Решение № 8921 от 15.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2687/2015 г.

Решение № 8921 от 15.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2687/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет, чрез юрисконсулт Теодора Кюлджийска, против решение № 387 от 24.01.2015 г., постановено по адм. д. № 9792/2014 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. Със същото е отменено Решение № 5612 от 04.09.2014 г. на председателя на ДАБ, с което е отнет предоставения на жалбоподателката хуманитарен статут с Решение № 515 от 05.10.2011 г. на заместник председателя на ДАБ. С жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени са твърдения за необоснованост на обжалваното решение, както и нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение.

Ответната страна - И. А. К., гражданка на Ирак, чрез пълномощника си адв. Иларева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 70, ал. 2, във вр. чл. 68 от ЗУБ, във вр. с чл. 145 от АПК е отменил по жалба на И. А. К., гражданка на Ирак, Решение № 5612 от 04.09.2014 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 78, ал. 5 вр. с чл. 17, ал. 3 вр. с чл. 13, ал. 1. т. 7 от ЗУБ е отнет хуманитарният статут предоставен на И. А. К.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел следното от фактическа страна:

С Решение № 515 от 05.10.2011 г. на заместник-председателя на ДАБ е предоставен хуманитарен статут на И. А. К. и на дъщеря й Ш. А. Б. В същото решение е посочено, че мотивите за напускане на страната са убийството на съпруга й, похищението на единия син - Осман и получени заплахи за другия - Омар. При произнасянето си решаващият орган е приел, че в бежанската история има обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота й във връзка с убийството на съпруга й, похищението на единия син, заплахата към другия, както и с подпалването на семейната къща. Административния орган е приел, че са установени предпоставките за хуманитарен статут и е предоставил такъв.

На 04.04.2014 г. А. А. Б. М., гражданин на Ирак, роден на ..** в гр. Б., И., ЛНЧ ********, е регистриран от длъжностно лице в ДАБ. При регистрацията същият е посочил, че е женен за И. А. К., а О. А. Б. и Ш. А. Б. са му деца. С молба рег. № УП 4922 от 07.05.2014 г. И. А. К. е поискала събиране на семейството с А. А. Б. М. като е декларирала, че това е нейният съпруг, който е мислила за взривен, и бракът им е регистриран на 21.10.1980 г. в Багдад.

Във връзка с тези нови данни е образувано производство по отнемане на предоставения хуманитарен статут на жалбоподателката. Проведени са интервюта с всеки един от тях поотделно и са констатирани разминавания в заявеното от двамата. От фактите установени в хода на производството е прието, че И. К. умишлено, в устна и писмена форма е дала невярна информация относно своя случай. Невярната информация е причина нейните волеизявления да доведат до формиране на предимство, че тя и децата й принадлежат към уязвима група, което се е отразило на решението на административния орган. С оглед на тези констатации, решаващият държавен орган е издал Решение № 5612 от 04.09.2014 г. на председателя на ДАБ, с което е отнет предоставения хуманитарен статут.

При обжалване на решението на административния орган пред първоинстанционния съд, е прието, че същото е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и целта на закона но при допуснато нарушение на материалния закон. Първостепенния съд е счел, че единствените съображения за отнемане на предоставения хуманитарен статут са свързани с противоречията в изложените факти от жалбоподателката в двете отделни производства. Прието е, че изложената от чужденката бежанска история е идентична и в двете производства. Разликата е в това, че към постановяването на обжалваното Решение № 5612 от 04.09.2014 г. на същата е било известно, че съпругът й, за който е твърдяла, че е взривен в кола пред очите й е жив. Административния съд е стигнал до извод, че липсват безспорни доказателства, че И. К. е знаела, че съпругът й не е взривен в кола и с оглед на другите представени доказателства молбата й за предоставяне на хуманитарен статут е основателна.

Съдът се е позовал на тълкуването на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. дадено в решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 и на Решение на СЕС по дело № С-285/2012 г. Прието е, че спрямо жалбоподателката са налице сериозни и потвърдени основания, да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата по произход, тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха за живота и здравето си.

С оглед на тези констатации, административния съд е достигнал до извод, че решението на председателя на ДАБ следва да бъде отменено.

Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи.

Административния съд е достигнал до обоснован извод, че изложената бежанска история и в двете производства, проведени пред ДАБ, е идентична. Правилно е прието, че твърдението за взривяването на съпруга й не е било единствено и водещо при формиране на извода на административния орган. Видно от другите данни събрани от проведените интервюта и от представената Удостоверение № 53/30.08.2011 г. от Център за подпомагане на хора, преживели изтезания /АСЕТ/ по отношение на чужденката безспорно е установено, че е била подложена на жесток побой и мъчения, при които са й били избити зъбите, счупени ръцете и е получила изгаряния по ръцете.

Правилни са изводите на АССГ, че липсват безспорни доказателства, че И. А. К. към 2009 г е знаела, че съпругът й не е взривен. Видно от данните по делото, той е изчезнал на 05.02.2009 г. като е бил отвлечен от Армията на М. и колата му е била взривена. При тази фактическа обстановка, е напълно възможно съпругата му да е помислила, че мъжът й е убит. Обосновани са изводите на съда, че в административното производство не е оборено твърдението на съпрузите, че едва през 2013 г. е осъществен контакт помежду им.

Първостепенния съд е достигнал до правилни изводи, че председателя на ДАБ не е обсъдил наличието на основание за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съобразно тълкуването дадено в решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело № СЧ465/07 на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. АССГ детайлно е изследвал информацията за насилие в страната на произход и е достигнал до обоснован извод, че спрямо И. А. К. са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на Ирак, тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха за живота и здравето си. Правилни е прието, че съгласно задължителното тълкуване дадено в решение от 30.01.2014 г. по дело № -285/2012 г. на СЕС чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО не е необходимо конфликтът да може да бъде квалифициран като вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право. Достатъчно е да съществува ситуация, при която редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или две или повече въоръжени групи се сблъскват помежду си, без интензитетът на тези въоръжени сблъсъци, равнището на организираност на тези въоръжени сили и продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие на съответната територия. Първостепенния съд е изложил мотиви, че г-жа Карим не следва да доказва, че е специфично засегната тъй като съгласно актуалната информация и тълкуването дадено в горецитираното дело на СЕС обстановката в страната достига толкова висока равнище на безогледно насилие, че съществуват сериозни и потвърдени основания, че жалбоподателката в качеството и на цивилно лице, ако бъде върната в Ирак заедно с децата си ще претърпи посегателства и заплахите по чл. 9, ал. 1, т. 3.

Настоящият състав, при постановяване на настоящия съдебен акт, следва да съобрази и обстоятелството, че с решение № 1262/08.02.2016 г. по адм. д. № 2284/2015 г. върховният административен съд, състав на трето отделение, е оставил в сила решението на АССГ по адм. д. № 9837/14 г., с което по жалба на дъщерята на И. А. К.- Ш. А. Б., е отменено решение на Председателя на ДАБ, с което на Ш. А. Б. е отнет хуманитарния статут.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВАС, трето отделение счита, че първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците наведени в касационната жалба.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,