Решение № 3176 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8416/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Хасково, чрез гл. юрк. В. Василева като процесуален представител, против Решение 3342 от 14.08.2024 г., постановено по административно дело 160/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. Изложени са доводи за недопустимост на съдебния акт поради липса на предмет на оспорване, както и за неправилност на същия поради нарушение на материалния закон. Иска се обезсилване, съотв. отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Д. Г. Д., чрез пълномощника си адв. М. Христозов, представя писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за правилно. Иска присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съображенията са следните: Производството пред първоинстанциионния съд е образувано по жалба на Д. Г. Д. срещу мълчалив отказ на кмета на Община Хасково да се произнесе по молба рег. индекс 94Д-8934-1 от 22.01.2024 г. за издаване на заповед по чл. 192, ал.2 ЗУТ за учредяване на право на преминаване през ПИ с идентификатор 77195.518.95 по КККР, УПИ ХХ в кв.39 по плана на гр. Хасково, за осигуряване на достъп до собствения ѝ поземлен имот с идентификатор 77195.518.96 по КККР, за който е отреден УПИ ХIII, кв. 39 по плана на гр. Хасково. С оспореното решение съдът е отменил оспорения мълчалив отказ и е върнал преписката на органа за произнасяне по искането на Д. Д. съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, че по молбата на жалбоподателката е формиран мълчалив отказ на кмета на община Хасково, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Според изложените доводи, в случая са доказани материалноправните предпоставки по чл.192, ал.2 от ЗУТ, поради което оспореният отказ на органа противоречи на материалния закон и следва да бъде отменен. Предвид установените факти, като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон на осн. чл.218, ал.2 АПК, и след преценка на оплакванията в касационната жалба и становището на ответника, настоящият съдебен състав, счита, че Административен съд Хасково се е произнесъл по недопустима жалба. Оспореният съдебен акт е недопустим и следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Съдът е констатирал, че по предходно искане на жалбоподателката с рег. индекс 94Д-8934-2 от 23.12.2023 г., предявено до кмета на община Хасково, което е със същото съдържание, а именно за издаване на заповед по чл.192, ал.2 ЗУТ, е налице мълчалив отказ, който е влязъл в сила, тъй като жалбата срещу него е оставена без разглеждане с влязло в сила определение от 11.01.2024 г. по адм. дело 1298/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, а производството по делото е прекратено. Независимо от тези установявания, първостепенният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.27, ал.2, т.1 АПК, тъй като макар и страните да са същите, двете административни производства са с различен предмет образувани са по различни искания, с оглед на което липсата на произнасяне по второто искане формира мълчалив отказ, който подлежи на съдебно оспорване, т.е. предявената жалба е допустима. Горните изводи са неправилни. Противно на приетото от административния съд, касационната инстанция счита, че е налице хипотезата на чл.27, ал.2, т.1 АПК спрямо процесното, второ по-ред подадено искане с рег. индекс 94Д-8934-1/22.01.2024 г. Според цитираната разпоредба, административният орган проверява предпоставките за допустимост на искането, една от които е липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. От горното следва, че е недопустимо административно производство, при наличие на предходен влязъл в сила административен акт със същите страни и предмет, както е в случая по делото на първоинстанционния съд. От съпоставката на двете искания, съотв. от 23.12.2023 г. и от 22.01.2024 г. се установява идентичност на страните в административното производство - заявител и административен орган, както и идентичност на техния предмет - издаване на заповед по чл.192, ал.2 ЗУТ за учредяване на право на преминаване през ПИ с идентификатор 77195.518.95 по КККР на гр. Хасково за осигуряване на достъп до ПИ с идентификатор 77195.518.96 по КККР на гр. Хасково. От друга страна е безспорно, по мълчаливият отказ по първата молба е влязъл в сила. От горните констатации следва, че е налице хипотезата на чл.27, ал.2, т.1 АПК и за административния орган не е възникнало задължение да се произнесе по втората молба на Д. Д., респективно по тази молба не е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК, а предявената жалба, по която е образувано първоинстанционното дело, е лишена от предмет, поради което е недопустима на осн. чл.159, т.1 АПК. Административният съд е следвало да остави без разглеждане оспорването, а постановеното решение по съществото на спора - е недопустимо. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.3 АПК, касационната инстанция следва да обезсили обжалваното съдебното решение и да прекрати производството по делото. С оглед горния резултат, искането за разноски на касатора е основателно и съдът осъжда ответницата да заплати на Община Хасково сумата в размер на 200,00лв. за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Второ отделение,