Решение № 1750 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11046/2008 г.

Решение № 1750 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11046/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на НЕВЕНА ИВАНОВА НОНЧЕВА, ТОДОРКА ИВАНОВА ГЕОРГИЕВА, ЛИЛЯНА АСЕНОВА ДАНОВА и АСЕН ТОДОРОВ ТОНЕВ чрез техния пълномощник срещу решение от 14.03.2008 г. по адм. д. № 1738/2003 Г. на Софийския градски съд. Считат обжалваното решение за неправилно и претендират отмяната му. Ответниците по касационната жалба чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № РД-50-49/13.02.2003 г. на кмета на район "Витоша", Столична община, с която на основание § 6, ал. 6 ПЗР на ЗУТ (отм), чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ и чл. 43, ал. 3 ЗКИР е спрял административната процедура по искане за поправка на кадастрален план по молба на Люба Тонева и Невена Нончева до приключване на висящия съдебен спор между молителите и ответниците по касационната жалба. За да отхвърли жалбата, решаващият съд е развил следните доводи: При наличие на спор за собственост върху процесния имот, нормата на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм) разпорежда предварително разрешаване на този спор по съдебен ред. Поради това, както постановява нормата на чл. 13, ал. 5 ЗАП (отм), следва да се постанови спиране на производството по административната процедура за нанасянето на процесния имот. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 13, ал. 5 ЗАП (отм) е неприложима в случая. В конкретния случай не се касае до преюдициалност на друг спор за издаване на претендирания административен акт, а до приложение на правна норма. Наличието на спор за материално право съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм) е пречка за попълване на кадастъра до разрешаването на спора между заинтересованите лица, което обуславя и правната последица от това- отказ за попълване и поправка на кадастралния план. В случай като процесния административният орган при искане, идентично с това, с което е сезиран в конкретния казус, следва или да издаде акт при наличие на материалноправните предпоставки - съгласие на всички заинтересовани лица или съдебно решение по спор помежду им, или да издаде отказ. Няма норма, която да включва в компетентността му спиране на административното производство. Още повече самият орган не се е позовал на разпоредбата на чл. 13, ал. 5 ЗАП (отм), както е приел съдът, а на други норми, които не визират такива правомощия за административния орган. След като такова произнасяне не е подкрепено със законопризнато право на органа, то издаденият от него акт подлежи на отмяна. Като е приел оспорения пред него административен акт за валиден и законосъобразен такъв, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго в смисъл на отмяна на обжалваната заповед. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по съществото на искането с положителен или отрицателен диспозитив при съобразяване на всички относими обстоятелства. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение