Решение № 256 от 16.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 233/2009 г.

Решение № 256 от 16.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 233/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Касационното производство е образувано по касационна жалба от повереника на частния тъжител и граждански ищец В. Т. С. срещу въззивна присъда № 33 от 18.03.2009 г. по в.н.ч.х.д. № 35/2009 г. на Търговищки окръжен съд. В жалбата е направено искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, поради нейната незаконосъобразност, като резултат от допуснати от съда нарушения при анализа и оценката на събрания по делото доказателствен материал-по същество основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК. Допълнително, повереникът обжалва и определението постановено в закрито заседание на 30.03.2009 г. по същото дело, с което на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжител е осъден да заплати на подсъдимия В. Г. В. сумата от двеста лева, представляващи направени от него разноски за адвокатска помощ и се иска отмяната му, като незаконосъобразно. Подсъдимият и неговият з., редовно призовани, не се явяват. Пред Върховния касационен съд, повереникът на частния тъжител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице визираните в нея основания за отмяна на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Въззивното производство е било образувано по въззивна жалба на подсъдимия с искане за оправдаване поради незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, с която е била ангажирана отговорността му по реда на чл. 78а НК за деяние, квалифицирано по състава на чл. 130, ал. 1 НК, за което е бил санкциониран по административен ред, с глоба в размер на петстотин лева, като е бил уважен предявеният от тъжителя граждански иск за неимуществени вреди в размер на хиляда лева. С атакуваната по настоящото производство въззивна присъда, на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК Търговищкият окръжен съд е отменил изцяло присъда № 1/13.01.2009 г. по н.ч.х.д. № 99/2008 г. на Търговищки районен съд. Вместо нея е постановил нова, с която по основанието на чл. 304 НПК е признал подсъдимия В. Г. В. за невиновен в това на 21.07.2008 г. в гр. Т. да е причинил на В. Т. С. от гр. Т. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно-кръвонасядане по челно-слепоочната област и по клепачите на лявото око и зашеметяване, представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което го е оправдал по повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. На основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 307 от НПК, съдът е отхвърлил изцяло предявения от В. Т. С. против подсъдимия В. Г. В. граждански иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди в размер на две хиляди лева, като неоснователен. С определение от 30.03.2009 г. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 190, ал. 1 НПК съдът е присъдил в тежест на частния тъжител направените от подсъдимия разноски по делото за адвокатска помощ. Основното оплакване в касационната жалба е, че при постановяване на въззивната присъда е допуснато съществено процесуално нарушение в дейността на съда при анализа и оценката на събраните доказателствени източници, което го е довело до неправилни правни изводи и това е довело до незаконосъобразност на постановения съдебен акт с оправдаването на подсъдимия по предявеното му с тъжбата обвинение. К. обсъди и прецени доводите на страните и материалите по делото, проверявайки присъдата на въззивния съд в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира, че сочените в жалбата основания за отмяна на въззивната присъда не са налице. Обжалваният съдебен акт е нова присъда по чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, като изискванията за реда на постановяването й и нейното съдържание са регламентирани в нормата на чл. 339, ал. 3 НПК, препращаща към изискванията на чл. 301 и чл. 305 НПК. При второинстанционното разглеждане на настоящето дело съдебното заседание е проведено на 18.03.2009 г. На тази дата, по свой почин и по искане от защитника на подсъдимия съдът е допълнил доказателствената съвкупност с изискване и прилагане към делото на писмена документация-Копие от медицинския журнал на д-р Асенова-"ВИТА" ООД гр. Т. от 21.07.2008 г., копие от дневник за получени сигнали в ОДЧ при РПУ-Търговище-21.07.2008 г. и Наряден дневник, както и проведен преразпит на свидетеля К служител при РПУ-Търговище за обстоятелства, относими към предмета на доказване. След това, въззивният състав добросъвестно е изпълнил задължението си да провери изцяло обосноваността на първоинстанционната присъда, като е направил собствен внимателен, обективен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, събрана от него и от предишната съдебна инстанция и е мотивирал детайлно, защо не възприема изводите на Районния съд, относно авторството на подсъдимия в деянието, предмет на обвинението. Мотивите към присъдата са подробни и задълбочени, като съдържат обсъждане на всеки един детайл на писмените и гласните доказателствени средства. Въззивната инстанция е изложила подробни съображения, защо дава вяра на една част от доказателствените средства, а други отхвърля като неубедителни. В тази насока са изследвани показанията на свидетелките С. и К., съответно-съпруга и майка на тъжителя, които макар и да не са били преки очевидци на удара, нанесен от подсъдимия с бухалка в областта на главата на пострадалия (според твърдението на последния) са изложили пред съда данни, че първата от тях, намираща се в друго помещение на жилището е чула нанасянето на удара, а втората - че след като снаха й се обадила по телефона и й разказала за станалото пристигнала у дома й, след като извиканите на място полицейски служители вече са си заминали и там забелязала сина си със следи от нараняване и кръв по челото му. От друга с., съдът е обсъдил подробно и показанията на свидетелите Г посетилите жилището на тъжителя по подаден по телефона сигнал (записан в Дневника като "побой" в ОДЧ при РПУ-Търговище). Във връзка с това посещение, пред първоинстанционния съд полицейските служители са заявили за констатираното присъствие на подсъдимия в дома на тъжителя и обясненията му пред тях за повода, по който той се намира там (неуредени финансови отношения), но и двамата свидетели са били категорични, че не са забелязали физическа саморазправа между В, следи от наранявания и кръв, по когото и да е от двамата, както и да са видели на местопроизшествието бухалка, която са щели да изземат и опишат при съставения по-късно предупредителен протокол на В. по реда на ЗМВР. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Г пред въззивния състав. Противоречията в показанията на двете групи свидетели въззивният състав е изследвал в хронологическата последователност на фактите посочени от тях и относими към предмета по чл. 102 НПК, като не възприел за достоверно изложеното от С. и К., не само поради роднинството им с тъжителя и личната им заинтересованост от изхода на делото, но и с оглед показанията на полицейските служители, които опровергали твърдението за видими телесни увреждания на С. и за наличието на бухалка на мястото на възникналия скандал. На базата на приетите фактически положения, съдът е направил изводи, за недоказано по безспорен начин авторство на подсъдимия в причиненото телесното увреждане на тъжителя (документирано в представеното съдебно- медицинско удостоверение-л.6 от н.д.), представляващо по характера си лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, На плоскостта на всичко по-горе изложено, настоящият касационен състав намира съображенията на въззивния състав за несъставомерност на деянието по чл. 130, ал. 1 НК за законосъобразни. При установените от въззивния съд факти, които не подлежат на преоценка от касационната инстанция, защото са изяснени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, подсъдимият законосъобразно е оправдан по повдигнатото му обвинение. Ето защо, настоящият състав намира, че касационната жалба е неоснователна, а въззивната присъда като правилна и законосъобразна, следва да се остави в сила. Неоснователна е жалбата на повереника и срещу определението от 30.03.2009 г. постановено от Търговищкия окръжен съд по в.н.ч.д. № 35/2009 г. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, защото съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските за дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н.о.