Решение № 8734 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13791/2012 г.

Решение № 8734 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13791/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив, (с предишно наименование Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП), срещу решение № 1979/20.08.2012 г. по адм. дело № 2961 по описа за 2011 г. на административния съд - Пловдив, XVII състав. С решението е отменен Ревизионен акт № 161101707/17.06.2011 г., издаден на "РОНДИНЕ" ЕООД, ЕИК 200494622 от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 904/27.09.2011 г., издадено от Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 18 995,92 лв. и непризнат данъчен кредит в размер на 11 250 лв., ведно със законните лихви в размер на 3 961,58 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба -"РОНДИНЕ " ЕООД чрез процесуалния си представител адв. Мандалчев, оспорва същата в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество тя е частично основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 161101707/17.06.2011 г., издаден на "РОНДИНЕ" ЕООД, ЕИК 200494622, от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 904/27.09.2011 г., издадено от Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 18 995,92 лв. и непризнат данъчен кредит в размер на 11 250 лв., ведно със законните лихви в размер на 3 961,58 лева. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, надлежно възложено по реда на ДОПК, осъществено и завършило в съответствие с неговите правила. В мотивите на обжалваното решение е описана подробно фактическата обстановка по спора, както и релевантните правни норми. По съществото на делото административният съд е приел, че в случая не е налице спор от фактическа страна, като основният спор е правен и се свежда до това дали е налице трансфер на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС - теза, застъпена от приходната администрация, или са осъществени вътреобщностни доставки (ВОД), които попадат извън приложното поле на цитираната разпоредба, съобразно становището на ревизираното лице. За да отмени РА, съдът се е мотивирал, че са осъществени ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, като в съдебното решение са разгледани последователно елементите на фактическия състав на посочената норма. Относно спора с предмет отказан данъчен кредит в размер на 11250 лв. за данъчен период м. 06.2010 г. е установено, че в хода на ревизията на дружеството не е признато право на припадане на данъчен кредит по фактури № 1000010051/07.06.2010 г. и № 1000010052/08.06.2010 г., издадени от "МДМ Груп 67" ЕООД. Предмет на доставките са "обувки и дрехи". Първостепенният съд в мотивите си е констатирал редовно и навременно изпълнение на задълженията за отчитане на процесния данък добавена стойност от страна на жалбоподателя; начисляването на размера на данъка като задължение към бюджета от страна на доставчика; невъзможността на дружеството да осигури изпълнение на задълженията, възложени от ревизиращите органи на прекия му доставчик, а именно да представи исканите от него документи било по обективни, било пък по субективни причини, както и че в случая не се констатират каквито и да е данни за наличие на измама или нарушаване на реда за отразяване и разчитане на ДДС с бюджета, за която ревизираното лице да е знаело или да е имало начин да знае, налага да се приеме, че от дружеството не може да се изисква да носи всички последствия от неизпълнението или ненавременното изпълнение на задълженията от доставчика, като бъде отказано правото да приспадне платено ДДС и в резултат на това, бъде наложено да се заплати сумата за ДДС втори път заедно с лихва. Обжалваното решение е правилно в частта относно доначислен ДДС и е неправилно в частта относно непризнатия данъчен кредит. Според чл. 28, т. 1 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС изисква за доказването на доставки по чл. 28, т. 1, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, да се представят: Писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение, фактура за доставката и документ за превоза на стоките. Безспорно е, че в случая жалбоподателят разполага с митническа декларация, в която е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение и документи за превоза на стоките. В мотивите на обжалваното решение е описана изключително подробно фактическата обстановка по спора, като са индивидуализирани и обсъдени писмените доказателства, събрани в ревизионното производство: Митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение - с какъвто документ и потвърждение, каза се, ревизираното лице разполага, което изрично е констатирано от органите по приходите; Фактура за доставката - изрична констатация в тази насока на органите по приходите, съдържаща се в РД, а именно "... За осъществения износ е издадена ф-ра № 189/07.01.2010 г." Документ за превоза на тези стоки - в тази насока са представени коносомент, бордеро за проследяване на товари, превод на фактурата за платено морско навло, включително множество доказателства за транспорта на стоките от България до Италия описани по-горе, които не са оспорени от ответния административен орган. Подробно са разгледани относимите факти и за тях са събраните в хода на делото доказателства. Правилно е формулиран спорът между страните - дали доставяната от жалбоподателят стока се превозва до трета страна по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС и доставката облагаема ли е със ставка нула, съгласно чл. 28, т. 1 от ЗДДС. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че транспортирането на процесните стоки от България до Италия и от Италия до Порт Саит, а от там до държавата на получаване, цели единствено стоките да бъдат превозени от територията на страната до територията на трета страна по смисъл на § 1, т. 2 от ДР на ППЗДДС - Cote dТIvoire. Тези обстоятелства законосъобразно са мотивирали съда да приеме че събраните в хода на административното производство доказателства не подкрепят констатациите на органа по приходите, от което се налага изводът, че доставката е облагаема със ставка нула по смисъла на чл. 28, т. 1 ЗДДС. Относно твърдението на касатора, че според чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, се счита за възмездна доставка на стока за целите на този закон, цитираната норма е приложима когато стоките предмет на трансфера не напускат територията на Общността, т. е. крайната точка на изпращането или транспортирането е територията на друга държава членка, а не трета страна или територия по смисъл на § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ППЗДДС, за разлика от процесния казус. При него транспортирането на процесните стоки от България до Италия, и от Италия до Порт Сайт, а от там до държавата на получаване, цели едно нещо - стоките да бъдат превозени от територията на страната до територията на трета страна по смисъл на § 1, т. 2 от ДР на ППЗДДС - Cote dТIvoire. Относно правото на данъчен кредит. В обсъждания случай е констатирано, че "РОНДИНЕ" ЕООД е представило копия на касови бележки от 13.07.2010 г., тоест установяващи плащане през м. 07.2010 г. Същевременно счетоводните разпечатки на аналитичния и хронологичен регистър на сметка 501 сочат на плащане през м. 06.2010 г. Противоречието във времето на процесните доставки е видно освен от документите и от снетите обяснения. Според тях доставката на стоките от "МДМ Груп 67" ЕООД е осъществена на 07. и на 08.06.2010 г., докато фактурите за ВОД са от 02.06.2010 г., респективно преди покупката на стоките от "МДМ Груп 67" ЕООД. В писмените обяснения на "РОНДИНЕ" ЕООД е записано, че стоките са получени лично от управителя на дружеството от шофьора в склада на търговеца в гр. Пловдив, като транспортът е за сметка на "МДМ Груп 67" ЕООД. В обясненията обаче на последното дружество е отбелязано, че стоките са съхранявани в склада на предходния доставчик ЕТ "Аполон - Елена Стоева - Красен Георгиев", откъдето са предадени на "Рондине" ЕООД. Горните противоречия нямат логично обяснения, освен нереалното извършване на доставката, а оттук и неправомерното начисляване на данъка в хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Решението на административния съд в тази негова част е неправилно същото трябва да бъде отменено, след което да се отхвърли съответната част от жалбата на дружеството срещу РА. Настоящата касационна инстанция счита за неприложима по делото практиката на СЕС, цитирана в първоинстанционното решение. Разноски: Съразмерно на защитения интерес "РОНДИНЕ" ЕООД има право на разноски в размер на 816 лв., а съразмерно на отхвърлената част от жалбата Д "ОДОП" - гр. Пловдив има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 675 лева. След компенсация в полза на дружеството остават дължими разноски в размер на 141 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, Осмо отделение