Решение № 1735 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6373/2011 г.

Решение № 1735 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6373/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Зенит" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, чрез пълномощника си адв. П. Стоименов, срещу решение № 488/23.03.2011 г., постановено по адм. д. № 1865/2010 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив (АС), с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 241000743 от 15.06.2010 г., издаден от Евгени Стефанов Цончев - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 598/06.08.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, като не е изложил мотиви относно основния довод изложен в писмените му бележки, а именно наличие предпоставките на чл. 793, т. 2 "в" от Регламент № 2454/1993 г. на ЕО. Нарушение на материалния закон касаторът обосновава с неприлагане от съда на посочената разпоредба от Регламент № 2454/1993 г., която е в противоречие с чл. 606, ал. 2, т. 3 от ППЗМ, но е директно приложима. Моли да бъде отменено решението и по същество, постановено, ново, с което се отмени обжалваният РА, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата.

Представителят на ВАП излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.

Предмет на оспорване в производството пред АС е бил РА № 241000743 от 15.06.2010 г., издаден от Евгени Стефанов Цончев - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 598/6.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ " - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е начислен допълнително ДДС в размер на 42 645.46 лв., ведно с лихва за забава в размер на 1128.08 лв.

За да постанови обжалваното решение от обективна страна съдът е приел, че за данъчни периоди м. 11.2009 г. и м. 01.2010 г. "Зенит" ООД е декларирало износ на стоки към "Левекс Корп" - Панама на обща стойност 213 227,29 лв., облагаеми с нулева данъчна ставка. В хода на ревизията са представени 3 броя фактури и 3 броя, международни товарителници ЧМР без номер. От международните товарителници се установява, че мястото на разтоварване на стоката е Захони - Унгария, като получател е посочена фирма Трансфер - Р, като транспортът е за сметка на "Зенит" ООД и е извършен от български превозвач - ЕТ "Вики - Петя Манолова". След пристигане на стоките в Унгария, са изготвени други международни товарителници за превоз на стоките от Унгария до Украйна (гр. Ужгород) с превозвач "Левекс Корп" - Панама. Осъщественият износ е документиран с три броя единни административни документи (ЕАД) - № МRN 09ВG003004А0036555, № 10ВG003004А0001140 и № 10В6003004А0002640.

Съдът е обсъдил приетото без оспорване заключение на ССЕ и писмо изх. № 660/17.05.2010 г. на Митническо бюро - Пазарджик, при Митница - Пловдив, с което се удостоверява, че са регистрирани 3 броя единни административни документи за износ през митническото бюро за извършен износ от "Зенит" ООД за периода 1.10.2009 г. - 31.01.2010, и писмо изх. № 2633/14/14.12.2010 г. на Агенция "Митници" от което се установява, че съгласно данните в Системата за контрол на износа, стоките по ЕАД № № МRN 09ВG003004А0036555, 10ВG003004А0001140 и 10В6003004А0002640 са напуснали митническата територия на Общността през митническо учреждение с код Н11 724000, Унгария на дати 2.12.2009 г., 20.01.2010 г. и 2.02.2010 г.

При така установеното съдът е възприел извода на органа по приходите, че за приложимостта на нулевата ставка за облагане за доставката, е необходимо да са изпълнени законовите изисквания, регламентирани в разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС, които се удостоверят с надлежни документи, изчерпателно регламентирани в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, както следва:

• заверена от изходното митническо учреждение митническа декларация, в която доставчикът (в случая "Зенит" ООД) е вписан като износител на стоките;

• фактура за доставка;

• документ за превоз на стоките.

За установено съдът е приел, че правото на собственост върху стоките се прехвърля върху дружество, регистрирано в Панама, което по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС представлява трета страна. Превозът на стоките е извършен от място на територията на страната до територията на Унгария - държава членка на Европейския съюз, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС. На основание чл. 17, ал. 2 и чл. 12 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката на стоки е територията на Република България, поради което следва да бъде приложена данъчна ставка в размер на 20 % върху общата данъчна основа.

До този извод съдът е достигнал като е приел, че жалбоподателят не притежава митническа декларация с надлежна заверка от изходното митническо учреждение по смисъла на чл. 606, ал. 2, т. 3 от ППЗМ, съдържаща всички изискуеми реквизити, за да бъде приета като документ, доказващ осъществен износ по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС. По делото съдът е приел, че към приетите три броя ЕАД е представен формуляр 1, в който не се изисква такава заверка. Приел е, че доколкото в писмо на Агенция "Митници" е установено, че стоките по митническите декларации са напуснали митническата територия на Общността през унгарско изходно учреждение, то изходното митническо учреждение, преди стоките да напуснат територията на Общността е това в Унгария, като Митническо бюро - Пазарджик при Митница Пловдив не може да се приеме за такова.

Решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че за данъчни периоди м. 11.2009 г. и м. 01.2010 г. касаторът е извършил 3 доставки на стоки на "Левекс Корп" - Панама на обща стойност 213 227,29 лв., които на основание чл. 28 от ЗДДС са декларирани като облагаеми с нулева данъчна ставка. Установено е, че процесните стоки са транспортирани от България до Унгария за сметка на "Зенит" ООД, чрез български превозвач - ЕТ "Вики - Петя Манолова, за което са представени ЧМР. От Унгария до Украйна (гр. Ужгород) стоката е превозена с превозвач "Левекс Корп" - Панама, като са издадени три броя единни административни документи, които са заверени в МБ Пазарджик на етап "Удостоверено напускане", което се установява от писмо изх. № 660/17.05.2010 г. на Митническо бюро - Пазарджик, при Митница - Пловдив, и писмо изх. № 2633/14/14.12.2010 г. на Агенция "Митници" от което се установява, че съгласно данните в Системата за контрол на износа, стоките по ЕАД № № МRN 09ВG003004А0036555, 10ВG003004А0001140 и 10В6003004А0002640 са напуснали митническата територия на Общността през митническо учреждение с код Н11 724000, Унгария на дати 2.12.2009 г., 20.01.2010 г. и 2.02.2010 г.

Спорният момент е коя е изходната митница съгласно разпоредбата на чл. 793, § 2 от Регламент № 2454/1993 г. на ЕО и съответно изискването на националното право, визирано в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС и чл. 606 от ППЗМ. Съгласно разпоредбата на чл. 793, § 2 от Регламент № 2454/1993 г. изходна митница означава:

Б. "а" за стоки, изнасяни по железен път, поща, по въздуха или по море - митницата, отговаряща за мястото, където стоките се приемат с цялостен договор за превозването им в трета страна от железопътна компания, пощенските органи, въздухоплавателни или морски компании;

Б "б" за стоки, превозвани по тръбопровод и за електроенергията - митницата, определена от държавата - членка, в която е установен износителят;

Б. "в" за стоки, изнасяни по друг начин или при обстоятелства, които не са включени в букви "а" и "б" - последната митница преди стоките да напуснат митническата територия на общността.

Съгласно чл. 606, ал. 2 от ППЗМ при износ за изходно митническо учреждение се счита:

1. за стоки, изнасяни с железопътен транспорт, по пощата, по въздух или по вода - митническото учреждение, където стоките се приемат с цялостен договор за превозването им до друга страна от лицензираните железопътни превозвачи, от "Български пощи" - ЕАД, от въздухоплавателни, морски или речни превозвачи;

1. за стоки, превозвани по тръбопроводи и електропроводи - митническото учреждение, в района на което е установен износителят;

1. за стоки, изнасяни по друг начин или при други обстоятелства, невключени в т. 1 и 2 - последното митническо учреждение, преди стоките да напуснат митническата територия на Република България.

Видно от цитираните разпоредби между текста на чл. 793, § 2, б. "в" от Регламента и чл. 606, ал. 2, т. 3 е налице несъответствие, тъй като регламента визира като изходна митница за стоки изнасяни по друг начин или при обстоятелства, които не са включени в букви "а" и "б" - последната митница преди стоките да напуснат митническата територия на общността, а т. 3 на чл. 606 от ППЗМ за стоки, изнасяни по друг начин или при други обстоятелства, невключени в т. 1 и 2 - последното митническо учреждение, преди стоките да напуснат митническата територия на Република България.

Съгласно разпоредбата на чл. 288 от ДЕС (предишен чл. 249 от ДЕО) с оглед упражняването на областите на компетентност на Съюза институциите приемат регламенти, директиви, решения, препоръки и становища, като Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. При несъответствие между националното и общностното право, превес има общностното право, поради което и като следва да се приложи директно разпоредбата на чл. 793, § 2, б. "в" от Регламента.

Следващият спорен момент е заверени ли са процесните ЕАД от изходната митница, съгласно изискванията на чл. 793, § 3 от Регламента, респективно чл. 21, ал. 1, т. 1 от ППЗДДС.

С оглед на изложеното и като не е обсъдил доводите на жалбоподателя, за директно приложение на относимите разпоредби на Регламент № 2454/1993 г., съдът е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е длъжен да обсъди в мотивите си относимите доводи на жалбоподателя. В случая се налага извода, че при обсъждане на релевантните разпоредби на Регламент № 2454/1993 г., съществува вероятност съдът да достигне до различни изводи, които предвид двуинстанционността на съдебното производство, не следва да бъдат установявани за първи път в касационната инстанция. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи, коя е изходната митница съгласно чл. 793 § 2 от Регламент № 2454/1993 г. и изпълнени ли са изискванията на чл. 793 § 3 от регламента, т. е. налице ли е заверка на обратната страница на третия екземпляр на ЕАД, с печат с името на изходната митница и дата.

С оглед на изложеното, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,