Решение № 555 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 593/2009 г.

Решение № 555 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 593/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по протест на Варненската окръжна прокуратура и жалба на гражданския ищец М. Д. Х. против присъда от 2.07.2009 г. на Варненския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 652/2009 г. В протеста се изтъква касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушение на закона поради приложението на чл. 12, ал. 1 НК. Прокурорът счита, че липсва нападение, а предвид съществуващите доказателства деянието на подсъдимия покрива всички елементи на престъпление по чл. 129, ал. 1 НК. Прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Същото искане е направил и гражданският ищец в касационната си жалба. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста и намира жалбата за основателна. Според защитника, протестът и жалбата следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното. С присъда от 2.07.2009 г. по в. н. о. х. д. № 652/09 г. Варненският окръжен съд е отменил изцяло осъдителна присъда № 129 от 5.03.2009 г. по н. о. х. д. № 4014/07 г. на Варненския районен съд и подсъдимият Л. И. М. е признат за невинен в това, на 15.02.2007 г. в гр. В. да е причинил на М. Д. Х. две средни телесни повреди, поради което е оправдан за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК. Съдът е отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди в размер от четири хиляди лева. Протестът и жалбата са ОСНОВАТЕЛНИ. От фактическа с. съдът е счел за доказано, че първоначално подсъдимият Л. И. М. изблъскал пострадалия с помощта на автомобилна гума извън помещението на сервиза, а по-късно отишъл на площадката пред блока. Там пострадалият М. Д. Х. отново влязъл в съприкосновение с подсъдимия - тръгнал срещу него с нож и се заканвал. Двамата започнали да се карат и конфликтът прераснал в блъскане. М. Х. размахвал ножа, а подсъдимият Л го бутал с ръце по гърдите. Последвало падането на пострадалия върху плочките, като по носа му имало кръв. При тези фактически положения, Варненският окръжен съд е приел възражението, че подсъдимият се е намирал в положение на законна защита вследствие на противоправното му нападение от пострадалия. Съдът обаче не е направил констатацията, че вредите са били причинени в процеса на неизбежна отбрана, в какъвто смисъл прокурорът възразява. Поначало въззивният съд е пропуснал да посочи дали приема, че именно падането на М. Д. Х. е довело до обективно констатираните телесни наранявания, а това е било особено наложително в контекста на специализираното мнение на съдебния медик, изготвил приложената по делото експертиза (минимум три удара, локализирани в лицето и невъзможност от медицинска гледна точка счупването на носните костици да е получено от падане). Затова основателно стои въпросът за незаконосъобразния подход към доказателствените материали, а този упрек на прокурора към въззивния съд е напълно валиден и по отношение на отхвърлената, практически без мотиви, съдебномедицинска експертиза. След като не е установил всички условия, които се изискват по чл. 12, ал. 1 НК, Варненският окръжен съд е нарушил закона като е оправдал подсъдимия поради неизбежна отбрана. Присъдата следва да бъде отменена, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК