Решение № 1045 от 26.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4040/2007 г.

Решение № 1045 от 26.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4040/2007 г., II г. о., докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на И. Т. И. от гр. Д. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 12.IV.2007 г. постановено по в. гр. д. № 69/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. И. Т. И. е предявил срещу М. Т. И. от гр. Д. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на недвижим имот представляващ УПИ * от 880 кв. м. в кв. 17 по плана на гр. Д., получен от ищеца по завещание от дядо му И. С. Т. С решението на Плевенския районен съд от 3.ХI.2006 г. по гр. д. № 781/2005 г. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. По въззивна жалба на ищеца Плевенският окръжен съд с решението си от 15.III. 2007 г. постановено по в. гр. д. № 69/2007 г. е оставил в сила първоинстанционния с. акт. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства. От фактическа страна е установено по делото, че страните по делото И. Т. И. и М. Т. И. са наследници по закон на починалия на 4.VII.1954 г. техен дядо И. С. Т., деца на сина му Т. И. С., починал през 1994 г. С тайно завещание от 27 януари 1947 г. И. С. Т. е завещал на внука си И. Т. И. (ищец по делото) дворно място с площ 1720 кв. м. при посочени съседи заедно с всичките постройки, което съгласно заключението на назначената съдебно техническа експертиза, извършена от в. л. Петър В. е идентично с УПИ * в кв. 17 с площ от 880 кв. м. и УПИ * в кв. 17 с площ 880 кв. м. по сега действащия план на гр. Д.. Според данните от същото заключение по плана на населеното място от 1926 г., който не е запазен, този имот е представлявал парцел **** в кв. 14 с площ от 1720 кв. м. С. следващия план на Д. Митрополия от 1958 г. той е представлявал два парцела -VIII-170 в кв. 14 с площ от 880 кв. м. записан на М. Т. И. (ответницата по делото) и IХ-170 в кв. 14 от 880 кв. м., който се води по разписния лист на името на ищеца И. Т. И. Последващият регулационен план на населеното място от 1976 г. е обединил двата парцела в един под № Х* в кв. 17 на името на двете страни по делото М. и И. Т. В действащия понастоящем план на гр. Д. той отново е разделен на две - УПИ * в кв. 17 на името на М. Т. И. - спорния по настоящото дело и УПИ * в кв. 17 на името на И. Т. И. Не се твърди в процеса, нито са представени доказателства за извършена делба между страните след регулационните промени. С нот. акт № 24 том I дело № 50/1972 г. ответницата М е призната за собственик по давност на э ид. част от празно дворно място от 1760 кв. м., от към запад при граници на цялото: улица, Й. П., Г. Н., Г. Г. Х., А. Ив. С., Н. А. В исковата молба се съдържа признание от ищеца, че процесния УПИ * в кв. 17 по действащия план на града се владее от ответницата, която по този начин накърнява правото му на собственост въз основа на тайното завещание на дядото на страните. Това завещание обаче е обявено едва през 1994 г. 40 години след откриване наследството на общия наследодател на страните. Не са ангажирани доказателства в процеса ищецът да е упражнил правата си по това завещание до обявяването му. Оспорването от ответницата на автентичността му е останало недоказано, с оглед заключението на графическата експертиза, извършена от Г. Н. Г., прието в съдебно заседание на 26.IХ.2006 г. От показанията на свидетеля Й, разпитан в заседанието на 16.I.2006 г. се установява, че цялото дворно място е било владяно от дядото на страните И, който винаги е живял в него, а след смъртта му в него живеят и владеят дворното място както ищеца така и неговата сестра М ответница по делото, в него са си построили къщи и още отдавна ползват съвместно имота, като не е известно на свидетеля те да са се делили. При така изяснените факти по делото искът на заветника И. Т. за собственост на владяното от неговата сестра дворно място, представляващо УПИ * в кв. 17 е отхвърлен поради неустановеност на активната му материално правна легитимация на собственик на имота. Обоснован е направеният извод, че не са събрани доказателства за притежаването на този имот от завещателя И. Т., починал през 1954 г. като негов собственик. Липсват доказателства и за упражняването на правата по завещателния акт на наследодателя от 1947 г. от страна на заветника И. Т. до обявяването на завещанието през 1994 г. становеното съвместно владение на дворното място чрез построяване на къщи от страна на двамата внуци на общия наследодател както от гласните доказателства, така и от записванията в разписните листове по плановете на населеното място, не е в подкрепа на тезата на ищеца, че той е упражнил правата си по тайното завещание от 1947 г. на своя дядо и се легитимира като собственик и на имота, за който неговата сестра се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка чрез давностно владение през 1972 г. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че при наличие на действително завещание ответницата не може да твърди, че е владяла за себе си, тъй като това би било вярно само ако заветникът е упражнил права по завещателния акт, а не само като наследник по закон върху наследствения имот. Именно владелческите действия на ищеца в качеството му на наследник по закон и неупражняването от негова страна на правата по завещателния акт обуславят съвместното ползване и владение между страните по делото на оставения в наследство от дядото недвижим жилищен имот. За наличие на владелчески действия от страна на ответницата по делото са събрани доказателства, така че доводите в противен смисъл в жалбата са несъстоятелни. При разглеждане на спора и постановяване на решението Плевенският окръжен съд не е допуснал нарушенията по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.), поради което касационната жалба е неоснователна. С оглед разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) обжалваният с. акт следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение