Решение № 10897 от 28.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7304/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община /СО/, чрез процесуалния му представител Е. Димитрова, нач. отдел "Правно нормативно обслужване", СО, против решение 2963 от 07.05.2021г. постановено по адм.дело 6873/2020г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът: Н. Инджева, чрез пълномощника й - адв.Николова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по списък. Ответникът: С. Ваташка лично и чрез пълномощника й - адв.Илиева оспорва касационната жалба като неоснователна. Също претендира разноски по представен списък. Ответниците: Б. Славчева, Д. Славчев и Р. Рименов, чрез пълномощника им - адв.Емирски, изразяват становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Пред АССГ Н. Инджева и С. Ваташка са оспорили Заповед РА50-407/21.05.2020г. на главния архитект на СО, с която на основание чл.135, ал.3, вр.чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП - ПР в обхват: УПИ III-539, кв.54а, м."Бояна", гр.София, за привеждане на регулационните му граници в съответствие с имотните такива на ПИ с идентификатор 68134.1942.1321 и свързаното с това изменение на общите регулационни граници със съседните УПИ XI-538 и УПИ IX-543 в същия кв.54а. Оспорващите са обосновали правен интерес от оспорване на заповедта като собственици на съседния УПИ XI, кв.54а, от север на УПИ III. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е намерил жалбата за основателна и е отменил заповедта като незаконосъобразна, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон.Според съда оспорената заповед е издадена на основание чл.134, ал.2, т.2 и т.6 ЗУТ, като е приел, че основанието по т.6 е неприложимо, поради липса на съгласие от всички собственици на засегнатите от заповедта имоти. Идентични изводи е направил и по отношение на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, по съображения, че последното изменение на действащия РП е от 2016г., а КККР за района и процесните имоти е одобрена през 2010г., като след 2016г. няма приета друга КККР, респ. изменение на действащата такава поради непълнота или грешка, даваща основание за изменение на действащия ПУП-ПР на това основание. Допълнително е изложил съображения, че новите регулационни граници по заповедта нарушават правото на собственост на оспорващите по документи за собственост. Решението е недопустимо, в частта, с която е отменена заповедта по отношение допуснатото изработване на проект за изменение на ПУП-ПР, в частта на изменената регулационната граница между УПИ III - 539 и УПИ IX-543, кв.54а,м."Бояна" и като такова подлежи на обезсилване. В посочената част жалбата на Н. Инджева и С. Ваташка е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес - чл.159, т.4 АПК, което неправилно не е установено от съда. Заповедта, в посочената част, не засяга пряко и непосредствено техни материални права върху съседния УПИ IX, поради което и същите не са имали интерес от оспорването й по отношение на това УПИ. Като недопустима в тази част жалбата им е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея-прекратено. Като е отменил заповедта и по отношение на УПИ IX , съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази му част, а производството по нея - прекратено, на основание чл.221, ал.3 АПК. В останалата част, обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл.135, ал.3, вр.чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ. Преди всичко съдът не е имал задължение да изследва по същество наличието на материалноправните предпоставки на посочените в заповедта правни основания за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП-ПР, дали е на основание чл.134, ал.1, т.1 или е по чл.134, ал.2, т.2 и т.6 ЗУТ. Това е предмет на проверка в следващия етап от развитие на административното производство,когато бъде издадена заповед за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПР. В този предварителен етап, който подготвя същинското производство по изработване на проект за изменение на ПУП, предмет на проверка са обстоятелствата по чл.135, ал.1,2 и 4 ЗУТ, а именно: заявлението за изменение на ПУП подадено ли е от заинтересовани лица по чл.131 ЗУТ, към него има ли приложена скица с предложение за изменение на ПУП-ПР, има ли становище от главния архитект на общината по това искане, спазени ли са устройствените показатели за застрояване на имота /при изменение на ПУП-ПЗ/, съобразно зоната по одобрения ОУП на СО. Правното основание не е задължителен елемент, но органът може да го посочи като изискване при изработване на проекта за ПУП. В случая съдът е изместил предмета на проверка за законосъобразност на заповедта, само до наличие на посочените в заповедта правни основания.При това неправилно е извел извод, че разрешението за изработване на проект за изменение на ПУП е дадено на основание чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ, за което се изисква съгласие на всички заинтересовани собственици. От мотивите и диспозитива на оспорената заповед, съпоставена с мотивираното предложение за изменение на ПУП и заданието за проектиране, се установява, че разрешението за проектиране е само на основание чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, за което не се изисква съгласието на собствениците на съседни имоти. За това основание достатъчно е регулационните граници по действащия регулационен план на УПИ III, кв.54а, да не съвпадат с имотните граници на поземлен имот с идентификатор 68134.1942.1321 по одобрената КККР от 2010г. за района. С оглед на това незаконосъобразен и непочиващ на доказателствата по делото е изводът на съда, че в случая основанието по т.2 на цит.разпоредба не е налице, защото няма несъответствие между регулационни и имотни граници. Както основателно се сочи в касационната жалба, съдът неправилно е приел, че действащия РП е от 2016г., а КК за района е преди това от 2010г. От заповед РА50-38/11.03.2016г. /стр.26/ на гл.арх.на р-н "Витоша", СО, е видно, че с нея е одобрено изменението на ПУП-ПР на УПИ III - 539 с УПИ IX-543, кв.54а, м."Бояна", без да се засяга границата с УПИ XI-538. Последната е по действащия РП от 1980г., изменен 1995г., а посл.изменение от 2002г. е по отношение регулационната граница на съседния УПИ X-542 /стр.24,25/. Всички тези регулационни планове са отпреди одобряване на КК от 2010г.,от което следва, че регулационната граница между УПИ III и XI не съответства на имотната граница между ПИ с идентификатори накрая 1321 и 538. Това несъответствие е основание за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП-ПР между двата имота, на посоченото в заповедта основание по чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ. Като е приел обратното съдът е приложил неправилно материалния закон. Като неправилно в тази част,обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което жалбата срещу заповедта, в частта й, с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП-ПР засягащо границата на УПИ III с УПИ XI, кв.54а, м."Бояна", гр.София бъде отхвърлена, като неоснователна. При този резултат и съобразно направеното искане, на касатора следва да бъдат присъдени разноски само за касационната инстанция в размер на 270 лева, от които 70 лв. заплатена д.т. и 200 лв.юрисконсултско възнаграждение. За първата инстанция разноски не се дължат, поради отсъствие на искане за това. Разноските се дължат от ответниците Н. Инджева и С. Ваташка, общо и по равно, като податели на жалбата пред съда. Водим от горното Върховният административен съд, състав на второ отделение