Решение № 1380 от 15.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8758/2021 г.

Решение № 1380 от 15.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8758/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Агроинвест- МЖ" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. "Калояновско шосе" № 2 А, представлявано от Ж. Ж., подадена чрез пълномощника адвокат В. Цонева, против Решение № 268/30.06.2021 г. по адм. д. № 651/2020 г. на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц1040-2-51/23.09.2020 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- Стара Загора. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се становището, че от събраните по делото доказателства не се установят компонентите на фактическия състав на непозволеното увреждане, а злополуката е настъпила по време изпълнение на действия, които са извън кръга на трудовите задължения на пострадалото лице и в нарушение на условията за безопасност на движението и труда. Посочено е, че с оглед неправилното поведение на пострадалия може да се направи извод за предвидимост на увреждането, което пострадалият би получил, качвайки се в ремаркето в нарушение на общоизвестните правила за движение на открити превозни средства, заставайки в изправено положение при по- ниско от височината му ниво на съществуваща преграда и необходимост да бъде наведен, за да не се удари. Според касатора настъпването на вредите е факт, който е бил предвидим за пострадалия и водача на трактора, те са го допускали, поради което настъпилото увреждане не може и не следва да бъде квалифицирано като внезапно, неочаквано и непредвидимо увреждане по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение. Ответникът- директорът на ТП на НОИ – Стара Загора, в писмен аргументиран отговор оспорва жалбата изцяло. Ответниците Й. П., П. П. и К. П., в подадени от упълномощената адв. П. Керанова писмен отговор и писмена молба, оспорват касационната жалба като неоснователна и излагат аргументи в подкрепа на правилността и законосъобразността на решението на Административен съд- Стара Загора. Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно приложен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Стара Загора е отхвърлил жалбата на "Агроинвест МЖ" ООД, представлявано от управителя Ж. Ж., срещу Решение №Ц1040-2-51/23.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ- Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 52/11.08.2020 г. на К. К.- старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ- Стара Загора и длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което, настъпилата злополука с П. П., е приета за "трудова" по чл. 55, ал. 1 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите писмени доказателства и събраните свидетелски показания поотделно и в тяхната съвкупност, като е установил, че между дружеството - касатор и П. П. е сключен Трудов договор № 36/18.02.2008 г., като въз основа на допълнително споразумение към него работникът е приел да изпълнява длъжността "пазач невъоръжена охрана", свързана с дейностите по осъществяване на пропускателния режим и контрол по влизането и излизането в предприятието на работниците и служителите, външни лица и МПС, като същевременно изисква и проверява документите за самоличност. Във функциите на П. е влизало задължението да проверява редовността на документите при изнасяне и внасяне на вещи, материали и апаратура, да следи за недопускане на кражби, злоупотреби и разхищения, да следи за поддържане, изправност и правилно използване на техническите устройства, монтирани за охраната на обекта. Злополуката е станала на 2206. 2020 г., работен ден, около 13. 10 ч., след обедната почивка, когато на територията на селскостопанския двор на с. Диня, община Раднево, е пристигнал с трактор с ремарке, управляван от В. Д., който трябвало да разтовари зърно. П. се опитвал, не за първи път, да помогне на шофьора да разтовари и паркира правилно трактора, поради което се качва на платформата на ремаркето. При изпълнение на маневра, тракторът притиска П. П. към бетонния трегер на покрива на склада и терасата на ремаркето. Шофьорът вижда случилото се едва след като спира трактора и слиза от него. Веднага тръгва напред с цел да освободи П., който успява да се изправи, но се оплаква, че не може да диша и макар и свален с помощта на Д. и И. Б.- служител на външна фирма, и въпреки обаждането от страна на З. С. на тел. 112, той губи живота си. Според съдебно-медицинската експертиза, като пряка причина за смъртта е посочена"... гръдна травма- счупване на VІІ гръден прешлен с пълно прекъсване на предна надлъжна връзка, счупване на ребра двустранно І-VІІ с кръвонасядане, контузия и разкъсване на белия дроб, хемопневмоторакс /кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина/, кръвонасядания на гръдния кош; охлузване на дясната подбедрица". С оглед разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за установяване, разследване и отчитане на трудовите злополуки, е открито производство за разследване на цитираната злополука, резулатите от която са обективирани в Проткол № 3 от 03.08.2020 г. На осн. чл. 60, ал. 1 от КСО било издадено от ст. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ- Стара Загора Разпореждане № 52/11.08.2020 г., с което било прието, че декларираната от осигурителя "Агроинвест- МЖ" ООД злополука на 22.06.2020 г. е станала при извършване на работа в интерес на предприятието. Предвид подадена жалба от осигурителя, с Решение № Ц1040-23-51 от 23.09.2020 г., директорът на ТП на НОИ- Стара Загора оставил без уважение жалбата против разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО. С решението е прието, че не са допуснати процесуални нарушения при издаване на разпореждането. Прието е също, че са налице всички елементи, посочени в чл. 55, ал. 1 от КСО и изводът, че злополуката е трудова, е правилен. Решението е обжалвано пред Административен съд – Стара Загора, вследствие на което е образувано адм. д. № 651/2020 г., по което съдът се е произнесъл с решение, с което е отхвърлил оспорването на "Агроинвест- МЖ" ООД. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради следните съображения: Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО и съдържа всички необходими реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му. В рамките на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да доведат до незаконосъобразност на акта, спазена е процедурата, предвидена в КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТ3/ и правилно е приложен материалният закон. Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1 внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2 злополуката да е станала с осигурено лице; 3 неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4 причинна връзка-неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5 увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6 наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Не може да бъде възприето изложеното в касационната жалба инкорпорирано твърдение за умишлено причиняване на увреждането от пострадалото лице, назовано като "предвидимост на увреждането". Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наказателния кодекс, умисълът, като форма на вината, е налице, когато деецът не само е съзнавал характера на постъпката си и е предвиждал нейните последици, но едновременно с това е искал или допускал настъпването на тези последици. При косвения умисъл е необходимо до голяма степен конкретност при предвиждането на вредите, а не същите да са само абстрактна възможност, като при последната ще е налице небрежност. За наличието на умисъла е необходимо субектът да е формирал в съзнанието си представа за конкретния вредоносен резултат. За разлика от него, при небрежността лицето не е предвиждало настъпването на последиците, но е било длъжно и е могло да ги предвиди и е имало субективната възможност и субективното задължение да предвиди тези последици. Възможността на лицето да "предвиди" се преценява конкретно за всеки един случай и то в рамките на дължимото поведение на субекта, т. е. възможността зависи от: конкретните обективни условия и от индивидуалните особености на личността. По делото липсват данни, които да сочат умишлено причинено самоувреждане. Проявената непредпазливост от страна на пострадалия, под формата на самонадеяност или небрежност, не дисквалифицира злополуката като "трудова" по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. От друга страна, механизмът на извършване на увреждането безспорно установява неговата внезапност, която сама по себе си изключва умисъла. Обстоятелството, дали са били спазени нормативно или ненормативно установените изисквания за безопасни и здравословни условия на труд, включително дадените инструкции за работа, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при или по повод възложената работа, а в случая при работа, извършена в интерес на предприятието. Дори част от причините за настъпване на злополуката да са резултат от непредпазливото поведение на пострадалия, не може да бъде променен характерът на злополуката по аргумент от чл. 55, ал. 3 от КСО, която изключва от кръга на трудовите злополуки само умишлено причинените от пострадалото лице. Действително, съгласно длъжностната характеристика на П., сред задълженията му не се е включвало задължението да подпомага тракториста при изсипване на продукцията от ремаркето в склада, но от събраните гласни доказателства, които съдът логично и правилно е кредитирал, се установява безспорно, че пострадалият е подпомагал тракториста при изсипване на натоварената в ремаркето продукция, което се е налагало поради наличие на технически пречки, свързани с ниския трегер на сградата, възпрепятстващ пълното изпразване на натоварената продукция. Според свидетелските показания това действие не е извършвано за първи път, работодателят не се е противопоставил по никакъв начин на тази практика и макар това действие да не попада в кръга на основните трудови задължения на П., то категорично е извършен в негов интерес, в интерес на предприятието. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, ирелевантно за случая е обстоятелството, дали на пострадалия е давано нареждане в този смисъл и дали тези му действия са извършвани с мълчаливото съгласие на началниците му, той е свързан функционално с извършвана работа, която е в интерес на работодателя. От друга страна, трайната съдебна практика е възприела, че злополуката е трудова, дори когато за настъпването й са допринесли извършени от пострадалия нарушения на трудовия му договор. Липсата на доказателства пострадалият да е съзнавал и да е искал и целял или допускал настъпването на вредоносния резултат налагат възприетото и от първоинстанционния съд заключение, че е налице функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност и условията на труд, както и че изискванията на чл. 55, ал. 3 от КСО не са изпълнени и злополуката е "трудова" по своя характер. При така установените факти и при липса на доказателства относно законовата хипотеза на чл. 55, ал. 3 от КСО, направеното възражение е неоснователно. Доказателствата, представени в първоинстанционното производство, сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови предпоставки и съдът правилно е анализирал елементите на настъпилата злополука като "трудова" при наличие на всички конститутивни основания на чл. 55, ал. 1 от КСО. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка. Изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства и са в съответствие с материалния закон. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното в срок изрично искане от страна на Й. П., П. П. и К. П. за присъждане на разноски, представените договори за правна помощ и съдействие, списък по чл. 80 ГПК и липсата на възражение за тяхната прекомерност, съдът счита, че на основание чл. 143, ал. 3 АПК, в полза на ответниците следва да се присъди сумата 1 350 /хиляда триста и петдесет/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,