Решение № 10185 от 10.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Пи Пак Принт ООД, представлявано от адв. Св. Бъчваров срещу решение 1555 от 22.07.2021 г. по адм. дело 1705/2020 г. по описа на Административен съд /АС/ Пловдив.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16001619004677-091-001 от 31.03.2020 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с решение 276 от 16.06.2020 г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително установен ДДС в общ размер на 69 013,55 лева ведно с лихви за забава в размер на 18 062,50 лева, отказан данъчен кредит в размер на 8 587,17 лева ведно с лихвите за забава в размер на 3 353,88 лева и установен намален размер на данъчната загуба за 2016 г. на стойност 380 529,97 лева и размер на данъчна загуба за 2017 г. на стойност 201 371,79 лева, както и в полза на Национална агенция по приходите са присъдени разноски в общ размер на 4012,07 лева.

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът оспорва като неправилен извода на АС Пловдив за законосъобразност на РА относно непризнатия ВОД по доставки към контрагенти на територията на Хърватия и Словения, като поддържа, че съдът не е разгледал задълбочено доказателствата по делото, включително заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ и не е ценил представените в хода на ревизията ЧМР, неоспорени от данъчната администрация. Счита, че процесните ВОД са доказани, а именно, че доставчикът и получателят са регистрирани по ЗДДС лица, стоките са транспортирани извън територията на РБ, доставките са възмездни, поради което РА в частта на допълнително начисления ДДС за съответните данъчни периоди се явява издаден в нарушение на материалния закон. Позовава се на практика на Съда на ЕС и на Върховния административен съд. На второ място, в касационната жалба се съдържа твърдение, че решението, предмет на касационен контрол, е постановено, без съдът да е обсъдил всички доказателства по отделните пунктове на оспорения РА и не е формирал самостоятелни мотиви защо приема РА за законосъобразен изцяло. На трето място, касаторът счита за неправилно решението и в частта на присъдените в полза на НАП разноски. Иска отмяната на съдебния акт изцяло и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АС Пловдив, алтернативно постановяване на друго решение по съществото на спора, с което РА да се отмени като незаконосъобразен. Претендира разноски.

Ответната страна директорът на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, представлявана от гл.юрк. Рашева в писмена защита оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и наведените от касатора отменителни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС Пловдив по жалба на Пи Пак Принт ООД е бил РА Р-16001619004677-091-001 от 31.03.2020 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с решение 276 от 16.06.2020 г. на директор на дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително установен ДДС в общ размер на 69 013,55 лева ведно с лихви за забава в размер на 18 062,50 лева, непризнат данъчен кредит в размер на 8 587,17 лева ведно с лихвите за забава в размер на 3 353,88 лева и установен намален размер на данъчната загуба за 2016 г. на стойност 380 529,97 лева и и размер на данъчна загуба за 2017 г. на стойност 201 371,79 лева

По отделните пунктове на РА се установява следното:

1. през ревизирания период РЛ е декларирало извършени доставки на стоки /хартия, бобини, опаковъчна хартия, бяла хартия, хартиени ролки/ от територията на страната до територията на друга държава - членка, които по смисъла на чл. 7 от ЗДДС са вътреобщностни доставки /ВОД/.

През данъчен период м. 07. 2016 г. е издадена инвойс фактура 0... 12/08.07.2016 г. с получател по вътреобщностни доставки "CISCINJE STAVB D. MITOSCHEV " с VIN номер [номер] с данъчна основа в размер на 39 116, 65 лв. Предмет на доставка е стока хартия. От страна на дружеството жалбоподател не са представени транспортни документи /ЧМР/ и потвърждение във връзка с доставката, поради което от ревизиращия екип е прието, че не е изпълнено условието на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и неправилно РЛ е приложило нулева ставка на данъка. На основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС за посочения данъчен период е начислен допълнително ДДС в размер на 7 823, ЗЗ лв.

През данъчни периоди м. 06 и 09. 2017 г. и м. 01. 2018 г. са издадени 3бр. инвойс фактури с получател по вътреобщностни доставки "BENEMAX J. D. O. O" с VIN номер HR44783527036. Предмет на доставка са стоки хартия, на обща стойност 231 136, 16 лв. От страна на РЛ са представени следните документи, във връзка с извършения международен транспорт: по ф-ри 0... 185/20.06.2017 г. и 0... 213/28.09.2017 г. ЧМР с положен подпис и печат на превозвача "К енд К 2013" ЕООД, в които са посочени регистрационни номера на превозното средство [рег. номер] за първата доставка и [рег. номер] по втората доставка; по ф-ра 0... 252/25.01.2018 г. ЧМР с положен подпис и печат на превозвача "ГАДУЕЙЛИЪН" ЕООД и посочени регистрационни номера на превозните средства [рег. номер] и [рег. номер]. При преглед на представените ЧМР органите по приходите са констатирали, че същите са без номер и в тях липсват попълнени данни. От страна на РЛ са представени банкови извлечения за получени преводи във връзка с разплащането по доставките и хронология на счетоводни документи за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г.

Във връзка с изпратена молба за обмен на информация до данъчната/приходна администрация на Република Хърватия, получен е отговор от данъчната администрация на Хърватия с референтен номер VAT_BG_029018_HR_910011802641_20190228I_AF_RI_ R. xml, към който е прикачен файл с документация за съответните сделки и отчетите, предоставени от фирмата, както и документи за транзакционната сметка, открита в България. Съгласно съдържанието на отговора, хърватският търговец е декларирал ВОП от българския търговец и е начислил данък върху придобиванията през 2017 г., но за 2018 г. не са подавани ДДС декларации. Сред представените документи са 2бр. фактури, издадени съответно на 20.06.2017 г. на стойност 42 789, 60 евро и на 23.08.2017 г. на стойност 35 789 евро. Съгласно декларираните данни, стоките са продадени на словенския търговец PODRUG D. O. O и на гръцкия търговец D. I. S., но няма информация за разплащания. Словенският търговец е дерегистриран по ЗДДС, считано от 25.05.2018 г., а гръцкият търговец считано от 10.07.2018 г. В допълнение към фактурата, издадена на словенския търговец, е представена и ЧМР за транспорта им до Словения, а в допълнение към фактурата, издадена на гръцкия търговец, е представено ЧМР. Хърватското дружество е станало неоткриваемо, след като е било проверено от компетентните данъчни органи по молба за информация във връзка с българското дружество "Ултимейт" ЕООД и когато е отказало счетоводното си обслужване от счетоводната къща. След като не е отговарял на обажданията на данъчната администрация на Хърватия, ДДС номерът му е бил дерегистриран, считано от 21.02.2018 г.

В обобщение с РА е доначислен ДДС в размер на 16 737,84 лева за д.п. м.06.2017 г., в размер на 13 999,43 лева за д.п. м.09.2017 г. и в размер на 15 489,96 лева за д.п. м.01.2018 г. поради непризнатия ВОД към посочените контрагенти от Словения и Хърватско.

1. през данъчни периоди от 01.01.2016 г. до 30.06.2016 г. (извън ревизирания период) РЛ е приспаднало данъчен кредит в общ размер на 8 268, 69 лв. по 9бр. фактури, издадени от "СОЖЕЛИЗ БЪЛГАРИЯ" ЕООД (изчерпателно изброени на стр. 21 от РД), с предмет на доставката авансова вноска, лизингови вноски и др. на обща стойност 41 343, 48 лв. Констатирано е, че с договор за финансов лизинг от 09.12.2015 г. дружеството е придобило при условията на лизинг лек автомобил марка "ИНФИНИТИ XQ70" от "ВИТОША АУТО" ООД на стойност без ДДС 56 972, 83 евро и ДДС 11 349, 57 евро. Автомобилът е предаден с приемо предавателен протокол от 11.01.2016 г. и е заведен по сметка 207 "Транспортни средства".

В хода на ревизията, от страна на жалбоподателя не са представени доказателства (пътни листове, пътна книжка или др. подобни) за използването на автомобила за икономическата дейност на дружеството. Същевременно, е постъпила информация от ИА "Автомобилна администрация", съгласно която посоченото МПС е преминало периодични технически прегледи на 16.01.2017 г. с изминати 28 167 км и на 10.01.2018 г. с изминати 44 962км.

При анализ на данните в събраните доказателства, ревизиращият екип е направил извод, че РЛ не е спазило разпоредбите на чл. 79, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС във връзка с промяна на предназначението на автомобила, не е съставило протокол и не е отразило корекция на ползвания през периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2016 г. данъчен кредит. Корекцията на ползвания данъчен кредит е извършена при ревизията, като за период, през който е установено ползването на автомобила за дейности, различни от икономическата дейност на дружеството м. 07. 2016 г., който е първият период в обхвата на ревизията. На основание разпоредбата на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в размера на ползвания данъчен кредит 8 268, 69 лв.

1. През данъчен период от 01.07.2016 г. до 31.01.2018 г. дружеството е приспаднало данъчен кредит в общ размер на 4 587, 17 лв. по 19 бр. фактури с издател "СОЖЕЛИЗ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с предмет на доставките лизингови вноски за автомобил "ИНФИНИТИ XQ70" с рег. [рег. номер]. През м. 07. 2016 г. е приспаднат данъчен кредит в размер на 4 000 лв. по фактура с издател "НЕСИКАРС" ЕООД с предмет покупката на лек автомобил марка БМВ Х5. Автомобилът марка БМВ Х5 е заведен в дружеството по сметка 207 Транспортни средства с отчетна стойност 20 000 лв. и през 2016 г. за него е начислена амортизация в размер на 2 083, ЗЗ лв.

В хода на ревизията от РЛ са изискани документи и писмени обяснения относно начина на ползване на двата посочени автомобила за икономическата дейност и за последващи облагаеми доставки (пътни листове, пътни книжки, документи за закупено гориво и други разходи във връзка с експлоатацията им). В отговор на надлежно връчено ИПДПОЗЛ такива документи не са представени.

При така установеното, ревизиращият екип е направил извод, че автомобилите не се използват за икономическата дейност на дружеството, която е свързана с печат върху опаковки, производство на етикети и опаковки от хартия, полиетилен, печатане на други изделия и печатни продукти, производство на други изделия от хартия, която се осъществява в производствена сграда, находяща се в гр. Първомай, [улица]. На основание разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 8 587, 17 лв.

1. При изложената в т. 2 и т. 3 фактическа обстановка и при направените констатации за завеждане на процесните автомобили "ИНФИНИТИ XQ70" и БМВ Х5 като ДМА по сметка 207 Транспортни средства и отчетените разходи за амортизации в следните размери: за първия автомобил за 2016 г. в размер на 25 535, 85 лв. и за 2017 г. в размер на 27 857, 28 лв. и за втория автомобил за 2016 г. в размер на 2 083, ЗЗ лв. и за 2017 г. в размер на 5 004, 04 лв., с РА е прието, че не следва да се признаят за данъчни цели разходите за амортизации, тъй като автомобилите не се използват за икономическата дейност на дружеството. На основание разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО е извършено преобразуване в увеличение на декларирания СФР за 2016 г. със сумата в общ размер на 27 619, 18 лв. (25 535, 85 лв. + 2 083, ЗЗ лв.) и за 2017 г. със сумата в общ размер на 32 857, 32 лв. (27 857, 28 лв. + 5 000, 04 лв.).

В решението си горестоящият орган е посочил, че тъй като се касае за осчетоводени разходи за амортизации, приложимите правни норми са тези на чл. 54 от ЗКПО. Това означава, че след като заведеният по материална сметка от гр. 20 актив не се използва за осъществяваната от дружеството икономическа дейност, следва да не се извършва увеличение на декларирания СФР на основание разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, а да не се признае намаление на декларирания СФР по чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, по конкретно за 2016 г. със сумата в размер на 27 619, 18 лв.

По отношение на отчетната 2017 г. при ревизията е констатирано, че в дружеството са начислени счетоводни амортизации в размер на 130 125 лв., но с тях не е извършено увеличение на СФР, съобразно изискването на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО. Начислените данъчни амортизации са с еднакъв размер със счетоводните, но с тях не е извършено намаление на СФР, съобразно изискването на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. При извършено едновременно увеличение и намаление на СФР с една и съща сума, няма краен ефект от извършване на корекция на декларирания СФР.

Предвид посоченото неправилно правно основание за извършеното увеличение на СФР, а именно това по чл. 26, т. 1 от ЗКПО, според приходните органи следва да се приложи разпоредбата на чл. 54 от ЗКПО и декларираният СФР следва да бъде коригиран в увеличение на основание разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО със общата стойност на счетоводните амортизации от 130 125 лв., в която са включени и амортизациите за двете МПС в общ размер на 32 857, 32 лв. Декларираният СФР следва да бъде коригиран и в намаление на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО с данъчно признатия размер на разходите за амортизации от 97 267, 68 лв.

Като краен резултат, корекцията в увеличение на декларирания СФР за 2017 г. възлиза на сумата в размер на 66 328, 49 лв.

1. През данъчен период м. 09. 2017 г. е констатирано, че по сметка 609 Други разходи са отчетени разходи в размер на 74 845, 56 лв., представляващи отчетна стойност на продадена хартия и включва хартия бяла 36гр. 12 361кг и хартия бяла 36гр. 10 000кг. Изписването на количествата хартия е във връзка с продажби на дребно (клиент "Население"), документирани с месечен отчет от ЕКАФП. Съгласно данните в месечния отчет, отчетените продажби за периода са в размер на 48 501, 42 лв. и според данните в представена справка за продажбите са продадени единствено бяла хартия 36гр. 12 361кг. Останалото количество бяла хартия 36гр. 10 000кг с отчетна стойност ЗЗ 471, 47 лв. е изписано без да са представени доказателства за продажба. Предвид обстоятелството, че хартията счетоводно е изписана като разход и при годишната инвентаризация не са установени различия спрямо счетоводните наличности, следва да се приеме, че количествата хартия 36гр. 10 000кг представляват липса.

Тъй като от РЛ не са представени доказателства за наличие на обстоятелствата по чл. 80, ал. 2, т. 1 6 от ЗДДС и през 2017 г. не са отчетени липси на материали/стоки, на основание разпоредбата на чл. 79, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС е извършена корекция на приспаднатия данъчен кредит при покупката и за данъчен период м. 12. 2017 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 6 694, 29 лв. = ЗЗ 471, 47 лв. отчетна стойност х 20%. Данъчният период, през който е извършена корекцията, е м. 12. 2017 г., тъй като при извършената инвентаризация не са установени различия със счетоводните данни.

При същата фактическа обстановка, на основание разпоредбата на чл. 28, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО е извършено преобразуване на декларирания от РЛ за 2017 г. СФР в увеличение със сумата в размер на ЗЗ 471, 47 лв., представляваща отчетната стойност на стоката хартия 36гр. 10 000кг. В решението на горестоящия административен орган са посочени и допълнителни правни основания за извършеното увеличение на декларирания СФР, а именно тези по чл. 26, т. 1 от ЗКПО и по чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

По отношение на размера на данъчната загуба за 2016 г. и 2017 г. съгласно решението на решаващия орган данъчната загуба за 2016 г., установена в хода на ревизията, следва да бъде коригирана със сума в размер на 143 840,22 лева, а данъчната загуба за 2017 г., както е определена с РА, е потвърдена.

Съдът е приел, че оспореният РА е материалнозаконосъобразен. На първо място, е формирал извод, че РЛ не е доказало извършването на процесните ВОД към дружествата в Словения и Хърватско. По отношение на първия контрагент от Словения, съдът е заключил, че няма представен транспортен документ или писмено потвърждение за доказване на ВОД съгласно изискванията на чл.7,ал.1 ЗДДС и чл. 45ППЗДДС / в приложимата към датата на ВОД редакция/.

По отношение на декларирания ВОД към хърватското дружество, е прието, че в представените ЧМР има непопълнени данни, както и че дружеството получател не разполага с кадрова, материална и техническа обезпеченост, поради което не е доказано условието стоките да са транспортирани извън територията на РБ.

По отношение на останалите спорни пунктове на РА в частта по ЗДДС и ЗКПО за съответните данъчни периоди, съдът е приел жалбата на Пи Пак Принт ООД за неоснователна, като в решението липсват мотиви за формираната воля на съда за всеки един от посочените части на РА досежно въпроса за материалната законосъобразност на РА.

1.Настоящата касационна инстанция намира, че решението в частта относно приетия за законосъобразен РА за доначисления ДДС за д.п. м. 06 и 09. 2017 г. и м. 01. 2018 г. в резултат на непризнати ВОД към BENEMAX J. D. O. O" с VIN номер HR44783527036 се явява неправилно, като следва да се отмени и да се постанови друго, с което РА в посочената част се отмени.

Нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС изрично регламентира, че вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Следователно, за да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната разпоредба, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, доставчикът по която да е регистриран за целите на ДДС в Република България, а получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка на ЕС, стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.

Съгласно постоянната практика на СЕС, освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката - Решение по делото Teleos и др., точка 42, Решение по делото Twoh International, точка 23, и Решение от 16 декември 2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, точка 29.

Документите, които удостоверяват извършването на доставката са посочени в чл. 45, т. 1 и т. 2 ППЗДДС / в редакцията, действаща към процесните данъчни периоди м.06 и м.09. 2017 г. и м.01.2018 г. : документ за доставката фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава-членка, под който номер му е извършена доставката; и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.

Не се спори по делото, че в хода на ревизионното производство ревизираното лице е представило документи за доставката фактури и инвойс фактури, като получателят по тях е било лице с валиден към датите на издаване на фактурите идентификационен номер по ДДС в Република Хърватия, т. е. е доказана е първата предпоставка за наличие на ВОД. Доставките са възмездни установено е плащане по банков път на стойността по фактурите.

Органите по приходите оспорват наличието на втората предпоставка, а именно, че посочената в представените фактури стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на Република България.

Ревизираното лице е представило към всяка издадена фактура и инвойс фактура международни товарителници /ЧМР/, като е посочило, че транспортът на стоките е за сметка на получателите, което се подкрепя от обстоятелството, че във фактурите не е посочена стойност на транспорт, включен в данъчната основа.

Съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС (ред. ДВ, бр. 8/2016 г., в сила от 29.01.2016 г.), документи за изпращането или транспортирането на стоката са: транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя.

Ревизираното лице е представило транспортен документ /ЧМР/ за съответните доставки още в хода на ревизията, които не са оспорени от данъчната администрация.

Отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-273/11 г.

Представените ЧМР съдържат всички необходими реквизити съгласно чл. 6, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки. За да мотивират извод за липса на ВОД по издадените фактури към BENEMAX J. D. O. O" с VIN номер HR44783527036, органите по приходите заключават, че не се доказва стоките да са напуснали територията на страната, като се позовават на липса на попълнени реквизити в ЧМР. Съгласно чл. 6, т. 1, б. г) в товарителницата задължително следва да се посочат мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й.

На първо място, без значение е липсата на номер на товарителниците. На следващо място, всички останали клетки в ЧМР са коректно попълнени посочени са имената и адресите на изпращача, получателя, превозвача; разтоварния пункт /по адреса на седалище на получателя в Хърватия/; товарния пункт в България / Първомай, както и дата на товарене/; стоката е достатъчно конкретизирана, като вид и количество и съвпада със стоката по инвойсите и фактурите; положени са подписи и печати за изпращача, получателя и превозвачите; отразена и датата на получаване на стоките / съответно на 23.06.2017 г. , 28.08.2017 г. и 29.01.2018 г./. Представени са и опаковъчни листове към всяка фактура с описание на стоката и количеството. Стоката, описана във всяко едно от ЧМР като вид и количество, съвпада със стоката по инвойс фактурата, фактурата и опаковъчния лист. По две от ЧМР транспортът е осъществен от К енд К 2013 ЕООД, а по третата ЧМР от Гадуейлиън ЕООД. В ЧМР са описани и превозните средства, извършващи транспортирането на стоката извън РБ / по ЧМР с превозвач К енд К 2013 ЕООД МПС са с рег. [рег. номер] и с рег. [рег. номер], а по ЧМР с превозвач Гадуейлиън ЕООД МПС с рег. [рег. номер] и [рег. номер].

От друга страна, в РА изрично е отразено, че хърватският търговец е декларирал придобивания от българския търговец през 2017 г.

По отношение на транспорта следва да се посочи, че транспортът в случая е за сметка на купувача, поради което допълнителни задължения за доказване на транспорта не могат да бъдат възлагани в тежест на РЛ. В този смисъл, както се посочва и в т. 67 от Решение на Съда /трети състав/ от 27 септември 2007 година по дело С-409/04, след като веднъж доставчикът е изпълнил своите задължения, свързани с доказването на вътреобщностна доставка, въпреки че получателят на доставката не е изпълнил договорното си задължение да изпрати или превози стоките извън държавата-членка на доставката, именно получателят на доставката следва да бъде считан за задължен по ДДС в тази държава-членка.

Посоченото в получената информация и документи по молба за обмен на информация до данъчната/приходната администрация на Република Хърватия, заключение, че получателят няма техническа, материална и кадрова обезпеченост да извършва икономическа дейност, както и че след м.01.2018 г. дружеството е дерегистрирано поради неизвършване на дейност, също не може да послужи като основание за непризнаване на ВОД на РЛ.

Както бе посочено по-горе, всички товарителници съдържат изискуемата информация съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС / в действащата към датите на ВОД редакция/ информация. Представените международни товарителници за тези доставки са подписани от изпращача, превозвача и получателя и съгласно чл. 9, ал. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки се ползват с материална доказателствена сила относно факта на получаването на стоката от превозвача. С оглед на изложеното следва да бъде зачетена доказателствената сила на международната товарителница съгласно чл. 9 от Конвенцията.

От своя страна органите по приходите не са доказали, че доставчикът е недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. Обстоятелството, че на адреса на седалище на хърватското дружество се намира жилищна сграда, също не означава, че процесният ВОД не е извършен.

Следователно, РА се явява незаконосъобразен относно доначисления ДДС в размер на 46 227, 23 лева ведно с лихви за забава за д.п. м.06.2017 г., м.09.2017 г. и м.01.2018 г. във връзка с декларирани ВОД към BENEMAX J. D. O. O" с VIN номер HR4478352703 По отношение на декларирания и непризнат от приходните органи ВОД към "CISCINJE STAVB D. M" с VIN номер [номер], правилно съдът е приел РА за законосъобразен. Видно от доказателствата по делото , издадена е инвойс фактура 0000000120 от 08.07.2016 г. на стойност 20 000 евро, фактура със същия номер с предмет хартия 11607.66 кг с ДО 39 116,65 лева, налице е банково извлечение за плащане на сумата. Както правилно е констатирано в РА и е възприето от съда, от РЛ не е представен нито транспортен документ, нито писмено потвърждение за доказване на факта на транспортиране на стоката извън РБ към Словения. Това означава, че не е представен някой от изискуемите съгласно чл.7, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 45 ППЗДДС документи транспортен документ или писмено потвърждение, поради което не е налице осъществена ВОД към Словения и при правилно прилагане на материалния закон с РА е доначислен ДДС в размер на 7823,33 лева ведно с лихви за забава за д.п. м.07.2016 г., до който извод е достигнал АС Пловдив.

1. В останалата част решението се явява постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В мотивите на съдебния акт / на стр.8, 9, 10 и 11/ са отразени констатираните от приходните органи факти и обстоятелства, както и какво е приел решаващият орган, включително с изменената част на РА. При разглеждане на спора по същество, доколкото съдът е бил сезиран с жалба срещу РА изцяло в потвърдената и изменена част от решаващия орган, на стр.21 от съдебното решение съдът е посочил, че по отношение на констатациите по т.2, т. 3 и т. 4 в хода на съдебното обжалване не са ангажирани никакви доказателства, включително поставяне на съответните задачи на ССчЕ и съдът намира за правилни и законосъобразни изводите на ревизиращия екип, коригирани по отношение на приложимите правни норми в решението на горестоящия административен орган, като същите са изключително подробни и не следва да бъдат преповтаряни в решението. В заключение е приел, че жалбата на дружеството срещу РА в посочените части е неоснователна. Следователно, основателно е твърдението на касационния жалбоподател, че съдът не е формирал собствени мотиви досежно предмета на спора в посочените му части, не е обсъдил събраните в хода на ревизията доказателства, не е разгледал приложението на материалния закон досежно допълнително начисления ДДС с оглед извършената корекция на данъчен кредит на основание чл. 79, ал. 6, т. 2 ЗДДС, непризнатия данъчен кредит на основание чл. 70, ал.1, т. 2 ЗДДС относно придобития при условията на финансов лизинг автомобил Инфинити XQ70 , както и за закупения лек автомобил БМВ Х5; непризнатото намаление на декларирания СФР по чл. 54, ал. 1 ЗКПО със сума в размер на 27 619,18 лева за 2016 г.; корекция на извършено увеличение на СФР на основание чл.54, ал. 2 ЗКПО за 2017 г. със стойността на амортизациите на автомобилите, заведени в активите на дружеството, както и намалението на СФР на основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО с данъчно признат размер на разходите за амортизации; корекция на приспаднат данъчен кредит за м.12.2017 г. на основание чл. 79, ал.1 и ал. 4 ЗДДС и извършеното увеличение на СФР за 2017 г. със сума в размерна 33 471,47 лева отчетна стойност на стоката хартия 36 гр. 10 000 кг , за която е констатирана липса. В тази връзка касационната инстанция счита, че препращането от страна на решаващия съд към констатациите в РА и приетото от решаващия орган, включително и в частта на изменението на РА, не означава, че съдът е изпълнил процесуалното си задължение да установи фактите, да извърши преценка на целия доказателствен материал и да формира свои собствени мотиви относно приложението на материалния закон в така посочените части на оспорения РА. Това обуславя необходимостта от отмяната на решението в тези части и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АС Пловдив с указания да направи свои фактически установявания по отделните пунктове на оспорения РА, да обсъди доказателствата по делото и да формира извод досежно материалната законосъобразност на РА в тези части. По отношение на частта на РА във връзка със заприходените като активи на дружеството МПС, за които е прието, че не са свързани с икономическата дейност на дружеството, следва да се извърши преценка за приложимост на решението на Съда на Европейския съюз по дело С-118/11.

По отношение на решението в частта на разноските, касационната инстанция намира, че с оглед отхвърляне на жалбата на дружеството срещу РА относно доначисления ДДС в размер на 7823,33 лева ведно с лихви за забава за д.п. м.07.2016 г. във връзка с деклариран ВОД към "CISCINJE STAVB D. MITOSCHEV" с VIN номер [номер], в полза на НАП се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 848,69 лева за всяка инстанция на основание чл.8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията преди изменението с ДВ, бр.88/04.11.2022 г./. Това означава, че решението в частта за разноските следва да се отмени за присъдените разноски в полза на НАП за горницата над 848,69 лева до пълния присъден размер от 4012,07 лева и същото остане в сила за присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 848,69 лева за първата съдебна инстанция.

В частта, в която с настоящото решение е отменен РА относно доначисления ДДС в общ размер на 46227,23 лева ведно с лихви за забава за д.п. м.06.2017 г., м.09.2017 г. и м.01.2018 г. във връзка с деклариран ВОД към BENEMAX J. D. O. O" с VIN номер HR44783527036, в полза на дружеството следва да се присъдят разноски в общ размер на 3455,63 лева за двете съдебни инстанции съразмерно на уважената част от жалбата.

По останалата част от разноските следва да се произнесе новият състав на АС Пловдив, включително и тези, направени в касационното производство по чл.226, ал. 3 АПК, съобразно останалата част от спорния предмет на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение