Решение № 342 от 28.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 298/2010 г.

Решение № 342 от 28.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 298/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 800/2009 г. на Апелативен съд гр. С. е подадена касационна жалба от подсъдимия С. Д. Г., с оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник. Частния обвинител и граждански ищец С. Б. е на становище, жалбата като неоснователна да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановения съдебен акт за законосъобразен, наложеното наказание справедливо, а подадената жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: Делото е на вниманието на Върховният касационен съд на РБ за трети път. С решение от 2.03.2010 г. постановено по внохд. № 800/2009 г. на Апелативен съд гр. С. е изменена присъда по нохд. № 309/2007 г. на Софийски окръжен съд, като е намалено наказанието на подсъдимия С от седем на пет години лишаване от свобода. Изменена е присъдата и в частта за определеното по чл. 25 вр. с чл. 23 НК наказание, което също е намалено на пет години лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС е определено подсъдимия да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип. В останалата й част, с която подсъдимия е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 115 НК вр. с чл. 18 НК на 5.08.2006 г. в с. Б., от което е пострадал С. Б. присъдата е потвърдена. С присъдата е, уважен граждански иск за претърпени неимуществени вреди в полза на пострадалия, дължими от подсъдимия в размер на 35000 лв., ведно със законните последици. ПО ЖАЛБАТА на под. С. Г.: Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения касаят, противоречие между диспозитив и мотиви на първоинстанционната присъда, игнориране на доказателства /амбулаторен фиш/, несъобразено установеното насилие срещу св. К под. Г., което сочи на извършено деяние при условията на неизбежна отбрана или на превишаване пределите й. По приложението на закона се възразява, че подсъдимия сам се е отказал от довършване на престъплението, или че е налице доброволен отказ по смисъла на закона. Поддържа се и алтернативно приложението на чл. 118 или 119 НК, за което имало данни по делото. На последното място се иска намаляване размера на наказанието с приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Доводите са неоснователни. Почти дословно са на вниманието на два състава на Апелативния съд и трети на Върховният касационен съд. Въззивния съд изключително подробно е обсъдил на първо място процесуалната съдба на делото, дадените задължителни указания с двете отменителни решения на Върховния касационен съд, направените оплаквания във въззивната жалба и в рамките на правомощия си по чл. 314 НПК, след служебна проверка на правилността на постановения съдебен акт е приел, че по делото е събран необходимия обем доказателствени материали по предвидения в НПК процесуален ред, гарантиращ процесуалната им годност и възможността на тяхна база да се изградят изводи по фактите. Констатирани са известни логически грешки и непрецизност, които обаче не са се отразили на главните факти, подлежащи на доказване по делото, изводите за които са верни и почиват на подробен и задълбочен анализ. Въпреки това въззивния съд е направил собствен анализ на всички доказателства и доказателствени средства по делото и е посочил кои обстоятелства от значение приема за установени и на коя доказателствена основа. Изключително подробно са обсъдени, в тази връзка обясненията на подсъдимия и показанията на приятеля му св. К, при които са отчетени сериозни противоречия по релевантните факти. Изложените са подробни съображения, кои обстоятелства от предмета на доказване се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Липсват претендираните, превратно тълкуване на доказателства и игнорирането на такива, а по отношение на амбулаторния фиш, подробно е отговорено на л. 28 от мотивите на въззивния съд. При правилно и безпротиворечиво установените факти закона е приложен правилно. Подсъдимия е направил опит да убие пострадалия нанасяйки му шест прободно прорезни рани с нож, проникващи в лявата гръдна половина, със засягане белия дроб с излив на кръв и въздух в лявата плеврална кухина, с нараняване на черния дроб и др. и по този закон - чл. 115 НК вр. с чл. 18 НК е осъден. Възраженията за неправилно приложение на закона изключително подробно са обсъдени от въззивния съд, посочени са и основанията, поради които не се приемат съобразно чл. 339, ал. 2 НПК. Върховният касационен съд на РБ изцяло споделя посочените съображения, поради което не ги преповтаря. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Наказанието е определено при условията на чл. 58 НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение