Решение № 15025 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14419/2012 г.

Решение № 15025 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14419/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Марине Мънацаканян, гражданка на Република Армения, срещу решение № 5291 от 8.10.2012 г., постановено по адм. дело № 8521/2012 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Марине Мънацаканян срещу решение № 586/8.08.2012 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В рамките на проведеното интервю на търсещата закрила била предоставена възможност да посочи и обоснове причините, поради които е напуснала страната, от която произхожда и нежеланието й да се завърне в нея. Жалбоподателката била категорична, че не е била принудена да отпътува от родината си, а се позовавала на продължителността на престоя на семейството й в България. Не се твърдяло и не се установявало наличие на опасения за сигурността и правата й по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване също не били заявени. Поради това, че не са били доказани предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, административният орган бил издал съответстващо на материалния закон решение. Обратният извод не можел да се обоснове с твърденията за посегателство спрямо съпруга на Мънацаканян през 1993 г., които съдът е приел за непоследователни и противоречиви. Дори да били ценени като установени по несъмнен начин обаче, същите не представлявали вероятен източник на опасност от преследване понастоящем. Мънацаканян не твърдяла спрямо нея да е налице и реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съображенията, подкрепящи желанието й да се установи в България не можели да бъдат възприети като хуманитарни по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Оспореният административен акт съдържал и преценка на ситуацията в страната чрез позоваване на справка от дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" в ДАБ, изготвена към 19.04.2012 г. Видно от информацията, съдържаща се в нея, данни за груби нарушения на човешките права в Република Армения липсвали. Индиции за съществуване на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилни лица при въоръжен вътрешен или международен конфликт не се съдържали и в годишния доклад за 2012 г. на Amnesty International. Поради това отказът за предоставяне на бежански и хуманитарен статут бил законосъобразен. Решението е правилно. Събраните в хода на административното производство доказателства са били обсъдени от съда задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност и в решението си последният е изложил пространни мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че оспореният съдебен акт противоречи на материалноправните разпоредби на ЗУБ. Касационната жалба е мотивирана с факти и обстоятелства, които са извън приложното поле на ЗУБ. В този смисъл не обосновава предоставяне на хуманитарен статут обстоятелството, че жалбоподателката е загубила връзка с родината си и че тя и семейството й изцяло са се интегрирали в българското общество. Не влизат в обхвата на приложното поле на ЗУБ и представените като допълнителни нови обстоятелства, това, че синът на чужденката е получил разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 12 от ЗЧРБ и че дъщеря й е омъжена за гражданин на Република България. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че административният орган основателно е отказал на жалбоподателката да й предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице условията на чл. 8 и 9 от ЗУБ. От събраните по делото доказателства не се установява, а и самата тя не твърди, да е била преследвана по някой от изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ признаци. Установено е също, че търсещата закрила не е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Не са налице обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Касаторката не твърди, а и от приложената към преписката справка за актуалната ситуация в Република Армения не може да се направи извод за наличие на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Правилно съдът е преценил, че административният орган е извършил задълбочено проучване на ситуацията в Армения, както го задължава чл. 35 от АПК. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касаторката нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата на Марине Мънацаканян против отказа на административния орган да й предостави статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,