Решение № 419 от 15.11.2023 г. на ВКС по н.д. № 20238002200711/2023 г.

Производството е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на подсъдимия М. П. П. чрез защитника му адв. А. Б. срещу присъда от 7.02.2023 г. по внохд № 1167/2022 г. на Окръжен съд -Пловдив. В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал.1, т. – т. 3 от НПК и са направени искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или алтернативно –за оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение. В допълнението към жалбата са развити подробни съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Акцентът е поставен върху допуснатите от въззивния съд съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствения материал и проявената тенденциозност в тяхната оценка. Съдът е пропуснал да констатира противоречия в показанията на свидетелите –както на очевидците на пожара, така също и на полицейските служители, като е извел извода си за доказаност на авторството на деянието на ненадлежно проверени доказателствени източници и такива с опорочен процесуален характер. Наказанието е преценено като явно несправедливо, тъй като подс. П. не следвало да бъде наказван за деяние, което не е извършил. В съдебното заседание пред ВКС подс. П. и адв. Б. не се явиха редовно призовани. Частният обвинител И. В. Я. също не се явипа пред ВКС. Представителят на ВКП излага позиция, че не са налице твърдените нарушения на процесуалния и материален закон. Фактическите изводи според него се основават на задълбочен анализ на доказателствените материали, като вътрешното убеждение на съда не е изградено при наличието на процесуални пороци. Наказанието е справедливо като са отчетени всички правно значими обстоятелства, поради което предлага присъдата да остане в сила. ВКС трето наказателно отделение, след като обсъди доводите залегнали в жалбата, материалите по делото, в пределите на предоставените си правомощия и поискания касационен контрол, намери следното: Жалбата е основателна. С присъда № 260021 от 1.02.2021 г. Районен съд -Пловдив признал подс. М. П. П. за невиновен в това, че на 14.04.2019 г. в /населено място/ противозаконно унищожил чужди движими вещи на обща стойност 7 340 лв., собственост на И. В. Я., поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал.1 от НК. Съдът е постановил унищожаване на част от веществените доказателства и връщане на вещите, принадлежащи на подс. П.. Разноските останали в тежест на държавата. По протест на прокурора и жалба на частния обвинител в ОС-Пловдив е било образувано внохд № 1139/21 г., по което с присъда №6 от 25.01.2022 г. ПОС отменил присъдата на РС- Пловдив и признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, като му наложил наказание една година лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК. На основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК въззивният съд е наложил най- тежкото наказание измежду наказанията определени с постановената по настоящото дело присъда и това по нохд № 981/20 г. на РС- Казанлък- а именно една година лишаване от свобода като постановил изтърпяването му при първоначален „общ“ режим и зачел времето през което подс. П. е задържан под стража и през което е изтърпявал част от наказанието по нохд № 981/20 г. Осъдил подс. П. да заплати направените разноски. Недоволни от присъдата останали подсъдимият П., адв. Б. и частният обвинител, които я обжалвали пред ВКС. С решение №93 постановено по н.д. № 357/22 г. ВКС, 3-то НО отменил въззивната присъда на ПОС и върнал делото за ново разглеждане от ОС-Пловдив от стадия на разпоредителното заседание. В ОС-Пловдив е образувано внохд №1167/22 г., по което присъдата на Районния съд отново е отменена и подс. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, като му е наложено наказание една година лишаване от свобода, като на основание чл. 57, ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим. Съдът е приспаднал времето, през което подс. П. е бил задържан по настоящото дело. Разпоредил се е с веществените доказателства и е осъдил подсъдимият да заплати направените по делото разноски по сметка на ОД на МВР- Пловдив и в полза на бюджета съдебната власт. Именно тази присъда е предмет на проверка от касационната инстанция по депозираната от подс. П. и защитника му жалба. Оплакванията на касатора срещу въззивния прочит на доказателствените материали и установената въз основа на тях фактическа обстановка не са лишени от основания. Макар Окръжният съд да е разчел правилно част от дадените от касационната инстанция указания в отменителното решение- като е събрал допълнителни доказателства и е проверил наличните- той не е успял да се справи с тяхната пълноценна оценка при спазване на предвидения в чл. 13 чл. 14, чл. 107, ал. 5 от НПК стандарт. Аналитичната дейност на въззивната инстанция е дистанцирана от обективност и задълбоченост, което опорочава начина, по който съдът е формирал вътрешното си убеждение за доказателствената еднопосочност на установените от него факти, касаещи участието на подс. П. в престъпното деяние. В изпълнение на указанията на ВКС въззивният съд е провел разпити на свидетелите И., М., К., З., П. Л., И. А., допуснал е допълнителен разпит на свидетелите С. П., И. Я. и С. К.. Предявил е веществените доказателства по делото. Разпитал в.л. Б., извършило Пожаротехническа експертиза и в. л. Ж., изготвило трасологичната експертиза, изискал е справка от НИМХ – /населено място/ за атмосферното състояние в района на инкриминираната дата, както и такава от кметството на /населено място/ за това дали е имало монтирано улично осветление на улицата и дали то е работило на процесната дата. Изискал е информация от общината относно разстоянията от къщата с административен адрес ул. /улица/№/ откъм кръстовището с /улица №/, както и каква е ширината на уличното платно на мястото, където тези две улици се пресичат, от където, вместо конкретен отговор е изпратена скица № 806/8.11.202 г. /л. 62/. Подложил е на анализ наличната доказателствена съвкупност по делото, като е приел, че тя въпреки съдържащите се в нея противоречия позволява несъмнен извод за авторството на престъпното посегателство. ВКС се съгласява с извода, че времето, мястото на пожара, неговия източник, механизма на възпламеняване и използваното средство, вида и стойността на унищожените вещи не пораждат доказателствен спор между страните и поради това не се налагат допълнителни доказателствени усилия. От друга страна констатира, че въззивният съд не е изчерпал всички възможни средства и способи, предвидени в НПК, за да преодолее непълнота и информационна противоречивост в доказателствените източници, касаещи следните значими обстоятелства по делото: - начина, по който подс. П. е бил „разпознат“ от св. Б., - действията на полицейските органи по запазване на л. а. /марка/ от момента задържане на подсъдимия до провеждане на огледа няколко часа по- късно, имайки предвид, че в протокола е отразено, че л. а. е намерен с отключени врати, - не е изяснено дали намерените в багажника вещи са приобщени по предвидения ред, както и чия собственост са те – на подс. П., който се е намирал на шофьорската седалка или на собственика на автомобила- св. П. Л., - не е преодоляно противоречието между писмените документи / протокол за доброволно предаване/ и гласните доказателства по делото, касаещо облеклото на лицето, което св. Б. е наблюдавала от терасата с облеклото, което подс. П. е предал при задържането си, - не е проверено съдържанието на записа от охранителна камера, приложено по делото с протокол за доброволно предаване от св. Я.. Макар подсъдимият да е отказал да дава обяснения по обвинението, по делото са налице производни доказателства, съдържащите с показанията на полицейските служители – С. П. и С. К., пред които преди задържането си, той обяснил, че чака св. П. Л., /който е собственика на автомобил /марка/ с ДК/№/, видно от приложеното на л. 121 копие от регистрационен талон/. Съдът е следвало да провери по надлежния процесуален ред информацията, още повече, че беглият преглед на материалите по делото установява, че св. П. Л.- брат на Й. Л., действително живее на ул. /улица, №/, където подсъдимия П. е спрял автомобила. Свидетелите П. и Й. Л.и са разпитани изключително повърхностно от съда, като не е съобразено, че те нямат интерес от изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като вещественото доказателство, което е иззето от лекия автомобил и което е пряко свързаното с разбиване на патронника на ключалката на гаража е намерено в автомобила, собственост на св. П. Л.. В тази насока е подценено и обстоятелството, че единствения въпрос, по който подс. П. е дал обяснение в съдебно заседание на 7.02.2023 г. л. 91 пред въззивния съд е при предявяване на веществените доказателства и касае това обстоятелство – подсъдимият твърди, че иззетите от лекия автомобил инструменти „са на собственика на колата“, която е карал и дори не е сигурен, тъй като не бил погледнал в багажника. На следващо място от вниманието на съда е убягнало наличието на съществено противоречие в писмените доказателства по делото – протокол за доброволно предаване от подс. П. /л. 39 ДП/ и гласните доказателствени средства - показанията на св. А. Б. и св. И. Я. за това с какви дрехи е бил облечен мъжът забелязан в 23, 50 ч. от св. Я. и в 01, 35 ч. от св. Б. около гаража. Последните твърдят в показанията си в хода на целия наказателен процес, че той бил със светло яке и тъмни панталони. При задържането си, кратно време след палежа, подсъдимият по настояване на полицията предал доброволно дрехите, с които е бил облечен, а именно: 1. памучно яке „сиво- бяло на цвят“ и 2.„светло сини дънки / л. 39 ДП, / описани под № 17 в разписката/, с които е бил обут, като по тях и от обтривките от ръцете му не е установено наличие на следи от леснозапалими и горими вещества, съгласно назначената експертиза. Без коментар е останало още едно основно веществено доказателство по делото, предадено доброволно от св. И. Я. на 14.04.2019 г., намиращо се на л. 79 ДП - 1 брой компактдиск с надпис „/надпис/“ ДВД, което съдържа запис от охранителната камера монтирана на източния прозорец на третия етаж от къщата на /улица, №/, насочен към гаража и улицата пред него. В обясненията, които св. Я. е дал в протокола за доброволно предаване /л. 77 /е посочено: „че на записа се вижда около 01, 00 ч. да преминава бавно тъмна кола пред гаража по улицата и после около 3 минути се вижда същата кола да се връща от другата улица и забави до гаража ми и продължи бавно. В 01, 31 ч. се вижда пламъка от горенето на гаража ми. На камерата е записано 1, 41 ч. но тя е с 10 минути назад, часът е 1, 31 ч.“. Внимателният преглед на материалите не установява органите, в чиито правомощия е установяването на обективната истина по делото, да са направили необходимото да проверят съдържанието на предаденото от Я. веществено доказателство – запис на ДВД от охранителната камера, върху което би могло да има информация, касаеща инкриминираните събития. По недопустим процесуален начин, съдът извлича информация за съдържанието на записа от охранителната камера от протоколираните разяснения, които частният обвинител е дал в протокола за доброволно предаване, като последните нямат никаква доказателствена стойност, тъй като не са събрани по предвидения за това ред, нито са проверени със способите в НПК. В тази връзка уместно би било назначаване на видеотехническа експертиза, която да изследва ДВД записа, за това дали съдържа външни вмешателства и дали заснетите върху него кадри притежават годна информативна стойност, касаеща местопрестъплението. Въпреки положените усилия, въззивният съд не е изяснил обстоятелствата за разстоянието, от което свидетелките Б. са наблюдавали събитията и осветеността на района – от етажа на къщата им до входната врата на гаража. Информацията по този въпрос, въпреки отправеното запитване до общината, е запълнена чрез провеждане на допълнителен разпит на частния обвинител, който твърди, че е направил замервания чрез дължината на своите крачки. Няма основание да се приеме, че субективните преценки на свидетеля дават ясен и категоричен отговор на този въпрос, тъй като приложената скица е само ориентир, въз основа, на който съдът трудно би могъл да гради фактически изводи, без помощта на експерти. Изясняването му е от значение, тъй като първият съд е приел, че разстоянието е 300 м., а ОС че е 50 м. и параметрите се основават на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелките Б., св. Я. и др. На следващо място въззивният съд следва да даде категоричен отговор и на възражението дали показанията на двете свидетелки представляват надеждна доказателствена основа за установяване на правнозначимия факт, сочещ на персонална идентификация на автора на деянието - по неговото облекло и стойка. В страни от вниманието на съда и без дължимия коментар са останали устните разяснения на вещото лице, изготвило трасологическата експертиза относно възможността следите върху външната част на двойния секретен патронник на входната врата на гаража да са оставени от многото съществуващи ключове марка „марка“. Всичко посочено до тук е налагало извършването на внимателен и прецизен коментар на доказателствата, тяхната съпоставка и детайлен анализ от решаващия съд, както и изчерпването на всички достъпни ресурси в процеса, в търсене на обективната истина. Като не е сторил това, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при съда, за изпълнение на дадените указания. По останалите възражения, включително и по отношение направено искане за оправдаване на подсъдимия, ВКС няма възможност да вземе становище, тъй като като инстанция по правото е обвързана от установените от въззивния съд фактически рамки. В конкретния случай, допуснатите съществени процесуални нарушения от ПОС, изпълват със съдържание касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и не предполагат вземането на становище от ВКС по основателност на наведените оплаквания за наличие на другите две касационни основания. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т.2 от НПК ВКС, трето наказателно отделение