Решение № 5475 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10299/2011 г.

Решение № 5475 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10299/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Интеграл 72" ООД срещу решение № 62 от 15.06.2011 г. на Административен съд - Габрово по адм. дело № 80/2011 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на областен отдел "Контролна дейност ДАИ" гр. Габрово, чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Ответникът - "Пиреос Лизинг България" ЕАД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Габрово е отхвърлил жалбата на "Интеграл 72" гр. Търговище и "Пиреос Лизинг България" ЕАД гр. София срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка с РД № 14-14-647/24.03.2011 г., издадена от началника на областен отдел "Контролна дейност ДАИ" гр. Габрово. С цитираната заповед е спрян от движение товарен автомобил м. Волво ФХ 12.420, с рег. № СА 9853 ВН, собственост на "Пиреос Лизинг България "ЕАД за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на табелата с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на същия автомобил и е определено място за домуване - охраняем паркинг. Съдът е приел от фактическа страна, че при извършена проверка от младши инспектор при ОО "КД - ДАИ" гр. Габрово на 24.03.2011 г. е установено, че товарен автомобил марка "Волво", модел ФХ 12.420, с рег № СА 9853 ВН, собственост на "Пиреос Лизинг България" ЕАД, предоставен за ползване по договор за лизинг на "Интеграл 72" ООД Търговище, извършва обществен превоз на товари от Габрово до Търговище, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Република България. За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение № 113679 от 24.03.2011 г. Съдът подробно е обсъдил данните по административната преписка и събраните гласни доказателства по делото и е достигнал до извод, че са налице предпоставките на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/, тъй като касаторът не притежава удостоверение за обществен превоз на товари. След точен анализ на приложимата нормативна уредба, е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и съблюдаване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закон, както и че решението е необосновано. Счита, че административният орган следва да издава тези удостоверения служебно, а не след подаване на заявление от превозвачите. При тези касационни оплаквания иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отмени обжалваната заповед. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз или удостоверение за регистрация. Разпоредбата предвижда, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава удостоверение по образец, определен с наредбата по чл. 7, ал. 3 за всяко превозно средство. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози, за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка - спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Налагането на тази мярка се осъществява, чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви "б" и "в"; определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство; разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи. Съдът, при вярно установени фактически обстоятелства, правилно е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАП за прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. От доказателствата по делото е безспорно, че проверката на автомобила на касатора е извършена от оправомощени за целта служители на ИА "АА", при която е установено, че касаторът извърша обществен превоз на товари, без да притежава удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Република България. Безспорно установено е, че касаторът притежава лиценз № 04725, издаден на 13.10.2006 г. за извършване на превоз на товари на територията на Република България. Не се спори, че "Интеграл 72" ООД не притежава удостоверение по чл. 6, ал. 1 ЗАП, издадено от ИА "АА". Единственото възражение направено от жалбоподателя в случая, че законът не му възлага задължение да се снабдява с удостоверение, а че издаването на това удостоверение следва да става служебно от ИА "АА", без да е необходимо подаване на заявление. Това възражение е неоснователно. Именно превозвачът, на когото е издаден лиценз, е длъжен да се снабди с удостоверение по чл. 6, като поиска издаването му от ИА "АА". Това задължение за него произтича, от факта, че при неизпълнението му, законът е предвидил настъпването на неблагоприятни за него последици като налагане на административно наказание по чл. 96, ал. 1 ЗАП и прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 106, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАП. Различно щеше да бъде положението, ако превозвачът бе поискал издаването на това удостоверение, но поради бездействие на ИА "АА", същото не е издадено или ако органът е отказал издаването му, но конкретната хипотеза не е такава. В настоящия случай отговорен за липсата на изискващото се удостоверение е именно касаторът, който следва да понесе и предвидените в закона неблагоприятни последици за своето бездействие. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗАП още в редакцията й от ДВ, бр. 92 от 18.11.2005 г., която е влязла в сила на 21.11.2005 г. предвижда, че ИА "АА" води регистър на превозните средства към всеки лиценз и издава удостоверение по образец, определен с наредбата по чл. 7, ал. 3 за всяко превозно средство. Лицензът на превозвача е издаден на 13.10.2006 г., т. е. при действието на цитираната по-горе редакция. Действително разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България /Наредбата/ е приведена в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от закона едва на 11.02.2011 г. - ДВ, бр. 13, когато е публикуван и образецът на предвиденото удостоверение и е регламентирано изваждането му, а в чл. 89, т. 4 е предвидено, че същото се явява част от документите за извършване на обществен превоз на товари и следва да бъде представяно на контролните органи при поискване. Разпоредбата е влязла в сила на 14 февруари 2011 г. Проверката на жалбоподателя е извършена на 24.03.2011 г., следователно същият е имал достатъчен срок за да де снабди с необходимото удостоверение. От друга страна същият не твърди, че е искал издаването на това удостоверение и че му е било отказано, т. е. че по независещи от него причини не се е снабдил с необходимото удостоверение. Правилно административният съд е приел, че удостоверението се издава след подаване на заявление от превозвача, а не служебно. Допускането или разпореждането извършване на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари представлява нарушение по чл. 96, ал. 1 ЗАП. А за преустановяване на административни нарушения разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАП предвижда налагането на ПАМ - спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено удостоверение за обществен превоз на товари. В случая са налице предвидените в чл. 106, ал. 1, т. 1 и чл. 106, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАП предпоставки за налагане на предвидената мярка, както правилно е приел и административният съд. Неоснователни са доводите в касационната жалба за необосновани правни изводи на съда. Административен съд - Габрово е извършил пълна преценка на събрания доказателствен материал, обсъдил е всички възражения и доводи на страните, в резултат на което е извел аргументиран и правилен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Предвид горното, обжалваното решение като допустимо, валидно и правилно - постановено при липса на касационни основания за отмяната му, следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,