Решение № 3559 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14365/2012 г.

Решение № 3559 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14365/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1338/04.10.2012 г., постановено по административно дело № 380/2012 г., Благоевградският административен съд е отхвърлил жалбата на Дарина Милчева Методиева с постоянен адрес гр. Плевен, ул. "Неофит Рилски" № 46, вх. Б, ет. 5, ап. 12, против решение № П-08/09.05.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 0-01-000-00-00477669 от 07.02.2012 г. на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - Благоевград. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Дарина Милчева Методиева чрез процесуалния й представител адв. Караандонов. Наведените доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението на Благоевградския административен съд и отмяна на решение № П-08/09.05.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 0-01-000-00-00477669 от 07.02.2012 г. на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - Благоевград. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Благоевград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Благоевград, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от пълномощника на касатора пороци, обуславящи наличието на отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. В хода на производството пред първата инстанция е установено, че с решение № П-08/09.05.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград е потвърдено разпореждане № 0-01-000-00-00477669 от 07.02.2012 г. на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - Благоевград, с което е отказано на Дарина Милчева Методиева отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № 1515680, серия А-2010 за дните от 01.12.2011 г. до 04.01.2012 г. Административният орган е приел, че Дарина Методиева е упражнявала трудова дейност през периода на временната неработоспособност. От представената в съдебното производство справка от персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2010 г. до 31.12.2012 г. на Дарина Методиева се е установило, че за процесния период 01.12.2011 г. - 04.01.2012 г. тя е била страна по две трудови правоотношения: по трудов договор с "Валан" ООД и по трудов договор с "Файненшъл сървисис" ООД. Издаденият болничен лист е бил представен само пред първия работодател "Валан" ООД. От приложеният в административната преписка констативен протокол за извършена проверка по разходите на ДОО на "Файненшъл сървисис" ООД се установява, че Методиева е работила при работодателя "Файненшъл сървисис" ООД по време на болничния отпуск, за което е начислено трудово възнаграждение, което не е изплатено, и се е водил осигурителен стаж. Именно за тези дни било отказано изплащане на обезщетение за временна неработоспособност. Въз основа на тези фактически установявания и на основание разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО Административен съд - Благоевград е отхвърлил първоинстанционната жалба като неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Противно на твърдяното в касационната жалба, съдът правилно е приложил относимите материалноправни норми на Кодекса за социално осигуряване и правилно е тълкувал събраните доказателства, като актът му е постановен в съответствие с тях. При установеното от фактическа страна, че осигуреното лице е имало в процесния период две трудови правоотношения и по време на болничния отпуск при единия работодател е полагало труд при другия работодател, за който е начислено трудово възнаграждение, обосновано решаващият съд е приел, че административният орган законосъобразно е отказал изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност, съобразно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО. Спорът се свеждал именно до това, изплаща ли се парично обезщетение за временна неработоспособност, когато лицето работи по две трудови правоотношения (с "Файненшъл сървисис" ООД и "Валан" ООД в случая) и поради това се осигурява на различни основания, и през определен период от време е било в болнични само при единия работодател, а при другия е изпълнявало задълженията си по трудовото правоотношение, т. е., ако лицето упражнява трудова дейност през периода, за който е представен болничен лист, макар и по едното трудово правоотношение. Разрешението на същия се съдържа в разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО, както правилно е установил Административен съд - Благоевград и съгласно която парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване. Видно от редакцията на разпоредбата, законодателят е предвидил заместваща трудовото възнаграждение облага, при възникване на осигурителен риск временна неработоспособност. В случая недопустимо е едновременното получаване на парично обезщетение и трудово възнаграждение, което нормативно е изложено в чл. 46, ал. 3 от КСО. От изложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторовият повереник за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и незаконосъобразност на процесните административни решение и разпореждане, не може да бъде кредитирана. Като не е уважил подадената до него жалба, Благоевградският административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. За пълнота на изложението трябва изрично да се отбележи, че възведеното с касационната жалба искане за събиране на доказателства (изискване на трудовото досие на касаторката), няма основание да бъде уважено от настоящата инстанция, която не може тепърва да установява доказателствени факти от значение за законосъобразността на атакувания пред първата инстанция административен акт. Съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК не се допускат доказателства, несвързани с касационните основания, а нормата на чл. 220 от АПК въвежда императивно забрана за фактически установявания в касационното производство, като повелява, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,