Решение № 263 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11332/2008 г.

Решение № 263 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11332/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Производството е образувано по касационна жалба на "В и К" ЕАД гр. Бургас, подадена чрез юрс. Десислава Златева срещу решение № 1039/16.07.2008 г. по адм. дело № 2785/2007 г. на Административен съд - Варна, I отделение, 10 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 10/23.11.2007 г. на Директора на "Басейнова дирекция за Черноморски район" - Варна. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Алтернативно поддържа и нищожност на административния акт, като издаден от некомпетентен орган и в тази връзка моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде прогласена нищожността на оспорения АУПДВ. Излагат се доводи, че дължимите такси за водоползване на подземни води следва да се заплащат не на отнети водни количества, а на реално ползвани /инкасирани водни количества, така както е регламентирано в чл. 193, ал. 2 от ЗВ (отм.). Тази редакция на текста е действала до 11.08.2006 г., когато с изменение на ЗВ е въведена разпоредбата на чл. 194, ал. 2, в който е посочено, че таксите за водоползване се заплащат на база на отнетия обем от съответния водоизточник. Съобразно изложеното, касаторът моли да бъде отменено решението на АС - Варна и да бъде отменен АУПДВ, като незаконосъобразен. Ответникът по касационната жалба - Директорът на "Басейнова дирекция за черноморски район" - Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Андонова, моли да бъде потвърдено решението на АС - Варна. Подробни съображения излага в писмени бележки представени в с. з. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. В производството пред АС - Варна е упражнен контрол за законосъобразност върху АУПДВ № 10/23.11.2007 г. на директора на "Басейнова дирекция за черноморски район" - Варна, с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" вр. с § 9 ПЗР на ЗВ във вр. с чл. 166 ДОПК и чл. 2, ал. 1, ал. 2 и чл. 4 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (наричана за краткост Тарифата), на "В и К" ЕАД - гр. Бургас е установено задължение в размер на 236 798 лв. По делото е представено разрешително № 0372/22.06.2001 г., издадено от зам. министъра на околната среда и водите, на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 194, ал. 1-3 от ЗВ, с което на "В и К" гр. Бургас е предоставено право на водоползване на подземни води I - ва категория (подземен воден обект - кватернерен, неогенски, палеогенски, долнокреден, горон-юрскодолнокреден, триаски, палеозойски и архай-протерозойски водоносни хоризонти). Разрешителното е издадено за питейно-битово водоснабдяване на населените места от област Бургас, а дължимата такса за предоставеното водоползване е предвидено да се внася по сметката на Националния фонд за опазване на околната среда. По делото е изслушана ССЕ, която съдът не е кредитирал относно периода 2006 г. и определеното на база добита вода за този период задължение, но в останалата част съдът е кредитирал заключението на вещото лице. Съдът е посочил, че съгласно чл. 195б от ЗВ, вземанията за незаплатените такси за водоползване се определят с АУПДВ от министъра на околната среда и водите или от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК, като така определената компетентност не е алтернативна, а производна от компетентността за издаване на разрешителните за водоползване. Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 1, т. 3 и чл. 46, т. 1 б. "З" от ЗВ издаването на разрешителни за водовземане от подземни води е от компетентността на директорите на басейновите дирекции, а съгласно чл. 5, ал. 1, т. 6 от Правилника за дейността, организация на работа и състава на басейновите дирекции, директорът на басейнова дирекция събира таксите по разрешителни, които издава. В конкретния случай към датата на издаване на разрешителното басейновите дирекции по чл. 152 ЗВ не са били създадени, поради което, съгласно § 13, ал. 3 от ПЗР на ЗВ, до тяхното създаване със Заповед № РД-27/17.01.2002 г., компетентен да издава разрешителни за водоползване е бил министъра на околната среда и водите, като единствен функциониращ към този момент (2001 г.) орган по управление на водите. Съобразно горното, съдът е обосновал извода, че след като издаването на разрешителните за водоползване на подземни води са от компетентността на директора на басейнова дирекция, то процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган. АС е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че таксата следва да се изчислява на база реално подаденото към потребителите количество вода, а не на база иззетото от разрешения водоизточник количество. Съобразно горното, административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Във връзка с възражението за нищожност на АУПДВ настоящият състав намира, че същото е неоснователно. АС - Варна подробно е мотивирал съображенията си за това, че АУПДВ не е нищожен акт, защото за процесния период правомощията за издаване на АУПДВ със закон са били предоставени на директорите на басейнови дирекции. Правилно първоинстанционният съд е приел, че определената в чл. 195б от ЗВ компетентност не е алтернативна, а е производна от компетентността за издаване на разрешителните за водоползване. В Закона за водите се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и т. 2 от този закон за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Безспорно е в случая, че размерът на дължимата такса за водоползване с обжалвания АУПДВ е определена въз основа на посочените нормативни актове и Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено право на ползване на воден обект за първа категория подземни води. Възражението в касационната жалба, че таксата се дължи само за инкасираните водни количества към потребителите, е неоснователно. В разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ЗВ е посочено, че таксата по ал. 1, т. 1 се определя на база отнетия обем вода, а според ал. 4 - таксата по ал. 1, т. 2 се определя на база ползваните обеми или площи от водния обект. В чл. 193, ал. 2 от ЗВ (в приложимите за процесните периоди редакции) е предвидено, че в цената на водоснабдителната услуга се включва и таксата за реално ползвания обем вода от абонатите, но цената на тази услуга не е идентична на размера на таксата по чл. 194 от ЗВ във връзка с чл. 2 от тарифата. Този извод се налага, поради това че таксата включва не само реално ползвания обем от абонатите, а цялото количество отнета вода от подземните източници, които ползва водоснабдителното дружество. Законодателят не е включил в цената на водоснабдителната услуга, заплащана от абонатите на вода цялото количество, иззето от съответния воден източник, а само реално потребеното. За останалото количество вода, което не е подадено към абонатите, но е отнето от съответния водоизточник дружеството е задължено по закон да заплати таксата, но тя не се включва към цената на абонатите, които заплащат само реално потребеното от тях количество вода. Ето защо, настоящият състав намира, че административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни правни изводи. Решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,