Решение № 208 от 28.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 787/2012 г.

Решение № 208 от 28.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 787/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез адв. Р. Й. срещу решение № 709 от 3.05.2012 г., постановено по т. дело № 3704/2011 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав, с което е потвърдено решение № 82 от 7.07.2011 г., постановено по т. д. № 8/2011 г. на Софийския окръжен съд, ТО, четвърти състав. Жалбоподателят моли за отмяна на решението, като излага оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, алтернативно за обезсилване на решението, поради постановяването му при неизяснен предмет на спора в исковата молба. При неяснота в предмета на исковата молба първоинстанционният съд е бил задължен да я остави без движение на основание чл. 129, ал. 1 ГПК с указание за отстраняване на противоречието между обстоятелствената част и петитума на иска. Когато това противоречие бъде констатирано от въззивният съд този порок е следвало да бъде отстранен от този съд чрез оставяне без движение на исковата молба или обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото на първата инстанция. Искането е за отмяна или обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Касаторът претендира заплащане на разноски, като представя списък на разноските и доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата [община], [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: Софийският окръжен съд е сезиран с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от касатора [фирма] срещу [община], [населено място], като е приел, че исковата сума се дължи по нищожен договор. СОС е отхвърлил иска като неоснователен, като е приел, че между страните са били сключени два договора от 24.06.2005 г. и 9.08.2005 г., за които е констатирал, че има неяснота относно предмета на договорите, липса на отразяване от страните по делото по кои от договорите е извършена доставка на материали, относно уговорените срокове за изпълнение на договорите, извършените плащания от ответника по кой от договорите плаща. САС е потвърдил крайния резултат на първоинстанционното решение, но с други мотиви. Искът е отхвърлен по съображения, че ищецът претендира нещо различно от даденото по нищожния договор - вместо материали парична престация. Изложени са мотиви за правната същност на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД и на чл. 34 ЗЗД, които установяват възможност да се иска от ответника връщането на даденото по нищожен договор, но не и неговия еквивалент. В случая ищецът е предал на ответника В. материали по договора от 26.04.2005 г. и има право да иска тяхното връщане, освен ако вещите не са погинали или ако получателят ги е отчуждил или изразходвал /чл. 57, ал. 2 ЗЗД/, каквито твърдения в исковата молба не са изложени. Решението е подписано при особено мнения от чл. на състава на САС за недопустимост на решението, като постановено при нередовна исковата молба, поради противоречие между обстоятелствена част и петитум, която не би могла да бъде отстранена от въззивния съд, съгласно задължителните указания в ТР по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Изразено е становище, че при противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и заявеното искане, първоинстанционният съд е следвало да остави без движение исковата молба и да укаже на ищеца да посочи основанието на което претендира стойността на вещите, дадени по нищожен договор, вместо връщане на вещите. Тази нередовност на исковата молба е основание за обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото на първата инстанция за отстраняване на нередовността й. С определение № 488 от 31.05.2013 г. по т. дело № 787/2012 г. ВКС, ТК, състав на първо отделение е допуснато касационно обжалване на решението на САС на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за задължението на въззивния съд да следи за допустимостта на обжалваното решение и нередовността на исковата молба, поради вътрешно противоречие между обстоятелствена част и петитум и задължителните указания на ТР по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Правомощията на въззивната инстанция са очертани в разпоредбата на чл. 269 - чл. 271 ГПК. В предмета на въззивната дейност се включва проверка на валидността на първоинстанционното решение, на неговата допустимост в обжалваната част и на правилността на решението съобразно посоченото във въззивната жалба. Проверката на валидността и допустимостта на обжалваното решение предхожда решаването на материалноправния спор от въззивната инстанция и е част от предмета на делото пред въззивния съд. Когато първоинстанционното решение е постановено по непредявен иск то подлежи на обезсилване и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на съда /чл. 270, ал. 3 ГПК/. Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС спорният предмет на делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 98 и чл. 99 ГПК отм. /чл. 127 и чл. 128 ГПК от ГПК, в сила от 1.03.2008 г./. Съгласно чл. 100, ал. 3 ГПК отм., аналогична на която е разпоредбата на чл. 129, ал. 4 ГПК, съдът може при всяко положение на делото да констатира нередовността на исковата молба и да дава указания на ищеца за нейното отстраняване. Това задължение се отнася и за въззивния съд. При противоречие между изложените в исковата молба обстоятелства и заявеното искане, съдът е длъжен да я оставя без движение, като укаже на ищеца да отстрани съществуващия порок. Ако порокът не бъде отстранен, първоинстанционното решение се обезсилва и производството по делото прекратява. Касационната инстанция следи служебно за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение и когато е постановено по нередовна искова молба, независимо дали е въведено в касационната жалба оплакване за недопустимост на съдебния акт на въззивния съд /т. 4 на ТР № 1/2001 г. и т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. При констатация, че е приета за разглеждане нередовна искова молба с порок засягащ съществото на делото, ВКС обезсилва решението на въззивния съд и връща делото на същия за отстраняване на нередовността на исковата молба. В хипотезите на нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствена част и петитум постановките на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и по действащия ГПК, доколкото новата процесуална уредба не съдържа разпоредби, различни от тези по отм. ГПК, въз основа на които са изведени постановките на тълкувателното решение. По съществото на касационната жалба: Жалбата е основателна. В исковата молба са изложени фактически твърдения за нищожност на договора за обществена поръчка от 24.06.2005 г., по който ищецът като изпълнител е доставил на ответника като възложител В. материали на обща стойност 66 451.90 лв. С влязло в сила решение по гр. дело № 600/2008 г. на СОС, между същите страни, искът с правно основание чл. 327 ТЗ за заплащане на доставените материали на посочената стойност, е бил отхвърлен като неоснователен. С решението е приета нищожност на договора за обществена поръчка. Ищецът поддържа, че полученото без основание по нищожен договор подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, в какъвто смисъл са указанията в П. № 1/28.05.1979 г. Затова ответникът дължи връщане на получената без основание сума в размер на 66 451.90 лв. В хода на исковото производство е било установено, че общината е кандидатствала за отпускане на средства пред Комисията за бедствия, аварии и катастрофи, във връзка с обявено бедствено положения в населените места, сключила е договори за доставка на В и К материали защото се е налагало да се подменя амортизирана В. инсталация, да се правят отводнявания, общината не е разполагала с централен склад, което е налагало доставянето на материалите поетапно и направо на обектите. При така въведените обстоятелства в исковата молба за получени от ответника В. материали по нищожен договор за продажба и заявеното, че се дължи връщане на получената по него без основание имуществена облага и петитум, с който се иска връщане на получената без основание сума от 66 451.90 лв., исковата молба е следвало да бъде оставена без движение на основание чл. 129, ал. 1 ГПК от първоинстанционния съд. Въззивният съд също е следвало да констатира, че първоинстанционното решение е постановено по нередовна искова молба. Като не е отстранил това противоречие, въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба и това е основание за обезсилване на постановеното решение. В заключение обжалваното решение подлежи на обезсилване и връщане на делото на САС за оставяне без движение на исковата молба. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по направените за тази инстанция разноски на основание чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение