Решение № 2502 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8120/2010 г.

Решение № 2502 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8120/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Златан Динков Кючуков от гр. Карнобат, чрез пълномощника му адв. Ивелина Панева против решение № 825 от 08.04.2010 г., постановено по адм. дело № 8351/2009 г., по описа на Административен съд - София-град (АССГ), второ отделение, 26 състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 01-РД/1611 от 19.10.2009 г., на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), обективираща отказ за подпомагане по мярка 112 - създаване на стопанства на млади фермери. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда - несъобразяване с всички доказателства по делото и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на отказа за финансиране, като се признае това право на касатора. Подробни доводи са развити и в писмени бележки. Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Зарева, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Мотивите са развити в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че правилно и законосъобразно съдът е преценил, че не са налице изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/03.04.2008 г., която е в сила от 27.12.2008 г. Изискването на нормативния акт е фактически да се стопанисва земята или да се отглеждат животни поне 14 месеца преди подаване на заявлението. Затова са неотносими към спора доводите в касационната жалба, свързани с датата на регистрацията като земеделски производител, която е без значение за случая, а датата на фактическото стопанисване на земята. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и отменителните основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор против отказ за финансиране по заявление за подпомагане с идентификационен номер 12/112/06307, обективиран в заповед № 01-РД/1611 от 19.10.2009 г., на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Отказът е мотивиран с липсата на съответствие с критериите за допустимост по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/03.04.2008 г. - кандидатът е започнал дейност преди повече от 14 месеца от датата на подаване на заявлението. Съдът е събрал относимите доказателства, които подробно е обсъдил и е приел за установено, че жалбоподателят е сключил договори за наем на земеделски земи, подробно индивидуализирани в договорите, за срок от една година, считано от 19.03.2008 г. Същият се е регистрирал като земеделски производител на 17.04.2008 г., по реда на Наредба № 3/1999 г., за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. Заявлението за подпомагане е подал на 17.06.2009 г. При така установените факти, които не са спорни и понастоящем, съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентния, съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. орган - изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на закона. Това е така, тъй като в чл. 9, ал. 1, от т. 1 до т. 13 са изброени изискуемите в кумулация условия, на които следва да отговарят кандидатите за финансиране, като в т. 3 е посочено, че същите трябва не по-рано от 14 месеца от подаване на заявлението да са започнали да отглеждат животни в собствен/нает животновъден обект и/или да стопанисват земя с цел производство на земеделска и животинска продукция. Кандидатът не отговаря на това условие, поради което отказът е законосъобразен. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3/1999 г. на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция, т. е. качеството земеделски производител не възниква от момента на регистрация, а от момента, в който лицето започне да осъществява земеделска дейност. За да се регистрира едно лице като земеделски производител, то трябва вече да стопанисва земеделска земя, с цел производство на земеделска продукция, т. е. да осъществява земеделски дейност. В случая стопанисването е установено от сключените договори за наем, поради което съдът е отхвърлил възражението, че земеделската дейност е започнала от момента на регистрация. Съдът е отхвърлил и възражението за допуснати нарушения на административно- производствените правила и по-точно на нормата на чл. 18 от Наредба № 9/2008 г., тъй като в случая не са налице непълнота или неяснота на заявените данни, за да е необходимо уведомяване на кандидата за отстраняване на същите и нормата е неприложима. Що се касае до нарушението на чл. 17 от Наредбата, съдът е посочил, че същото е несъществено, тъй като макар недопустимостта за подпомагане да е следвало да бъде установена още при подаване на документите от ОРА, то и при по-късното произнасяне от Разплащателната агенция по допустимостта, правните последици са същите. РА не е обвързана от становището на ОРА. Налице е основанието на чл. 20, ал. 1, т. 2, което е напълно самостоятелно и независимо от останалите три основания за отказ, визирани в нормата. По тези съображения жалбата е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Понастоящем се повдигат същите възражения против административния акт, които вече са разгледани от съда, но под формата на възражения за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда. Неоснователно е възражението за необоснованост на изводите на съда, в частност на извода, че липсва предпоставката по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. Безспорно е установено по делото, че в резултат на проверка, в ДФЗ са постъпили изисканите от ОСЗ гр. Карнобат договори, които жалбоподателят е сключил за наем на земеделска земя, като същите са за една година, със срок на действие от 19.03.2008 г. до 19.03.2009 г. Именно началната дата на договора за наем следва да се счита за начална дата на осъществяване на земеделска дейност от наемателя, както правилно е приел и съдът. Именно от този момент същият може да започне фактически действия по обработка на земята, за производство на земеделска продукция. Не могат да се приемат възраженията, че стопанската година обхваща друг период - започва на 1 октомври на текущата година, тъй като посоченото е ирелевантно за възможността земята да се стопанисва от момента на наемането. Именно с оглед посоченото напълно обоснован и в съответствие със закона е и изводът на съда, че жалбоподателят е започнал стопанисването на земята повече от 14 месеца преди подаване на заявлението за подпомагане - 17.06.2009 г., т. е. същият изначално не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. за подпомагане. Възражението, че наемателят сам определя начина на ползване на земята, а именно какви култури, какви агротехнически действия и от кога реално ще ги започне и че това не е непременно датата на наемане на земята, не обслужва защитната му теза. Същият от момента на наемане на земята разполага с възможността да я обработва, като ако не го прави, и то с цел производство на земеделска продукция (независимо каква), то няма да са налице основания, както за регистрацията му като земеделски производител, така и за кандидатстване за подпомагане. Неоснователно е също така и възражението, че относимата дата е датата на регистрация като земеделски производител. Датата на регистрация не е идентична с датата на започване на стопанисването на земята. Не случайно според Наредба № 3/1999 г. условие за регистрация като земеделски производител е да е вече налице обработка и стопанисване на земята с цел производство на земеделска продукция. Съдът точно е тълкувал и приложил закона, тъй като видно от нормата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 9, са налице две самостоятелни основания - това по т. 1 и по т. 3 за кандидатстване за подпомагане - а именно, както наличие на регистрация като земеделски производител, така и кандидатите да са започнали да отглеждат животни и/или да стопанисват земя с цел производство на земеделска продукция, не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявление за финансиране. Не е налице неправилно приложение на нормите на чл. 17 и 18 от Наредба № 9. Правилно съдът е приел, че в случая нормата на чл. 18 е неприложима, тъй като не е налице нередовност или непълнота, или неяснота в документите на заявителя, за да се налага същият да бъде уведомен с мотивирано писмо, съответно да му се даде възможност да отстрани констатираните непълноти или неясноти. На първо място такова уведомяване се извършва по преценка на административния орган, тъй като нормата на чл. 18, ал. 2 е диспозитивна - "може" да бъде поискано разяснение от страна на Разплащателната агенция. Изпращането на уведомително писмо не е задължително поначало, а в случая изобщо не се касае до непълнота или неяснота в документите. Кандидатът не отговаря на изискванията за подпомагане. В случая е налице основанието за отказ по чл. 20, ал. 1, т. 2 от Наредбата - несъответствие с изискванията, определени с нея, а не това по т. 1 - нередовност на документите. Разписаните в чл. 20, ал. 1 четири основания за отказ са напълно самостоятелни. Вярно е, както е приел и съдът, че приемащата заявлението ОРА е била длъжна да извърши предварителната проверка за допустимост по чл. 17 от Наредбата, но нарушението не е съществено, тъй като като не му е върнала документите с мотивирано писмено изложение, ОРА не е нарушила правата на кандидата. Недопустимостта е констатирана по-късно от ДФЗ - РА, като отказът за подпомагане е мотивиран и законосъобразен. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на решението и същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,