Решение № 4994 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7705/2020 г.

Решение № 4994 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7705/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от нейния управител, чрез адв. А., срещу Решение № 8146 от 18.12.2019 г., постановено по адм. д. № 11307 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение НЗОК е осъдена да заплати на С. К., действаща чрез законния й представител и неин баща Е. К., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000, 00 (три хиляди) лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Предявеният иск за сумата над 3000, 00 лв. до претендираната такава от 10000, 00 лв. е отхвърлен. Наред с това АССГ е осъдил НЗОК да заплати на настоящата ответница по касация разноски по делото в размер на 275, 00 (двеста седемдесет и пет) лв. Решението не е обжалвано в частта, с която предявеният иск е отхвърлен в частта над присъдената сума на обезщетението от 3000, 00 лв. до претендираната такава от 10000, 00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушения на материалния закон и поради неговата необоснованост. Поддържа се становище за необоснованост на извода на съда, че е налице незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на Център "Фонд за лечение на деца" (ЦФЛД, закрит). Сочи се, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността на НЗОК по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Иска се отмяна на решението, а при условията на евентуалност - намаляване на размера на присъденото обезщетение. Претендират се разноски. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. А., която поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът – С. К., действаща чрез своя баща и законен представител Е. К. се представлява от адв. К., който от нейно име оспорва касационната жалба, а по същество моли съдебно решението в обжалваната част да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С. К., чрез законния си представител Е. К., е предявила иск срещу ЦФЛД (закрит с Постановление 54/29.03.2019 г. на Министерския съвет, с преминали към НЗОК функции) за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10000, 00 лв. за периода 24.02.2017 г. - 05.06.2017 г. в резултат на незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължение, възникнало по силата на Заповед № 165 от 22.02.2017 г., издадена от директора на ЦФЛД и сключен въз основа на нея договор за организационно и финансово подпомагане, за изплащане на сумата в размер на 93600, 00 лв. на лечебно заведение, в което родителите на С. К. са избрали тя да бъде лекувана. Съдът е приел за установено, че детето С. К. е родена със [заболяване] и страда от [диагноза], заради която [заболяване]. Със Заповед № 165 от 22.02.2017 г., издадена от директора на ЦФЛД, на основание чл. 43, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "д" от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца" (ПДОРЦФЛД, отм.), е наредено да бъде подпомогнато финансово лечението на С. К., с диагноза [диагноза], като бъдат отпуснати финансови средства за осигуряване на система Magnet Expansion Control (2 бр. илиачни винта, 2 бр. сакрални винта, 2 бр. офсет конектора, 6 бр. полиаксиални титаниеви винта, иннери, 2 кобалт хромни рода) и 1 сет за осемканално IOМ, на обща стойност до 93600, 00 лв., в това число ДДС, съгласно протокол на ЛКК от МБАЛ "Токуда болница С." ЕАД, необходими за лечението на детето, без други допълнителни плащания извън частта, която се заплаща от задължените субекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ПДОРЦФЛД (отм.);. Съдът е съобразил, че в заповедта е посочено, че ЦФЛД ще покрие стойността на изделието, но не повече от размера, посочен в декларацията по чл. 30 а, ал. 1, т. 3, б. "в" ПДОРЦФЛД (отм.);. Между бащата на детето Е. К. – заявител и ЦФЛД, на 24.02.2017 г. е сключен договор за организационно и финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 5 ПДОРЦФЛД (отм.); , във връзка със Заповед № 165 от 22.02.2017 г. В отговор на направено запитване от К. във връзка с одобреното финансово подпомагане, с Писмо с изх. № 3-679 от 13.04.2017 г. на директора на ЦФЛД, същият е уведомен, че с писмо от 04.01.2017 г. от страна на Министерство на здравеопазването на ЦФЛД е указано стриктно да спазва чл. 30 а, ал. 1, т. 3, б.,. в" ПДОРЦФЛД (отм.); , както и че когато медицинските изделия ще бъдат вложени при извършване на медицински дейности, заплащани от НЗОК лечебните заведения, следва да подадат декларация, с която се удостоверява, че изделието се осигурява от аптеката на лечебното заведение на посочената доставна цена след сключен договор по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП). С писмото е предложено детето да бъде консултирано в УМБАЛСМ "Н. И. П.", гр. С., в УМБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД и в СБАЛО "Проф. Б. Б.". Съдът приел за установено, че на 05.06.2017 С. е оперирана в "Аджибадем Сити клиник МБАЛ Токуда" ЕАД, съгласно окончателна епикриза от 09.06.2017 г. от отделението по "Ортопедия и травматология", като сумата в размер от 95520, 00 лв. е изплатена от негова дарителска сметка в Уникредит Булбанк, за която са представени разпечатки от сметката. За да присъди частично претендираното обезщетение до размера от 3000, 00 лв., съдът направил извод, че е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган. Въз основа на свидетелските показания и заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза, АССГ е намерил за доказани твърдените от С. К. неимуществени вреди за периода 24.02.2017 г. до 05.06.2017 г., изразяващи се в претърпения стрес, тревога, притеснения и несигурност по отношение възможността за извършване на операцията и наличието на причинно-следствена връзка с незаконосъобразното бездействие на ответника. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Правилна и обоснована на доказателствата по делото е преценката на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на НЗОК по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предвид установеното незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в непревеждане на отпусната сума за финансово подпомагане лечението на детето С. К. на "Аджибадем Сити клиник МБАЛ Токуда" ЕАД, определена със Заповед № 165 от 22.02.2017 г., което е в причинна връзка с настъпилите за нея неимуществени вреди. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа становище, че в случая не е налице незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от ЦФЛД, което да е в причинно-следствена връзка с преживените и доказани по делото неимуществени вреди от С., репарирани с присъденото от АССГ обезщетение. Безспорно е установено по делото, че в настоящия случай ЦФЛД не е изискал, съгласно разпоредбата на чл. 30 а, ал. 2 ПДОРЦФЛД (в относимата редакция бр. 68 от 2016 г., сега отм.) декларацията, с която се удостоверява, че изделието се осигурява от аптеката на лечебното заведение при условията на чл. 30 а, ал. 1, т. 3, б. "в" ПДОРЦФЛД (в същата редакция, сега отм.) след издаването на заповедта, в която това задължение е било посочено. На това се позовава ищцата още в предявената пред АССГ искова молба и не се оспорва от ответника в хода на първоинстанционното производство. Тази декларация е част от медицинската документация по чл. 30 а, ал. 1, т. 3, б. "в" ПДОРЦФЛД (в относимата редакция ДВ, бр. 68 от 2016 г., сега отм.) и съгласно посочената разпоредба на чл. 30 а, ал. 2, ако към заявлението не е приложена медицинската документация по ал. 1, т. 1 – 5, фондът я изисква от лечебното заведение, в което е проведено лечението на пациента, а при липса на такова – от лечебно заведение по чл. 29 а. При непълнотата на представените към заявлението от 24.01.2017 г. документи, Фондът е имал задължението да предприеме активно поведение съгласно предписанието на чл. 30 а, ал. 2 ПДОРЦФЛД (в посочената редакция, сега отм.). Видно от писмата от 26.01.2017 г. до изпълнителния директор на "Токуда Болница С." АД, както и от 26.01.2017 г. и от 13.04.2017 г. до бащата на С., трите от директора на Фонда, се установява, че такова поведение във връзка с приобщаване на декларацията не е предприето и искане не е отправено. Този извод не се опровергава предвид съдържанието на писмото от 30.01.2017 г. до "Токуда Болница С." АД, доколкото след изпращането му е издадена Заповед № 165 от 22.02.2017 г. и е сключен договора от 24.02.2017 г. без да е спазена процедурата по чл. 30 а, ал. 2 ПДОРЦФЛД (в посочената редакция, сега отм.). Ето защо, предвид издадената заповед и сключен договор, съвсем основателно в исковата молба се твърди, че родителите на С. са счели преписката за приключена. Следователно, изводът на първоинстанционния съд относно наличието на незаконосъобразно бездействие относно превеждане на отпуснатата сума за финансово подпомагане лечението на детето на "Аджибадем Сити клиник МБАЛ Токуда" ЕАД, определена със Заповед № 165 от 22.02.2017 г., което е в причинна връзка с претърпените от С. вреди, е правилен и обоснован. Основанието за неосъществяване на превода на отпуснатата съгласно посочената заповед парична сума за финансово подпомагане на нейното лечение е именно непредставяне на декларацията по чл. 30 а, ал. 1, т. 3, б. "в" ПДОРЦФЛД (в посочената редакция, сега отм.) от управителя на лечебното заведение към документите, вх...дирани със Заявление № 67 от 24.01.2017 г. Чрез служебното й изискване и приобщаване към преписката е било възможно установяване на това, дали изделието е осигурено именно на доставна цена от аптеката, с оглед обезпечаване финансовото подпомагане на детето, нуждаещо се от лечение с прилагане на медицинското изделие в частна болница. Правилни са изводите на съда и досежно размера на присъдената сума от 3000, 00 лв. като обезщетение на претърпените от С. К. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпения стрес, тревога, притеснения и несигурност по отношение възможността за извършване на операцията и наличието на причинно-следствена връзка с установеното незаконосъобразно бездействие. В това отношение мотивите, изложени от първоинстанционния съд следва да бъдат споделени. Към тях настоящата инстанция препраща по този въпрос съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилно съдът се е позовал в тази връзка на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, а изводите му относно размера на обезщетението са обосновани на установеното от разпитаната по делото свидетелка Е. Д. относно състоянието на С. и нейните преживявания – у дома, в училище и по време на дарителската кампания. Така определен от състава на АССГ размерът на обезщетението е съобразен с установеното по делото, в това число възрастта на детето и исковия период. Този размер е справедлив и е достатъчен да репарира претърпените вреди, без да обогати лицето, в чиято полза е присъдено обезщетението. По изложените съображения решението в обжалваната част като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид така приетото и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение