Решение № 4017 от 12.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гуан България ЕООД, гр. София, подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. Петрова, против решение 6092 от 24.10.2022 г. по адм. дело 2832/2022 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ на главния архитект на Столична община, обективиран в писмо изх. САГ-00-242/2/17.03.2022 г., за издаване на виза за проектиране на временен открит паркинг в ПИ с идентификатор 68134.106.235 по КККР на гр. София и против мълчалив отказ на същия административен орган за издаване на виза за проектиране за кафене в същия имот. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, като излага съображения в този смисъл. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказите за издаване на виза за проектиране да бъдат отмени. Претендира присъждане и на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез юрк. Керемидчиев, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на постановените от главния архитект на Столична община, изричен отказ, обективиран в писмо САГ22-ГР00-242- (2)/17.03.2022, за издаване на виза за проектиране за открит паркинг в ПИ с идентификатор 68134.106.235, представляващ част от УПИ I-за градина, подземни гаражи, подземно строителство и КОО, кв. 3, м. ТГЦ зони Г 8 и Г 10, район [район] Столична община и мълчалив отказ за издаване на виза за проектиране на кафене с площ 34 кв.м. в същия ПИ, издадени по заявление на дружеството- жалбоподател САГ22-ГР00-242/02.02.2022г. Съгласно заявлението и представеното мотивираното предложение искането на заявителя е за издаване на виза за проектиране на кафене с площ 34 кв.м. на основание чл. 49 и чл. 50 ЗУТ във връзка с чл. 11, ал. 3 и чл. 12 ЗУЗСО и за временен открит паркинг на основание чл. 55 ЗУТ в ПИ с идентификатор 68134.106.235, част от УПИ I, кв. 3, м. ТГЦ зони Г 8 и Г 10, район [район. По делото е установено, че ПИ с идентификатор 68134.106.235, собственост на жалбоподателя, не е урегулиран, няма конкретно предназначение и предвидено застрояване. Същият е част от УПИ I, кв. 3, м. ТГЦ зони Г 8 и Г 10, район [район] Столична община, който съгласно действащия ПУП-ПРЗ, одобрен през 1989 г. е с предназначение за градина, подземни гаражи, подземно строителство и КОО . Съгласно действащия ОУП на Столична община, одобрен през 2009 г. УПИ I-за градина, подземни гаражи, подземно строителство и КОО, кв. 3 попада в устройствена зона Тго терени на локални градини и озеленяване и Тти терени за транспортна инфраструктура, с показатели за застрояване по Приложението към чл. 3, ал. 2 от Закона за устройство и застрояването на Столична община (ЗУЗСО), според което устройствена зона Тти е с предназначение за изграждане на транспортна инфраструктура улици, пътища, летища, а зона Тго за паркове за ежедневен отдих с площ под 5ха, задължително публична собственост, като се допуска единствено застрояване, обслужващо основната паркова функция за сгради (кафе, църква, трафопост, тоалетна). В самостоятелни терени с площ под 1 ха застрояване не се допуска. При тези факти административният съд правилно приема, че отказите на главния архитект на Столична община, да издаде виза за проектиране по представеното от жалбоподателя мотивирано предложение, е в съответствие с нормативната уредба. Законосъобразно е преценено, че административните актове са постановени от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, а по отношение на изричния отказ и в съответствие с изискванията за форма. Писмото на главния архитект на Столична община от 17.03.2022 г. правилно е квалифицирано от съда като изричен отказ на органа да издаде виза за проектиране за открит паркинг, съобразно съдържанието на акта и съображенията на дружеството жалбоподател, изложени в допълнението към жалбата от 30.03.2022 г., а доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Заключението на решаващия съд за съответствие на оспорените административни актове с материалния закон също се споделя от настоящата инстанция. Законосъобразен е изводът на съда, че поземленият имот на жалбоподателя съгласно действащият ПУП не е урегулиран, няма конкретно предназначение и за него не е предвидено застрояване, което е пречка за издаване на виза за проучване и проектиране, както в хипотезата на чл. 140, ал. 2 ЗУТ, така и в хипотезата на чл. 140, ал. 3 ЗУТ, тъй като в първия случай визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащия подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36 от закона, а във втория случай изменя или допълва плана за застрояване. Следователно и при двете хипотези липсата на одобрен ПУП ПРЗ за имота е пречка за издаване на виза за проектиране, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Останалите съображения на решаващия съд също се споделят от настоящата инстанция. Правилно е прието, че разпоредбите на чл. 49 и чл. 50 ЗУТ са неприложими, тъй като същите се отнасят за урегулирани имоти, както и че имотът на дружеството не попада в хипотезите на чл. 49, ал. 1 ЗУТ и чл. 49, ал. 2 ЗУТ, а застрояването, което се иска да бъде предвидено, не съответства по вид и характер на допустимите по чл. 50 ЗУТ временни строежи. Освен това, както административният съд правилно приема, заявеното застрояване е в противоречие и с предвижданията на ОУП на Столична община, одобрен през 2009 г. Съгласно ОУП имотът на жалбоподателя попада в устройствена зона Тго терени на локални градини и озеленяване и устройствена зона Тти - терени за транспортна инфраструктура, в които не се допуска застрояване с характера на заявеното от жалбоподателя съгласно чл. 12 във връзка с чл. 11, ал. 3 ЗУЗСО. Разпоредбата на чл. 55 ЗУТ също е неприложима, както поради изложеното по- горе относно липсата на одобрен ПУП ПРЗ за имота, така и поради разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗУЗСО, според която в незастроени поземлени имоти, попадащи в устройствени зони и самостоятелни обекти на зелената система, се допуска с виза за проектиране изграждане на временни строежи, на само с функциите по чл. 12 от закона, а последният текст не предвижда застрояване за открити паркинги. Аналогична е и разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община, на която се позовава и административният орган в писмо изх. САГ-00-242 (2)/17.03.2022г., обективиращо отказа му да издаде виза за проектиране за открит паркинг. В този смисъл са съображенията на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на административния съд е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът главен архитект на Столична община се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка са чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ касационният жалбоподател следва да заплати на Столична община сумата 100.00 лв. възнаграждение за осъщественото пред касационната инстанция от юрисконсулт процесуално представителство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,