Решение № 5296 от 18.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Й. Петкова, против решение 8009 от 23.12.2022 г., постановено от Административен съд София - град, Първо отделение, 65 състав по адм. д. 10670/2022 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощения юрисконсулт Петкова се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, че в административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело и до несъответствие с материалния закон. Счита, че след извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на кандидата и със страната му на произход, административния орган е стигнал до правилния извод за недостоверност на представената бежанска история и неоснователност на подадената молба за международна закрила, които факти първоинстанционния съд не е обсъдил в решението си. Заявява, че именно от анализа на фактическата обстановка и изявленията на чуждия гражданин се установява, че мотивите за напускане на неговата родина са от личен и икономически характер, до който извод е достигнал и административния орган. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът Ф. Золфагари, гражданин на Иран, оспорва касационната жалба лично и чрез адвокат В. Петков, който в писмен отговор и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение. Подчертава, че административният орган е игнорирал редица твърдения, като не е събрал и обсъдил множество доказателства доказващи основателния му страх от преследване в страната по произход. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Участващият по делото прокурор счита, че в мотивите на първоинстанционното съдебно решение точно е отразено, че в случая компетентният административен орган не е анализирал подробно бежанската история на чужденеца, включително причините да му бъде отнето правото на преподаване, причините поради които е призоваван пред Ислямския революционен съд и какви биха били последствията за него, ако се завърне в страната си на произход. Поддържа, че заместник председателят на ДАБ не събрал и обсъдил посочените доказателства и не е изложил конкретни мотиви защо при наличието на тези данни е приел, че не е налице основателен страх от преследване поради религия, политическо мнение или социална принадлежност по смисъла на чл. 8 ал. 1 ЗУБ. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 8009 от 23.12.2022 г., постановено от Административен съд София - град, Първо отделение, 65 състав по адм. д. 10670/2022 г., по жалба на Ф. Золфагари, гражданин на Ислямска република Иран е отменено решение 16228/01.11.2022г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ) и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. За да достигне до този резултат, решаващият състав е приел, че решението на заместник - председателя на ДАБ е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело от своя страна и до противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт се изразяват в липса на подробен анализ на бежанската история на чужденеца, включително причините да му бъде отнето правото на преподаване, както и причините, поради които е призоваван в Ислямския революционен съд и какви биха били последствията за него, ако се завърне в страната си на произход, след като не се е явил в съда и е участвал в протести срещу режима в Иран. Първоинстанционният съд е преценил, че заместник председателят на ДАБ не е събрал и обсъдил относимите писмени доказателства, включително не е изложил конкретни мотиви защо при наличието на установени по делото данни е приел, че за Ф. Золфагари не е налице основателен страх от преследване поради религия, политическо мнение или социална принадлежност по смисъла на чл. 8 ал. 1 ЗУБ. Разгледал е подробно основанията за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и как следва да бъде извършена преценката за наличието на тези основания съобразно задължителното тълкуване на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/Е0, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 на разширен състав на Съда на Европейските Общности. Изложил е подробни мотиви, че извън предмета на обжалваното решение са останали данните за актуалната ситуация в Ислямска република Иран, а именно протестите в Иран, започнали в средата на септември 2022г. и получили широк отзвук в целия свят. По тези съображения решаващият съд е извел извод, че отказът на административния орган за предоставяне на закрила е постановен при съществено нарушение на задължението от общото правило по чл. 35 АПК и на специалната разпоредба на чл. 75, ал. 2 ЗУБ да прецени всички относими факти, свързани с държавата по произход. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд е достигнал до обосновано заключение, че процесното решение на заместник - председателя на ДАБ е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Безспорно ЗУБ съдържа специално изискване, регламентирано в чл. 75, ал. 2, изр. първо, при произнасяне по молбата за международна закрила да се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила. С тази разпоредба законодателят изисква преценка на относимите факти с оглед на конкретната бежанска история и свързаните с нея обстоятелства относно държавата по произход предвид чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, извършени деяния, последиците от тях, настоящото отношение на официалните власти в случаи на завръщане и т. н., а не хипотетично обсъждане на цялостната ситуация в държавата по произход. В оспорения административен акт, както правилно е констатирал първостепенния съд, не е обсъдена актуалната обстановка в държавата по произход, включително относимата към настоящия случай информация, че при протестите в Иран от средата на септември 2022 г. сред арестуваните лица има активисти, представители на медиите, журналисти и адвокати. Административният орган, макар да е предоставил тази информация едва със справката с вх. МД-803/05.12.2022 г., е бил длъжен да я съобрази при произнасянето си по подадената молба за международна закрила. Освен това, когато молбата за закрила се приема за неоснователна поради отсъствие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ административният орган е следвало да се мотивира и относно принципа "non refoulement" (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, който е длъжен да спазва. В конкретното административно производство е следвало да се извърши преценка дали в случай на връщане на чужденеца в страната му по произход, той ще е изложен на опасност от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, поради обстоятелствата, които излага в бежанската си история изповядваната от него религия и участието му в протестни действия. Макар по делото да се съдържат данни относно обстановката в Иран, административният орган не е изпълнил задължението си да обсъди последствията за чужденеца в случай на връщането му в страната по произход. Това негово задължение следва не само от чл. 4, ал. 3 ЗУБ, но и от чл. 19, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на всички административни и съдебни органи и гражданите на Европейския съюз. Представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. ЦУ-247/27.03.2023 г. относно актуалната обществено политическа обстановка и спазването на човешките права не променя правните изводи на съда относно необходимостта от изследване положението на журналистите и лицата, занимаващи се с филмова дейност, какъвто в случая е търсещият закрила бежанец. Обосновано административният съд е приел, че преценката за наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут административният орган е следвало да извърши след като събере всички относими към бежанската история доказателства, включително представените уведомление от Министерството на културата и ислямския морал от 15.10.2022 г. и призовка от 01.07.2021 г. за явяване в Ислямския революционен съд на 02.10.2021 г. по подадена жалба срещу кандидата за статут. Като не е сторил това, административният орган при постановяване на процесния акт е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а от там и на материалноправните норми. Неспазването на тези разпоредби се явяват и в нарушение и на чл. 35 АПК, за което съдът се е подробно обосновал. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,