Решение № 8046 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7428/2019 г.

Решение № 8046 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7428/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Д. Д., от [населено място], чрез адв. Михова като процесуален представител, против решение № 203 от 07.05.2019 г., постановено по адм. дело № 708/2018 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед № 1914/12.11.2018 г. на кмета на община Враца за премахване на незаконен строеж, представляващ "отвор за прозорец на калканна стена" на жилищна сграда в УПИ XVI-64, кв. 18 по регулационния план на [населено място]. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Враца не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение на правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли оспорването срещу заповедта, административният съд приема, че разпореденият за премахване строеж: "отвор на прозорец на калканна стена" на жилищна сграда, подробно описан в констативен акт № 13/29.08.2018 г., е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Счита, че извършеното представлява преустройство на съществуваща надземна сграда, пета категория, за което не е издадено разрешение за строеж. Като се позовава на представената от жалбоподателката декларация, приема, че строежът е изпълнен през м. април 2018 г., поради което не попада в хипотезите на търпимост и подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. В мотивната част на оспорената заповед и в констативния акт, въз основа на който е издадена, е установено, че извършеното представлява преустройство по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ на калканна стена на жилищна сграда, чрез създаване на отвор с размери 1, 20/130 м и монтиран прозорец в нея, за което съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 13 ЗУТ се изисква разрешение за строеж, каквото в случая липсва. Тези констатации се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства и от заключението на съдебно-техническата експертиза. Премахването на констатирания строеж, пета категория се осъществява по реда на чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ. Изводът на първоинстанционния съд, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е правилен. Доводите относно законността на съседната заварена жилищна сграда, разположена на калкан в режим на свързано застрояване с тази, в която жалбоподателката притежава самостоятелен обект, са неотносими към настоящото производство. Безспорно е установено, че стената на сградата, в която е направен процесния отвор на прозорец е калканна по смисъла на § 5, т. 56 ДР ЗУТ. Настоящата инстанция не споделя възражението на касатора за неспазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото не е посочено правно основание за издаване на заповедта. Видно от съдържанието й незаконният строеж е индивидуализиран с конкретно описание на размери и материалите, от които е изграден отвора и прозореца в калканната стена. Административният орган приема, че извършеното съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, реализиран без строителни книжа, с което е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Съгласно цитираната норма строежи могат да се извършват само ако са разрешени по този закон. В тази насока, въпреки че заповедта е издадена на основание чл. 225 а ЗУТ, без да е посочено конкретната приложима хипотеза на чл. 225, ал. 2, т. 1-6 ЗУТ, от изложените факти в административния акт и позоваването на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, правилно съдът достига до заключение, че премахването на строежа е разпоредено на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. При това положение не може да се приеме, че липсва правно основание за издаването на оспорената заповед. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая е извършен текущ ремонт, за което съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ не се изисква строително разрешение. Изграждането на прозорец чрез пробиване на калканна стена, която е външна на сградата в режим на етажна собственост и е обща част съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността, не съставлява вътрешно преустройство съобразно кръга на допустимите промени при извършване на текущ ремонт, предвидени в разпоредбата на § 5, т. 43 ДР ЗУТ. Правилно е прието, че не са изпълнени условията, предвидени в чл. 82, ал. 6 от Наредба № 7/2003 г., относно възможността за преустройство на заварена калканна стена като фасада с отваряеми прозорци. Настоящият състав изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая се касае за незаконен строеж, изграден без изискващото се разрешение за строеж. Законосъобразно и обосновано е направеното заключение, че като изпълнен през 2018 г. той не попада в нито една от хипотезите на § 16, ал. 1 - 3 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ за търпимост, поради което подлежи на премахване. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,