Решение № 15930 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11228/2009 г.

Решение № 15930 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11228/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Министъра на околната среда и водите, против Решение № 9839/20.07.2009 год., постановено от тричленен състав при пето отделение на ВАС по адм. дело № 9579/2008 год., което се счита неправилно, настоява се за отмяната му. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Терзиева, по изложените в нея и в писмени бележки съображения. Ответната страна - Кмет на Община Несебър, оспорва жалбата чрез юрк. Радев. Ответната страна - "Голдън бъг" ЕООД, гр. Несебър, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Общината не е отправяла искане за издаване на комплексно разрешително и не е страна в административното производство, иницирано от "Голдън бъг" ЕООД. Затова, дори да се приеме, че процесното разрешение, с адресат община Несебър не е нищожно, то във всички случаи е издадено в нарушение на съществени процесуални правила, които го правят незаконосъобразно и подлежащо на отмяна. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав при II-ра колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. С касираното решение на тричленния състав на ВАС е обявено за нищожно Решение № 212-НО-ИО-АО от 27.05.2008 год. на Министъра на околната среда и водите - да не се издава комплексно разрешително за експлоатация на депо за неопасни отпадъци на община Несебър, с оператор община - Несебър и преписката е изпратена на административния орган за ново разглеждане. То е постановено по жалба на община Несебър, като адресат на отказа, а "Голдън бъг" ЕООД е конституирано като заинтересована в процеса страна. За да приеме този резултат, съдът е изследвал подробно относимата по спора правна уредба, съпоставяйки изискванията в нея с доказателствата по делото, като е изложил правилни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Посочил е, че като "оператор", по определението на § 1, т. 43 от ДР на ЗООС, собственик на инсталация и упражняващо дейност по приложение № 4 на ЗООС - управление на отпадъци в обект: " депо за твърди битови отпадъци на площадка в землището на с. Равда, общ. Несебър", "Голдън бъг" ЕООД е подало заявление на 30.03.2007 год. по чл. 117, ал. 1 ЗООС, за издаване на комплексно разрешително за продължаване осъществяването на дейността. Заявлението е подадено от дружеството след писмо № 26-00-3188/21.12.2006 год., подписано от Зам. министъра Ч. Георгиев, отправено до управителя на "Голдън бъг" ЕООД (л. 50). С писмо № 319-Бс-786/11.01.2008 год., Изпълнителният директор на ИАОС, е дал указания за представяне на допълнителна информация в 30 дневен срок, като въпросното писмо е отправено до дружеството и до кмета на общината, с разяснения за възможността за упълномощаване (л. 19). Постъпилото в кориците на делото пълномощно (л. 64), е в ксероксно копие и неясно, за да се кредитира и приеме, въз основа на него, че като собственик на депото, общината, чрез кмета, предоставя права на ЕООД да изпълни процедурите по издаването на комплексното разрешително (КР). В ЗООС и Наредба от 2003 год., (изм. 2005 год.), са уредени условията и реда за издаването на КР, които в случая съдът с основание е счел за не проведени законосъобразно и в цялост. Отбелязва се в мотивите на решението, че макар дружеството да не е изпълнило указанията за отстраняване на пропуски в заявлението, административният орган не е отказал издаването на разрешителното на основание чл. 122а, ал. 3 ЗООС, а се е позовал на чл. 123, ал. 4 от с. з. - в хипотезата на несъответствие на условията по заявлението за функциониране на съоръженията с най-добрите налични техники за предотвратяване на замърсяването на околната среда. За да направи този извод обаче, административният орган е следвало да представи заявлението до обществен достъп (чл. 11, ал. 2 от Наредбата), както и да изготви техническа оценка по чл. 12 от нея. За "мотиви" в решението на министъра е посочено само: "невъзможност за прилагане на чл. 121, т. 1 и чл. 123, ал. 2 ЗООС" - фактически основания в подкрепа на отказа липсват, с което действително се препятства и защитата и съдебната проверка за законосъобразност на акта. От друга страна, заявлението за издаване на комплексно разрешително е подадено от дружеството, а процесното решение за отказ е постановено по отношение на общината, която не е претендирала издаване на административен акт, а и по делото не е изяснено кой е действителният оператор на депото. По смисъла на § 1, т. 43 ДР на ЗООС, това е физическо или юридическо лице, което е собственик на дадено предприятие, съоръжение и/или инсталация, или осъществява контрол върху тяхната експлоатация, за които в цитирания параграф също са дадени определения. Това, че е собственик на терена, автоматично не прави общината "оператор" по смисъла на закона, а по делото липсват достатъчно доказателства за това. Имотът е предоставен на "Голдън бъг" ЕООД с договор за отдаване на концесия от 13.04.1999 год., (л. 73 и сл.), на дружеството е било възложено да извършва дейностите по управлението на отпадъците, на него е било издадено и Разрешение № 2-ДО-51-00 от 14.03.2003 год. на РИОСВ - Бургас и решение по ОВОС № 24-5/2000 год., от него е финансиран цялостния проект за изграждането на депото. Видно от приложената в преписката "Програма за управлението на отпадъците", фирмата се задължава по точки от подписания договор за стопанисване и експлоатация, да възложи изготвянето на цялостен проект, на ОВОС, да изгради сгради, съоръжения за разделно събиране и преработване на отпадъците, да електрифицира и водоснабди района, да изгради вътрешни пътища и да осъществи други подобрения, а за общината е предвидено отреждането на земята за сметище и узаконяване на проектите и построените сгради и съоръжения. Че поетите ангажименти от страна на дружеството са изпълнени, се установява от доклада за извършената проверка на 07.06.2007 год. на комисията на МОСВ, приложен на л. 21 по делото, в който "Голдън бъг" ЕООД е прието за оператор на обекта, като такъв то е посочено и в Решение № 02-11-00/27.09.2005 год. на МОСВ (л. 105), с което е утвърден план за привеждане в съответствие с изискванията на Наредба № 8/2004 год., а видно от приложеното удостоверение № 264/09.01.2007 год., дружеството не е общинско, регистрирано е през 2002 год. с решение на Великотърновския окръжен съд, с посочения предмет на дейност. Освен това, с Решение № 1862/01.03.2004 год. на ВАС, трето отделение, постановено по адм. дело № 8458/2002 год., е оставено в сила решение № 127/07.06.2002 год. на БОС по адм. дело № 735/2001 год. в мотивите на което се сочи незаконосъобразност на заповедта на кмета за изземване на имота, както и че към датата на постановяването му, дружеството жалбоподател е било в имота по силата на валидно правно основание - договор за концесия от 1999 год., сключен за 15 години. В представеното пред първоинстанционния състав на ВАС писмено становище дори пълномощникът на МОСВ, в п. 5, е посочил, че "действителният оператор" на депото е "Голдън бъг" ЕООД, което пък не е оспорило отказа. В касационната жалба същият пълномощник навежда обратните доводи, твърдейки неправилност на съдебния акт. Не е изследван от административния орган и въпросът за срока на експлоатация на депото в с. Равда, с приетия по Решение № 02-11-00/27.09.2005 год. на МОСВ, за утвърждаване на плана за съответствие с изискванията - "до изграждането на регионалното депо от община Бургас", при условие на възражение в становището на пълномощника на дружеството (л. 70), че регионално депо за битови отпадъци от община Бургас не е изградено, не става ясно и разглеждано ли е допълнителното заявление на "Голдън бъг" ЕООД от 15.02.2008 год., както и относимостта по спора на факта, че издаденото на дружеството разрешение от 2003 год. от РИОСВ, за осъществяване на дейността по сметосъбиране, е със срок до 07.03.2008 год., следва да се направи преценка и на приложимостта на разпоредбата на чл. 122а, ал. 3 ЗООС, при наличието на предпоставките на която настъпват последиците по ал. 4 от същия, въведени императивно с повелителната форма на глагола -"отказва". Освен това, необходимо е да се изиска и прецени и пълномощното, на което се базират възраженията, а оплакването, че жалбата, по която е образувано производството пред ВАС е нередовна е несъстоятелно, след като кметът на община Несебър е потвърдил действията на зам. кмета по подаването й (л. 85). Всички конкретизирани дотук неясноти и противоречия, сочат на правилност на съдебното решение и обуславят оставянето му в сила, с основание решаващият състав е приел, че нарушенията на процедурните правила са особено съществени, поради което са опорочили крайния административен акт до степен на нищожност. При разпореденото връщане на преписката на административния орган и новото произнасяне по заявлението, те следва да бъдат изяснени, с цел постановяване на законосъобразен административен акт, тъй като законовите норми не могат да бъдат прилагани "по целесъобразност" (т. 4.2 от касационната жалба), нито да се игнорират основни административни правила и норми. Предвид горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,