Решение № 10289 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15564/2008 г.

Решение № 10289 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15564/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Клипер 2001" ООД моли да бъде отменено решение от 10.4.2008 г. по адм. д. № 1818/2005 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 575/17.1.2005 г. на ТДД-София област като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата му против ДРА да бъде уважена или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на "Клипер 2001" ООД - в ликвидация против ДРА № 575/17.1.2005 г. на ТДД-София област, с който са определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за периода м. 4 - 9.2004 г., задължения по ЗКПО, ЗОДФЛ и ЗМДТ за периода м. 1.2004 г. - 17.8.2004 г. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, овластен по ДПК, като ревизията е проведена законосъобразно по чл. 109, ал. 1, т. 3, 6 и 7 ДПК (отм.) - липсва редовно водена счетоводна отчетност, ревизираният субект не е намерен на данъчния му адрес и не са представени доказателства, имащи значение за определяне на данъчната основа. Приел е също, че в частта по ЗДДС (отм.) не са оборени констатациите по ДРА, не е установено начисляване на данъка и от вещото лице и е отхвърлил жалбата. В частта по ЗКПО съдът е приел, че данъчната основа правилно е определена въз основа на оборотите, посочени от дружеството в справките-декларации по ЗДДС и е определен корпоративен данък 412 815,49 лв, а за невнесени авансови вноски са начислени лихви 17 524,48 лв. Дружеството не е подало годишна данъчна декларация към момента на прекратяването и поради това не е определило финансовия си резултат за периода, поради което не може да се ползва от възможността по чл. 38 ЗКПО да пренесе загуби от минали години през следващите 5 години. Приел е също, че данъчните органи не могат да признаят загуби по-високи от декларираните за минали години. Приел е също, че фактическите констатации по ДРА не са оборени в съдебното производство и е отхвърлил жалбата и в тази част. Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения е основателен. Съдът не е дал указания по чл. 171, ал. 4 АПК на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. В с. з. на 13.2.2006 г. не е даден ход на делото, поради промяна в името на ответника. Каса торът е представил удостоверение от 27.6.2005 г. и уведомление за прекратяване на лизинговите договори, не са приети като доказателство по делото в нито едно от следващите редовни съдебни заседания, в които е даден ход на делото. В съдебно заседание на 7.6.2006 г. пълномощникът на жалбоподателя е представил оригиналната счетоводна документация на касатора за констатации, че съществува и е поискал възможност да направи копия от нея, за да може вещото лице да довърши поставената му задача. Съдът не е направил констатации, но е дал тримесечен срок на касатора да представи поисканата документация. Към делото са приложени неприетите доказателства, представени в с. з. на 13.2.2006 г. и папка с доказателства без номера, за които няма данни кога и от кого са представени по делото, нито са приети от съда като доказателства. С молба от 22.1.2007 г. касаторът е поискал последва възможност да представи документацията, тъй като всички счетоводни документи - 7бр. папки се намират в Столична следствена служба. Съдът е дал указания да бъде съобщено на касатора в 7-дневен срок да посочи номера на следственото дело, за да може вещото лице да изпълни поставената задача. Указанията не са били съобщени на касатора, съдът е констатирал това обстоятелство, но въпреки това е дал ход по същество в съдебно заседание на 12.3.2008 г. по чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.). Видно от ДРА в частта по ЗДДС (отм.) са направени корекции за всеки от месеците от ревизирания период, като са извършени прихващания на декларирания по справките-декларации за всеки месец суми или възстановяване с ДАПВ № 683/9.7.2004 г. - за м. 4 и 5.2004 г., ДАПВ № 748/6.8.2004 г. - за м. 6.2004 г., ДАПВ № 812/14.9.2004 г. - за м. 7.2004 г., ДАПВ № 879/7.10.2004 г. - за м. 8.2004 г., цитиран и в констатациите за м. 9.2004 г. След като са цитирани в ДРА тези ДАПВ следваше да бъдат приложени с преписката, която видно от описаните в ДРА 30бр. приложения и писмото за изпращането на жалбата в съда от 3.6.2005 г. с 9бр. приложения, очевидно не е изпратена в цялост на съда. Съдът следваше на основание чл. 124, ал. 1 ДПК (отм.) да задължи ответника да представи пълната преписка със всички приложения и цитираните в ДРА ДАПВ, които имат значение за определяне валидността на ДРА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС (отм.). Данъчните актове за прихващане и връщане се обхващат от понятието данъчен акт по чл. 115, ал. 1 ДПК (отм.), тъй като с тях се определят данъчни задължения и вземания. Изменение на установените с ДАПВ права на дружеството може да се извърши само при условията на чл. 115 ДПК (отм.). Съгласно чл. 116, ал. 1 ДПК (отм.) в случаите на чл. 115, ал. 2 ДПК (отм.) нова данъчна ревизия се възлага от териториалният директор, който определя и компетентния да я извърши данъчен орган. В случая актът за възлагане на данъчната ревизия № 575/10.11.2004 г. е издаден от Валя Крумова - заместник директор на ТД-София област в нарушение на чл. 116, ал. 1 ДПК (отм.). Определените от некомпетентно лице ревизиращи данъчни органи и актосъставител не са овластени по предвидения в закона ред. Съдът следваше да приложи цитираните ДАПВ, които са част от преписката, щом са цитиран в ревизионния акт. Предвид обема на служебната проверка по чл. 129, ал. 2 ДПК (отм.) съдът следваше да провери цитираните ДАПВ съдържат ли констатации, касаещи процесните задължения и периоди и да се произнесе по валидността на ревизионният акт в частта по ЗДДС (отм.) за ревизираните периоди, преди да разгледа спора по същество в тази част. Несъбирането на относими доказателства, необсъждането на доводите на жалбоподателя са съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка и нарушено право на защита, които налагат отмяна на решението. Делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,