Решение № 1938 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3368/2018 г.

Решение № 1938 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3368/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 8 от 05.01.2018 г., постановено по адм. д. № 700/17 г. Административен съд – С. област, първи състав, е отхвърлил жалбата на Н. Иванова от [населено място] срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 22/112/08159/04/01 от 03.07.2017 г. на директора на Областна дирекция С., ДФЗ, за сумата 24 446, 00 лв., като е осъдил жалбоподателката да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 300 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Н. Иванова от [населено място], чрез пълномощника й адв. И. Маринов. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - С. област. Претендира заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба на директор на Областна дирекция С., ДФ "Земеделие", чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – С.-област е отхвърлил жалбата на Н. Иванова от [населено място] срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 22/112/08159/04/01 от 03.07.2017 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" С., ДФЗ, за сумата 24 446, 00 лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Прието е, че последният е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с относимите материално-правни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата законосъобразност. Изложени са мотиви защо Д. фонд "Земеделие" се явява единствената разплащателна агенция за Р. Б. за прилагането на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и защо има правомощия да издава акт за установяване на публично държавно вземане, който следва да бъде издаден по правилата на АПК. Посочено е, че нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изисква административният акт да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, като в случая такива мотиви са налице, като подробно е посочено на кое правно основание е дължимата процесната сума. Решаващият съд е посочил, че обосновката на административния орган относно размера на дължимата сумата по същество е потвърдена и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Изложени са мотиви, че съгласно сключеният договор между страните Фондът отказва да извърши второ плащане и изисква да се възстанови цялата сума на извършеното първо плащане със законната лихва към него в случаите, когато ползвателят не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. до годината, избрана за проверка на бизнес плана, като при извършена проверка на място преди второто плащане е установено, че ползвателя не поддържа минималния икономически размер на земеделското стопанство, което съгласно цитираната разпоредба е 4 единици. Отбелязано е още, че във връзка с тези констатации е определен размер на задължението от 24 460 лв., който съответства на размера на сумата, получена като първо плащане по сключения между страните договор № 22/112/08159 от 01.11.2012 г. Административният съд е изложил аргументи защо приема, че при издаването на оспорения акт са спазени административно-производствените правила /стр. 5 от решението, л. 155 от делото/. На основание гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – С. област е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че констатациите на АУПДВ не намират подкрепа в събраните по делото доказателства, като първоинстанционният съд е влязъл в ролята на административния орган и е изложил формулировки, които е следвал да изложи органа. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От събраните по делото доказателства е видно, че между ДФ "Земеделие" и жалбоподателката Н. Иванова има сключен договор № 22/112/08159 от 01.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., като в качеството си на ползвател е получила първо плащане съгласно чл. 6, т. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони. При извършена проверка преди второ плащане експерти от "Регионален технически инспекторат" са установили, че в стопанството на ползвателя се отглеждат 8, 9040 дка лешници, което съставлява 2, 75 икономически единици размер на стопанството, или е налице намаляване на икономическия размер с 1, 54 икономически единици. Поради това е прието, че е налице хипотеза по чл. 8, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 8 от цитираната Наредба и с оспорения акт е приложена санкцията по т. 4. 4., б. "й" от сключения между страните договор. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че издаденият АУПД е законосъобразен, в това число издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон. Основното възражение на касатора е за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, изразяващо се в това, че по делото не е установено намаляване на икономическите единици на стопанството, поради което не е налице хипотеза по чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба № 9 за прилагане на санкция. Същото е неоснователно. По делото е установено, в това число и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, че по първоначалното плащане жалбоподателката е получила сумата от 24 460 лв, както и че преди второто плащане е установено намаляване на стопанството с 1, 54 икономически единици. Посочените обстоятелства са изложени в мотивната част на оспорения акт, поради което не може да бъде споделено оплакването, че решаващият съд е иззел правомощията на административния орган и е мотивирал акта вместо него. В същото време въпреки дадената й възможност жалбоподателката не е ангажирала никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че измерванията на площите на стопанството не са били коректни. При така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд – С. област не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 150 лв., дължимо на основание чл. 143, ал. 4 АПК, определено при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,