Решение № 13149 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9465/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград представлявана от процесуалния представител ст. юрисконсулт Е. Портокалска срещу Решение 1445/31.07.2023 год. постановено по адм. д. 508/2023 год. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. 23045748/05.05.2023 год. издадено от Главен инспектор при Дирекция Инспекция по труда - Благоевград. Наведените в касационната жалба възражения относно неправилна преценка на събраните доказателства и игнориране на част от събраните по делото доказателства обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 405а, ал. 1 КТ са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е формулиран петитум за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за всяка съдебна инстанция. Ответникът С. Е. С. от гр. Благоевград чрез пълномощника адвокат П. Зотева в писмен отговор и в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение е правилно, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът С. К. Т. от гр. Благоевград не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. 23045748/05.05.2023 год. издадено от Главен инспектор при Дирекция Инспекция по труда Благоевград, с което е обявено съществуването на трудовото правоотношение между С. Е. С. и С. К. Т.. В мотивите на акта е посочено, че при извършените проверки е установено, че спрямо С. Т., е налице уговорено работно място, работно време, почивки, и трудът се полага на място, осигурено от С. Е. С. в работно време, определено от работодателя, съобразно създадената от него организация на работа и под негов контрол, с негови средства и материали, като рискът от извършваната работа е за негова сметка. На основание посоченото, е прието за установено, че е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което е издадено оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между С. Е. С. и С. К. Т. за извършване на работа на длъжност общ работник на обект СМР на жилищна сграда в имот идентификатор 04279.140.68 по кадастралната карта на гр. Благоевград, местност Под черквата , считано от 28.04.2023 год. От фактическа страна по делото е установено, че на 28.04.2023 год. длъжностни лица при Дирекция Инспекция по труда Благоевград извършили проверка на обект - СМР на жилищна сграда в имот идентификатор 04279.140.68 по кадастралната карта на гр. Благоевград, местност Под черквата , относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство. В хода на проверката от контролните органи е установено, че в обекта работи лицето С. К. Т., който е попълнил декларация, че осъществява трудова дейност при работодател Вай Строй ООД от 27.04.2023 год. като общ работник , с работно време от 13.30 до 16.00 часа. В графата уговорено трудово възнаграждение е посочено 20 лева за тези часове днес , а в графа сключих трудов договор е налице нарочно отбелязване - не. Декларацията е подписана лично от С. Т.. По делото е приложен договор за възлагане на строително-монтажни работи от 20.04.2023 год. видно от който, работата по изпълнение на външна топлоизолационна система на инвестиционен проект Жилищна сграда в имот идентификатор 04279.140.68 по КК на гр. Благоевград, местност Под черквата е била възложена от С. Е. С. на Вай Строй ООД. По делото са разпитани трима свидетели. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че административният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Според съда оспореното пред него постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено от компетентен орган, мотивирано е, като съдържа фактически и правни основания и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства не се установява между С. Е. С. и С. К. Т. да е съществувало трудово правоотношение, съответно същият да му е предоставял работна сила без да има сключен трудов договор между него и работодателя. Според съда неясни са съображенията, по които административният орган е приел, че С. Т. е престирал труд в условията на чл. 1, ал. 2 от КТ за С. С.. Посочено е, че в административният акт не се съдържат констатации за съществените елементи на трудовото правоотношение, а са изброени единствено елементите на трудовото правоотношение без изобщо да са констатирани и вписани техните параметри. Съдът е счел, че липсват данни, че Т. е работил в условията на йерархическа подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина, като такива факти и обстоятелства не се съдържат в цялата административната преписка, нито се установени в хода на съдебното производство. Посочено е също така, че при формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ, каквито в случая не са установени. В тежест на административния орган е да установи по категоричен начин, че са налице фактическите основания за издаване на процесното постановление. Проверката за съществуване на реално възникнало трудово правоотношение трябва да съдържа убедителни констатации за конкретни действия, които сочат С. С. за работодател, каквито според съда в случая липсват. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 от АПК като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите посочени в чл. 146 от АПК. От фактическа страна по делото не е спорно, че към момента на извършената проверка от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград, С. Т. се е намирал на строителен обект, заедно с други лица работници във Вай Строй ООД, като е извършвал дейност по почистване на фуги. Спорният по делото въпрос е обусловен от преценка дали към датата на проверката 28.04.2023 год. той е изпълнявал трудова дейност по трудово правоотношение със С. С.. Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател като материалноправно основание за издаване на постановление относно обявяване съществуване на трудово правоотношение. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ: място на работа, наименование на длъжността и характера на работата, начало на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Установяването на факта на изпълнение на трудови функции и заемана длъжност като позиция от лицето е от съществено значение, тъй като се явява елемент от фактическия състав по обявяване за съществуващо на трудовото правоотношение. В оспорения пред първостепенния съд акт административният орган се е позовал на подписаната на 28.04.2023 год. от С. Т. декларация. Декларацията по своята същност е частен свидетелстващ документ, поради което, макар и да представлява допустимо в административното производство доказателство, съгласно чл. 43 от АПК, във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, тя не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване, при условията на пълно главно доказване, на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. В този смисъл е практиката на ВАС, обективирана в решение 10075 от 22.07.2020 г. по адм. д. 709/2020 г., VІ отд., решение 2038 от 21.02.2024 г. по адм. д. 9316/2023 г., VІ отд., решение 12706 от 22.11.2024 г. по адм. д. 6033/2024 г., VІ отд. и др. Такава доказателствена сила има протокола от извършената проверка, какъвто обаче не е приложен към преписката и не е представен по делото. Освен това в декларацията Т. не е посочил, че работи при С. С., а като работодател е посочил Вай Строй ООД, с което С. на 20.04.2023 год. е сключил договор за възлагане на СМР. Същевременно от показанията на свидетелите К. и Н. се установява, че Т. не е работил в посоченото от него дружество, а в Т. 2012 ЕООД, с което дружество, според свидетеля К., С. е сключил договор за доставка и монтаж на гранитен камък. Не е спорно между страните, че към датата на извършване на проверката Т. е работил по сключен трудов договор с 8-часово работно време при друг работодател. Представен е и сключен граждански договор (договор за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД) от 28.04.2023 год. между С. Е. С. и С. К. Т., предмет на който е почистването на фуги в посочен в договора обект, което да се извърши със собствени материали и инструменти. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че данните, съдържащи се в събраните и проверени в хода на съдебното дирене доказателствени средства не са достатъчни, за да формират категоричен извод, че С. Т. е престирал работната си сила по трудово правоотношение със С.. Пред първоинстанционния съд административният орган не е доказал главно и пълно, че договорът от 28.04.2023 год. съдържа съществените елементи на трудовия договор по смисъла на чл. 66 от КТ, нито, че С. Т. е престирал труд по трудово правоотношение със С. С.. Не са доказани основните характеристики на трудовото правоотношение съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ. Напротив от събраните по делото доказателства се налага извод, че между С. С. и С. Т. не е имало трудово правоотношение, което да не е било оформено съгласно изискванията на Кодекса на труда. Обосновано съдът е приел, че не са налице данни, че С. Т. е работил в условията на йерархическа подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация С. Е. С. акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие от 10.05.2024 год. и списък по чл. 80 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК в размер на 1000 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение