимост от вида на възобновяемия източник, наличния ресурс на първичния енергиен източник; видът на технологията; големината на инсталираната мощност на обекта; мястото и начинът на монтиране на съоръженията. При прилагане на този подход нетното специфично производство като един от ценообразуващите елементи не се определя индивидуално, а по групи производители, като се съобразяват съответните средни стойности съобразно легалната дефиниция на понятието. Употребеният в тази дефиниция израз "собствени нужди" не означава, че стойностите следва да се отчитат отделно за всеки производител, след като величината на нетното специфично производство на електрическа енергия е изражение на осреднени годишни стойности за производството на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност. Комисията, която е органът, компетентен да определи нетното специфично производство на електрическа енергия, е изложила съдържателни мотиви относно начина на определяне на нетното специфично производство за съответната група производители. Както сочат и касационните жалбоподатели, приложеният финансов модел е обоснован с конкретни данни, при дадени в решението подробни разяснения. Съгласно § 17 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници Комисията за енергийно и водно регулира е задължена в срок до 31 юли 2015 г. да приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. От тази разпоредба следва, че определеното с оспореното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране нетно специфично производство на електрическа енергия, произведена за водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници (отм.); , вече е било отчетено като един от ценообразуващите елементи при утвърждаване на преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от тази група, при приемане на влязлото в сила решение №Ц-15/31.03.2008 г. Величината на нетното специфично производство, обявена с решение № СП-6/28.12.2019 г., е обвързваща за адресатите на решение № Ц-15/31.03.2008 г, които са страни и по това административно правоотношение. Като е отменил законосъобразния административен акт на Комисията за енергийно и водно регулиране, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено с постановяването на друго за отхвърляне на подадената жалба. В полза на Комисията за енергийно и водно регулиране да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанция, общо в размер на 400 лева. В полза на "ЧЕЗ Електро България" АД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанция, общо в размер на 400 лева. В полза на "Национална електрическа компания " ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 200 лева за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд