Решение № 7232 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3129/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ срещу Решение № 189 от 05.02.2026 г. на Административен съд - Видин по адм. дело № 308/2025 г., с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 02-050-2600/1170 от 17.09.2025 г. до „ММС 68“ ООД – гр. Кула за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските районни за периода 2023 - 2027 г., за кампания 2024 г., в частта относно неоторизираната сума по операция „БРП“ от интервенция „Биологично растениевъдство“ и преписката е изпратена за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради неправилна преценка на съда относно неспазване на формата на административния акт и изискването за мотивираност. Излага аргументи, че административният акт е издаден при спазване на всички изисквания. Констатациите за неспазени изисквания за финансово подпомагане са обосновани от фактическа страна и съответстват на приложимата нормативна уредба. Прави искане за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за държавна такса в размер на 65,09 евро и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника за адвокатското възнаграждение. Ответникът – „ММС 68“ ООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба, претендира разноски. Върховната касационна прокуратура не изпраща представител. Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е уведомително писмо изх. № 02-050-2600/1170 от 17.09.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ до „ММС 68“ ООД – гр. Кула за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските районни за периода 2023 - 2027 г., за кампания 2024 г., в частта относно неоторизираната сума по операция „БРП“ от интервенция „Биологично растениевъдство“. Административният акт е отменен от съда на основание чл. 146, т. 2 и 3 АПК – неспазена форма и липса на мотиви, които са довели до ограничаване на правото на защита на адресата. Неправилен е изводът на съда, че административният акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Като фактически основания за формиране на обективирания в уведомителното писмо извод за намаляване размера на плащанията за финансово подпомагане по подаденото от дружеството-жалбоподател заявление за подпомагане за Кампания 2024 за парцел 69002-175-7-1 се посочва следното: за парцела не са спазени изискванията същият да е в статус „Биологичен“ през цялата календарна година и декларираната култура да е еднаква с установената. Тези фактически основания се съдържат в таблица № 5.3. Под таблицата има разяснение, че за неспазено се счита всяко едно изискване, което е отбелязано с „Не“. В случая отбелязване с „Не“ има в колона 4 и 5. Като правно основание за издаване на акта е посочена разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 26.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г. Въпросът дали има съответствие между сочените фактически и правни основания е относим към материалната законосъобразност на административния акт, чиято проверка съдът дължи на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. За тази цел съдът следва да даде точни указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест съгласно правилата на чл. 170 АПК и последиците от недоказване на фактите, които са благоприятни за съответната страна. При необходимост от специални знания на основание чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК съдът назначава вещи лица служебно. Допуснатите от съда нарушения на чл. 170, ал. 3 и чл. 168, ал. 1 АПК са съществени, тъй като са довели до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви относно всички основания по чл. 146 АПК. По изложените съображения основателно касационният жалбоподател възразява, че административният акт не създава затруднения за съда при осъществяване на контрола за материална законосъобразност на акта. Обжалваното решение следва да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да бъде върнато за ново разглеждане за изясняването му от фактическа страна и проверка за законосъобразност на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. По исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд – чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение