Решение № 9243 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 872/2012 г.

Решение № 9243 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 872/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) против решение № 5267 от 21.11.2011 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответникът - Халя Абдулхюсейн Муса гражданка на Ирак, за себе си и като законен представител на малолетните си деца - Салем Мохамед Салем Алхълфи, Кадом Мохамед Салем Алхълфи и Муртада Мохамед Салем Алхълфи, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба, е неоснователна. С решението, съдът по жалба на ответника е отменил административно решение № 377/5.07.2011 г. на председателя на ДАБ, с която и е отказано бежански и хуманитарен статут за нея и малолетните и деца и преписката върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съд относно преценката на обстоятелствата за наличие предпоставките на ЗУБ. Съдът е приел, че административният орган не е преценил актуалната справка за ситуацията в Ирак, с което е нарушил разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Решението, е правилно. Съдът е изложил подробни правни съображения относно допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила от страна на административния орган, който е направил формална преценка за ситуацията в Ирак. Събраните в хода на административното производство доказателства са били обсъдени от първоинстанционния съд задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност и в решението си последният е изложил пространни мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Те се споделят и от настоящата съдебна инстанция. В тази връзка неоснователно е твърдението на касатора, че оспореният съдебен акт е постановен при нарушение на материалноправни разпоредби и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут следва да се преценят всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В конкретния случай това изискване не е изпълнено, тъй като административният орган не е извършил преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут. По делото липсват данни относно актуалната обществено-политическа ситуация в Ирак, което е от съществено значение за преценката относно наличието на обстоятелства по чл. 9, ал. 1, б. "в" ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съобразено с тълкуването на разпоредбата на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. В решението на председателя на ДАБ е направена формална преценка на ситуацията в страната чрез позоваване на становище на МВнР с вх. № 2122/20.07.2009 г. на ДАБ и на справка с вх. № 3545/23.10.2010 г. на ДАБ, Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд". При формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения и обосновано и законосъобразно е отменил отказа на административния орган да предостави на молителите статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Действително съдебната практика не е източник на право в РБ, когато материалните отношения са регулирани с правна норма. В случая не става въпрос да се преценява дали съдебната практика е източник на правото, тя е такава само при липса на нормативна уредба. Принципът на законност обаче изисква сходните случаи да бъдат решавани по еднакъв начин и от съдилищата, което осигурява еднаквото приложение на законовите норми и пречи на създаването на противоречива практика от съдилищата. Предвид липсата на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,