Решение № 1228 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6862/2020 г.

Решение № 1228 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6862/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието, чрез процесуалния му представител гл. ю. к. Борисова, срещу решение № 724/13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3373/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена Заповед № ЛС-04-498/29.08.2018 г. на Министъра на правосъдието, с която С. Жекова от [населено място] е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по Търговския закон /Т3/, утвърдена със заповед след изпит за придобиване на квалификация "Синдик" № ЛС-04-72/21.02.2006 г. на Министъра на правосъдието. В жалбата се посочва, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че независимо от факта, че първоинстанционният съд приема за доказано, че е извършено едно от трите установени от административния орган нарушения, неправилен се явява изводът му за незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи се, че Министърът на правосъдието действа в рамките на предоставената му с чл. 655, ал. 3 от ТЗ оперативна самостоятелност, като няма възможност да избира между градирани санкции, нито пък е необходимо допуснатото нарушение да е тежко. Изложени са подробни съображения във връзка с всяко едно от констатираните нарушения, а именно: по чл. 23, ал. 2 от Наредба № 3 от 27.0.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, поради неизпълнение от страна на синдика на задължението му да даде становище и заедно с него да ангажира доказателства; по чл. 660, ал. 1 от ТЗ за неполагане грижата на добрия търговец от страна на синдика и по чл. 658, ал. 1, т. 5 от ТЗ, като е обобщено, че изводите на съда по отношение на съответствието на оспорената заповед с материалния закон са неправилни и в противоречие с действаща нормативна уредба. Посочва се, че при проверката е установено още едно нарушение на Наредба № 3 от 27.0.2005 г., а именно на чл. 14, ал. 2, като синдик Жекова не е уведомила Министъра на правосъдието за смяната на адреса си. Това нарушение не е вменено с атакуваната заповед, но е показателно за нейната недобросъвестност и като такова също следва да бъде взето предвид. Решението се оспорва и в частта за разноските, като се излагат съображения, че размерът на присъдения адвокатски хонорар е необоснован и прекомерен. Иска се от съда да отмени първоинстанционното съдебно решение и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. Претендират се и направените по делото разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – С. Жекова от [населено място], лично и чрез адв. С. Стефанов от САК, в писмен отговор и писмена защита оспорва основателността на касационната жалба. Смята за неправилен извода на първоинстанционния съд, че не е изпълнила задълженията си по чл. 658, ал. 1, т. 5 от ТЗ, като в тази връзка излага подробни съображения. Намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че не е извършила вменените й нарушения по чл. по чл. 23, ал. 2 от Наредба № 3 от 27.0.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците и по чл. 660, ал. 1 от ТЗ, както споделя и съображенията на съда за неправилност и незаконосъобразност на заповедта на Министъра на правосъдието. Иска се от съда касационната жалба да бъде оставена без уважение, като се остави в сила атакуваното решение на Административен съд - Пловдив. Претендират се и направените по делото съдебни разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недоказани нарушенията, включени като основание за издаване на оспорената заповед, и счита последната за правилна и законосъобразна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № ЛС-04-498/29.08.2018 г. на Министъра на правосъдието, с която С. Жекова е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по Търговския закон /Т3/. От събраните по делото доказателства се установява, че с решение от 27.07.2016 г. по т. д. № 105/2016 г. по описа на Окръжен съд - Плевен е обявена неплатежоспособността на "Тома Строй" ЕООД гр. Плевен, открито е производство по несъстоятелност /ПН/, определена е началната дата на неплатежоспособност – 31.12.2014 г., постановена е обща възбрана и запор на имуществото на длъжника, назначен е за временен синдик М. Нейков и е свикано Първо събрание на кредиторите /ПСК/ на 21.09.2016 г. На проведеното ПСК за постоянен синдик е избрана ответницата С. Жекова - включена в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон, утвърдена със заповед след изпит за придобиване на квалификация "Синдик" №ЛС-04-72/21.02.2006 г. на Министъра на правосъдието. С Определение № 772/07.10.2016 г. по търговско дело № 105/2016 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, на основание чл. 656, ал. 1 от ТЗ, същата е назначена за постоянен синдик в производство по несъстоятелност по т. д. 105/2016 по описа на ПОС с длъжник "Тома Строй" ЕООД, гр. Плевен, ЕИК 203017188, чиято длъжност се осъществява от 07.10.2016 г. до 13.06.2017 г. Установява се, че "Райфайзенбанк (България)" ЕАД е ипотекарен кредитор по чл. 717н от ТЗ на "Тома Строй" ЕООД с ЕИК 203017188, но не е кредитор с право на глас в производството по несъстоятелност (ПН), на когото с определение от 05.08.2016 г. съдът е разрешил по реда на чл. 638, ал. 3 от ТЗ да продължи производствата по индивидуално принудително изпълнение по конкретно посочени изпълнителни дела при ЧСИ. Със сигнално писмо от 30.05.2017 г. "Райфайзенбанк (България)" ЕАД е сигнализирал Инспектората на Министерството на правосъдието, че синдик Жекова, в производство по несъстоятелност по т. д. 105/2016 по описа на ОС-Плевен, с длъжник "Тома Строй" ЕООД гр. Плевен, не изпълнява задълженията си с грижата на добрия търговец по чл. 660 от ТЗ и е поискал да бъде извършена проверка на действията на синдика. Със заповед № ИЗСВ-01-177 от 14.07.2017 г., Министърът на правосъдието е наредил проверка на дейността на ответницата във връзка с изложеното в сигнала. При проверката е установено, че с решение № 1 от 03.01.2017 г. по т. д. № 105/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, обявено в ТР на същия ден, съдът е обявил "Тома Строй" ЕООД, гр. Плевен, в несъстоятелност, постановил е прекратяване на дейността на предприятието, прекратяване на правомощията на управителните органи, лишил е длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в МН, наложил е общ запор и възбрана върху имуществото, постановил е започване на осребряването на имуществото на длъжника, включено в МН, и разпределение на осребреното имущество. С доклад от 10.01.2017 г. до Окръжен съд - Плевен по т. д. 105/2016 г. синдик Жекова е представила отчет за дейността си, отчет за състоянието на имуществото на длъжника и имотите и вещните права, включени в масата на несъстоятелността на длъжника, и направила искане да се отмени даденото разрешение за продължаване на индивидуалното изпълнение чрез ЧСИ, като е изтъкнала, че точният размер на задължението към "Райфайзенбанк (България)" ЕАД не може да бъде изяснен, че ЧСИ продава имотите на изключително ниски цени, с което се ощетява масата на несъстоятелността, интересите на длъжника и останалите кредитори. С Определение № 56/16.01.2017 г., постановено по т. д. № 105/2016 г., е отменено, на основание чл. 253 ГПК във вр. с чл. 621 ТЗ, определение от 05.08.2016 г., постановено по реда на чл. 638, ал. 3 ТЗ, с което е разрешено продължаването на производството по посочени изпълнителни дела. Определението е оспорено и с Определение № 36 от 7.03.2017 г., постановено по в. ч. т. д. № 78/2017 г. на Апелативен съд - Велико Търново, частната жалба е оставена без разглеждане. Определението е обжалвано пред ВКС, който с Определение № 508 от 11.12.2018 г. на ВКС, I т. о., потвърдил Определение № 36/07.03.2017 г. по ч. т. д. № 78/2017 г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново. Установено било, че на 24.04.2017 г. по т. д. № 105/2016 г. по описа на ОС – Плевен е проведено второ Събрание на кредиторите на "Тома Строй" ЕООД – гр. Плевен, на което е взето решение да се предостави право на синдика да избере недвижимите и движимите вещи от МН, включени в Договора за покупко-продажба на търговското предприятие на дружеството от 16.04.2016 г. между "Геострой ГД" ЕООД и "Тома Строй" ЕООД, които да бъдат продавани като цяло или в обособени части или индивидуално. Решено е оценката на имуществото да се извърши съобразно приетия от синдика начин на продажба по метода на пазарната стойност на активите при използването на всички стандарти по прилагането на този метод, като оценката да се изготви от "Мирвал - ВВ" ЕООД гр. София, притежаващ необходимите лицензи за оценка на движими и недвижими вещи, както и на оценителя да се заплати сумата от 3000 /три хиляди/ лева след представяне на оценката. С молба вх. рег. № 5891/10.05.2017 г. до ОС-Плевен, синдик Жекова поискала от съда по несъстоятелността разрешение за продажба като цяло на подробно изброено имущество, включващо 24 недвижими имота (като част от имотите са продадени в индивидуалното принудително изпълнение), 8 подробно описани машини, съоръжения и оборудване и 38 индивидуализирани транспортни средства при начална цена, изготвена от оценителя "Мирвал - ВВ" ЕООД, в размер на 5 000 000 лева. В доклада синдикът посочил, че на 26.04.2017 г. е сключил договор с представляващия дружеството - оценител, както и че на 08.05.2017 г. оценката е била предадена на синдика. С Определение № 414/17.05.2017 г. на ОС-Плевен по т. д. № 105/2016 съдът разрешил на синдика да пристъпи към осребряване на МН съгласно описанието и цената, изложени от синдика, след стабилизиране на взетите решения от СК, проведено на 24.04.2017 г. и постановяване на окончателен съдебен акт по ч. т. д. № 64/2017 г. по описа на ОС-Плевен. По така постановеното определение постъпила молба на 31.05.2017 г. от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, в която било посочено, че в исканото от синдика разрешение за продажба на МН са включени имоти, които не са част от МН на длъжника - по същите има издадени постановления за възлагане на ЧСИ и е указано, че дружеството, изготвило оценката, не е вписано в регистъра на независимите оценители и не притежава сертификат и печат за оценителска правоспособност. С Определение № 464/06.06.2017 г. по т. д. № 105/2016 г. съдът отменил Определение № 414/17.05.2017 г. и отхвърлил исканото от синдика разрешение за продажба по реда на чл. 717в и сл. от ТЗ на подробно описано имущество, което не е част от МН на длъжника. Със същото съдът не приел пазарната оценка, изготвена от оценителя "Мирвал – ВВ" ЕООД, задължил синдика да представи сертификати за оценка на недвижими имоти и за оценка на машини и съоръжения, поискал незабавен отчет от синдика, както и да представи сертификат за оценителска правоспособност на дружеството оценител и документи за собственост по отношение на всеки един актив, включен в МН, и наложил глоба на синдика, на основание чл. 663, ал. 1 от ТЗ, в размер на едномесечното му възнаграждение, като в тази връзка съдът приел, че с поведението и действията си синдик Жекова не е осъществила задълженията си с грижата на добър търговец. По искане на кредитори, притежаващи повече от половината от размера на вземанията, с Определение № 497 от 13.06.2017 г. по т. д. № 105/2016 г., на основание чл. 657, ал. 1, т. 4 от ТЗ, съдът освободил Жекова като синдик в производството по несъстоятелност на длъжника "Тома Строй" ЕООД и назначил М. Неврокопски за постоянен синдик, с дата на встъпване 16.06.2017 г. На 20.06.2017 г. Жекова представила отчет за дейността си ведно с три броя сертификати. С Определение № 543 от 05.07.2017 г. по т. д. 64/2017 г. по описа на ОС-Плевен, съдът отменил като незаконосъобразно взетото от Събранието на кредиторите на "Тома Строй" ЕООД – гр. Плевен /в несъстоятелност/ - длъжник по т. д. № 105/2016 г. по описа на ОС – Плевен, проведено на 24.04.2016 г., решение по т. 2 от дневния ред в частта му, с която обемът на масата на несъстоятелността се свежда до недвижимите и движимите вещи, включени в Договора за покупко-продажба на търговското предприятие на дружеството от 16.04.2016 г. между "Геострой ГД" ЕООД и "Тома Строй" ЕООД, в останалата част искането на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД било оставено без уважение като неоснователно. Копия от сигналното писмо, въз основа на което е образувана проверката в Инспектората на министерство на правосъдието, били изпратени до Окръжен съд - Плевен, с искане за становище на съдия- докладчика по т. д. 105/2016 г. по описа на ОС – Плевен относно дейността на синдика и до синдик Жекова с указание за представяне на писмен отговор по изложеното в сигнала и ангажиране на доказателства в 14-дневен срок от получаването на писмото, на основание чл. 23, ал. 2 от Наредба № 3/27.06.2005 г. На 17.07.2017 г. в Министерство на правосъдието постъпило становище на съдия-докладчикът по т. д. 105/2016 г. по описа на ОС- Плевен, с приложени съдебни актове и документи, в което становище подробно са описани всички съдопроизводствени действия по т. д. № 105/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, и е посочено, че за действията си и за неизпълнение на задълженията си с грижа на добър търговец относно предоставената погрешна информация на съда за състоянието на МН на длъжника и активите, включени в МН, подлежащи на осребряване /наложило отмяна на постановено определение за даване на разрешение за пристъпване към осребряване на имуществото от МН на длъжника/, на основание чл. 663, ал. 11 от ТЗ синдик Жекова е санкционирана от съда по несъстоятелността, като й е наложена глоба. С писмо от 10.08.2017 г. на Жекова повторно е изпратено сигналното писмо с указание за представяне на писмен отговор по изложеното в сигнала и ангажиране на доказателства в 14-дневен срок, като по делото е приложен отговор с дата 24.08.2017 г., но без входящ номер от Министерството на правосъдието. За извършената проверка инспектор Стойкова изготвила доклад до Министъра на правосъдието - рег. № 94-00-95/12.03.2018 г., в който отразила, че са установени съществени пропуски в дейността на С. Жекова като синдик на "ТОМА СТРОЙ" ЕООД. В доклада е посочено, че синдик Жекова не е оказала пълно съдействие при проверката, като не е представила всички доказателства във връзка с подадения сигнал, което е счетено за нарушение на чл. 23, ал. 2 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г., посочено е, че синдикът е поискал от съда разрешение за продажба по реда на чл. 717 и сл. от ТЗ, но не е приложил необходимите документи, свързани с установяване на собствеността на имуществото на длъжника, с което е нарушил чл. 658, ал. 1, т. 5 от ТЗ, тъй като на синдика е вменено задължението да издирва и уточнява имуществото на длъжника, прието е че синдикът не е направил необходимите проучвания по отношение на избрания от СК оценител, а именно дали има необходимата квалификация и сертификати. Направено е и заключение, че е нарушена и разпоредбата на чл. 660, ал. 1 от ТЗ, т. е. не е положена грижата на добрия търговец от страна на синдика. С писмо рег. № 94-00-95/2017 г. от 21.03.2018 г. до Жекова е изпратено копие на доклада, съдържащо и указание за представяне на писмен отговор в 14-дневен срок. Писмото е връчено на 28.03.2018 г. и отговор, с изложени подробни възражения срещу доклада, е представен на 03.04.2018 г. Последвало издаване на обжалваната заповед № ЛС-04-498/29.08.2018 г. на Министъра на правосъдието, с която Жекова е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон, утвърдена със заповед след изпит за придобиване на квалификация "Синдик" № ЛС-04-72/21.02.2006 г. на Министъра на правосъдието. В заповедта са посочени три нарушения, а именно: нарушение на чл. 23, ал. 2 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, изразяващо се в неоказване на съдействие при проверката и неизпращане на всички относими документи /Жекова е представила само протокола от проведено СК на 24.04.2017 г. по реда на чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ и определението на съда от 17.05.2017 г., без да посочи, че същото е отменено от съда/, за да може Инспекторатът да прецени дали синдикът е изпълнил задълженията си съобразно законовите норми; нарушение на чл. 660, ал. 1 от ТЗ - не е положена грижата на добрия търговец от страна на синдика, като синдикът не е събрал всички необходими сертификати на избрания от СК оценител, а в доклада от 10.05.2017 г. е описал сертификати, които не са на избраното дружество – оценител /същото е придобило сертификат за оценителска правоспособност едва на 23.06.2017 г. /, както и че синдикът е поискал от съда по несъстоятелността разрешение за продажба като цяло на подробно изброено имущество, включващо 24 недвижими имота (като част от имотите са продадени в индивидуалното принудително изпълнение), 8 подробно описани машини, съоръжения и оборудване и 38 индивидуализирани транспортни средства при обща начална определена пазарна стойност 5 000 000 лева, като впоследствие, през месец юли 2017 г., дружеството оценител оценява същите активи (като част от активите от МН на "Тома строй" ЕООД не са включени в тази оценка) на обща стойност 12 421 200 лева и нарушение на чл. 658, ал. 1, т. 5 от ТЗ, по отношение на което в заповедта е посочено, че синдикът е поискал от съда разрешение за продажба по реда на чл. 717 и сл. ТЗ, но не е приложил необходимите документи, свързани с установяване на собствеността на имуществото на длъжника, с оглед задължението си по ТЗ да издирва и уточнява имуществото на длъжника. Предвид установеното първоинстанционният съд приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на събраните доказателства Съдът счел, че с действията си синдик Жекова е нарушила задължението си по чл. 658, ал. 1, т. 5 от ТЗ, но не е извършила вменените й нарушения по чл. 23, ал. 2 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците и по чл. 660, ал. 1 от ТЗ и тъй като съдът е в невъзможност да се произнесе относно пропорционалността на мярката, отменил оспорената заповед. По отношение на разноските съдът изложил подробни съображения защо приема за прекомерна изплатената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 4 600 лева и редуцирал размера на същата до 2 000 лева, като присъдил разноски в посочения размер. Върховният административен съд – шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че процесната заповед е издадена от компетентен орган – Министъра на правосъдието, в кръга на правомощията му по чл. 655, ал. 3 от ТЗ и чл. 23, ал. 3, предложение "първо" от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, но в нарушение на относимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 655, ал. 3 от Търговския закон Министърът на правосъдието изключва от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, онези, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици, независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността, което правомощие последният упражнява в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност. Безспорно актът на Министъра, съставляващ индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 от АПК, подлежи на обжалване по реда на АПК /чл. 23, ал. 4 от Наредба № 3/2005 г. /, като специалните процедурни правила за издаването й са разписани /макар и лаконично/ в чл. 23 от Наредбата № 3/2005 г., поради което се следва и спазване на общите правила на АПК за това. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че ответницата Жекова не е допуснала нарушение на чл. 23, ал. 2 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците. Съгласно посочената разпоредба препис от молбата, въз основа на която се извършва проверка на дейността на синдика по конкретното производство, и приложенията към нея, се изпращат на синдика в 14-дневен срок от постъпването им в Министерството на правосъдието, като в разпоредбата е вписано, че синдикът дава писмен отговор и ангажира доказателства в 14-дневен срок от съобщението. Началото на административното производство по чл. 655, ал. 3 от ТЗ се поставя след постъпила молба за проверка на даден синдик по конкретно производство, като в изпълнение на посочената разпоредба административният орган е задължен в посочения срок да изпрати препис от писмото и приложенията към него на проверявания синдик /в същия смисъл е и разпоредбата на чл. 26 от АПК/. Безспорно неизпълнението на това задължение би представлявало съществено процесуално нарушение, накърняващо правата на проверяваното лице. Възможността на последното в 14-дневен срок от съобщението да даде писмен отговор и да ангажира доказателства, обезпечава правото му на защита и зависи изцяло от волята му. В такава насока са и правата на страните в административното производство, разписани в чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Предвид изложеното и настоящият състав счита, че разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците не вменява задължение на проверявания синдик да дава отговор и да ангажира доказателства по постъпил сигнал, поради което неизпълнението на това право не представлява нарушение на разпоредбата. За прецизност обаче следва да се посочи, че ответницата Жекова се е възползвала от правото си на отговор, предвид приложения към административната преписка отговор с дата 24.08.2017 г., но без входящ номер от Министерството на правосъдието, и непредставянето на всички доказателства от нейна страна не освобождава административния орган от задълженията му по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В оспорената заповед не е вменено нарушение на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 3 от 27.0.2005 г., поради което ирелевантни за настоящото производство се явяват изложените в касационната жалба твърдения в тази насока. По отношение на посоченото в заповедта нарушение на чл. 660, ал. 1 от ТЗ, че синдикът не е положил грижата на добрия търговец, като не е събрал всички необходими сертификати на избрания от СК оценител, както и че е поискал от съда по несъстоятелността разрешение за продажба като цяло на подробно изброено имущество, включващо 24 недвижими имота (като част от имотите са продадени в индивидуалното принудително изпълнение), 8 подробно описани машини, съоръжения и оборудване и 38 индивидуализирани транспортни средства при обща начална определена пазарна стойност 5 000 000 лева, а впоследствие, през месец юли 2017 г., дружеството оценител оценява същите активи (като част от активите от МН на "Тома строй" ЕООД не са включени в тази оценка) на обща стойност 12 421 200 лева, следва да се посочи следното: Настоящият състав се солидаризира с направеният от първоинстанционния съд анализ на същността и съдържанието на грижата на добрия търговец, предвид липсата на легално определение и утвърденото в правната доктрина и съдебната практика разбиране, че дължимата грижа изисква водене на делата на неплатежоспособния длъжник с необходимата добросъвестност и професионализъм, така че да се избегне увреждане на масата на несъстоятелността, интересите на кредиторите и на длъжника. Предлагането и изборът на оценител, в т. ч. и проверката на правоспособността му, не се включват в правомощията на синдика, визирани в чл. 658 от ТЗ, като същият няма и правомощия да оспорва и изменя оценката на последния. В случая оценителят "Мирвал – ВВ" ЕООД гр. София, е предложен от мажоритарен кредитор и избран от съвета на кредиторите на проведеното на 24.04.2017 г. второ Събрание на кредиторите. Вярно е, че към 24.04.2017 г. "Мирвал – ВВ" ЕООД гр. София, не е имал придобита оценителска правоспособност – сертификат за такава дружеството придобива на 23.06.2017 г., но три броя лицензи за извършване на оценки към посочената дата притежава управителят на дружеството оценител – В. Вълчев, който е подписал пазарната оценка не само в качеството си на управител на "Мирвал - ВВ" ЕООД, но и като оценител. Посочените лицензи, ведно с изготвената от управителя на избраното дружество - оценител оценка, са приложени към представеният от синдика доклад до съда на 10.05.2017 г. Липсата на правомощия на синдика по отношение избора на оценител и правоспособността му, изготвянето на оценка от притежаващия оценителска правоспособност управител на "Мирвал - ВВ" ЕООД, санирането на отсъствието на оценителска правоспособност на дружеството оценител към 24.04.2017 г. с придобиването на такава на 23.06.2017 г. и представянето на оценката и лицензите на управителя на дружеството оценител на съда по несъстоятелност, не могат да наложат извода, че ответницата не е положила грижата на добрия търговец. Не може да се приеме и че ответницата не е положила грижата на добрия търговец, като в изпълнение решенията на проведеното на 24.04.2017 г. второ Събрание на кредиторите и изготвената от управителя на избраното дружество-оценител оценка е поискала от съда по несъстоятелността разрешение за продажба като цяло на имуществото на длъжника при обща начална определена пазарна стойност 5 000 000 лева, а впоследствие, през месец юли 2017 г. /след прекратяване дейността на синдик Жекова/, дружеството оценител оценява имуществото на обща стойност 12 421 200 лева. В случая са спазени изискванията на чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ, като Събранието на кредиторите е определило реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценител и възнаграждението му. Синдикът е приложил оценката, дадена от управителя на дружеството оценител към направеното до съда искане за осребряване на МН, като законът - както специалният ТЗ, така и общият ГПК, не регламентира самостоятелен ред за обжалване размера на дадената оценка на активите. При липса на специални знания на ответницата относно оценяване на имущество на длъжника и липсата на данни до прекратяване на дейността й като синдик, че изготвената оценка е занижена или че оценителят не е имал достатъчно професионалния опит и квалификация, които компрометират дадената от него оценка, не можем безспорно да твърдим, че същата е действала в нарушение на чл. 660, ал. 1 от ТЗ. Настоящият състав не приема и извода на административния орган, че допуснатото от синдик Жекова нарушение на чл. 660, ал. 1 от ТЗ се подкрепя от определение № 464/06.0.2017 г. по т. д. № 105/2016 г. по описа на ОС-Плевен и даденото от съдия-докладчика становище по направената проверка. В тази връзка следва да се посочи, че установяването на нарушения от съда по несъстоятелността не е задължително и необходимо условие за законосъобразното упражняване на правомощието на Министъра на правосъдието по чл. 655, ал. 3 от ТЗ. Освен това в посочените определение и становище съдът по несъстоятелността не е обсъждал правоспособността на избрания оценител и изготвената от него оценка, а е счел, че синдикът е предоставил на съда погрешна информация за състоянието на МН на длъжника и активите, включени в МН, подлежащи на осребряване, което е довело до отмяна на определението от 17.05.2017 г., т. е. неизпълнение от страна на синдика на задълженията му по чл. 658, ал. 1, т. 5 от ТЗ. Предвид изложеното правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че ответницата не е извършила вмененото й нарушение по чл. 660, ал. 1 от ТЗ. Настоящият състав намира за правилни изводите на Административен съд - Пловдив, че синдик Жекова е допуснала нарушение на чл. 658, ал. 1, т. 5 от ТЗ, като не е изпълнила задължението си да издирва и уточнява имуществото на длъжника. Посоченото задължение е продиктувано от основната цел на синдика при управление работите на длъжника, а именно да съхранява и попълва имуществото от масата на несъстоятелност, с цел справедливо удовлетворяване на кредиторите при съблюдаване на техните и на длъжника интереси. От проведеното на 24.04.2017 г. второ Събрание на кредиторите на "Тома Строй" ЕООД – гр. Плевен, на което е взето решение да се предостави право на синдика да избере недвижимите и движимите вещи от МН, включени в Договора за покупко-продажба на търговското предприятие на дружеството от 16.04.2016 г. между "Геострой ГД" ЕООД и "Тома Строй" ЕООД, които да бъдат продавани като цяло или в обособени части или индивидуално, може да се наложи изводът, че масата на несъстоятелността се състои от активите, предмет на посочения договор. И тъй като част от тези активи са били предмет на изпълнителни дела, по които е имало влезли в сила Постановления за възлагане, същите е следвало да бъдат изключени от масата на несъстоятелност на длъжника, преди пристъпването към продажба по реда на чл. 717в и сл. от ТЗ, което не е направено от синдика. Неизпълнението на посоченото задължение е мотивирало съда по несъстоятелността с определение от 06.06.2017 г. по т. д. № 105/2016 г. по описа на Окръжен съд - гр. Плевен, да отмени определението си от 17.05.2017 г., с което е разрешено на синдик Жекова да пристъпи към осребряване - продажба на имущество от МН на длъжника по реда на чл. 717в и сл. от ТЗ, и съответно да санкционира синдика, като му наложи глоба. След като към 10.05.2017 г. синдик Жекова не е уточнила имуществото на длъжника и от масата на несъстоятелността не е изключила активите, по които е имало влезли в сила постановления за възлагане, същата е извършила нарушение на чл. 658, ал. 1, т. 5 от ТЗ. Настоящият състав на Върховния административен съд напълно споделя изразеното от първоинстанционния съд становище, че при издаването на отменената заповед Министърът на правосъдието е нарушил правилото на чл. 6, ал. 1 АПК, според което административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Съдебната проверка дали в случая е било спазено това правило, е проверка за законосъобразност и не представлява контрол за целесъобразност на взетото от Министъра решение. Нещо повече - според чл. 169 АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Нарушението на принцип (основно начало) на административния процес има за последица материална незаконосъобразност на издадения при това нарушение административен акт. След като по делото, от вменените три нарушения, безспорно се установява само едно, резонно възниква въпросът при налагане на мярката изваждане от списъка на синдиците спазена ли е преценката за пропорционалност, като тази преценка следва да бъде извършена от административния орган. В заключение и настоящата инстанция счита, че атакуваната заповед се явява незаконосъобразна, като споделя съображенията на първоинстанционният съд, които не следва да се преповтарят с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. По отношение на оспорването на решението в частта на разноските, следва да се посочи следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от определения минимален размер по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Следователно правната уредба цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който е положен от защитата на съответното право, като съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна следва да са "пропорционални". В решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС е посочено, че пропорционалност не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, а да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Първоинстанционният съд е приел за частично основателно направеното от административния орган възражение за прекомерност на заплатеното от Жекова възнаграждение за един адвокат, като е редуцирал същото от 4600 лева на 2000 лева. И настоящият състав счита, че адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева се явява справедливо и обосновано предвид фактическата и правна сложност на делото, участието на процесуалния представител при изготвянето на жалбата и допълнението към нея, писмените становища по делото, писмената защита и осъщественото представителство в три открити съдебни заседания /едно пред ВАС, преди изпращането на делото по подсъдност на АС-Пловдив и две пред АС-Пловдив/. Предвид изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, в т. ч. и в частта по отношение на присъдените разноски, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт – Министерството на правосъдието, следва да бъдат определени съобразно представените доказателства за реалното им извършване и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Независимо от фактическата и правна сложност на делото, което е с нематериален интерес, фактическата обстановка е установена в първата инстанция и се поддържат изложените вече доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед. В настоящата инстанция процесуалният представител на ответницата е участвал в едно открито съдебно заседание и е изготвил отговор на касационната жалба и писмена защита, поради което изплатеното по представения договор за адвокатски услуги възнаграждение в размер на 2000 лева се явява прекомерно. Ето защо съдът намира, че на ответницата следва да бъде присъдено възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 500 лева, което в случая се явява справедливо и обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,