Решение № 2870 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 206/2017 г.

Решение № 2870 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 206/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Петя Желева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния представител юрк. Чавдаров, срещу Решение № 12111/10.11.2016 г., постановено по адм. дело № 9394/2015 г. по описа на Върховен административен съд, Четвърто отделение, с което е отменена Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., в частта й, в която са изключени площи над 3,58 ха до 8,98 ха от БЗС 39030-210-4-1 и площи над 1,19 ха до 1,98 ха от БЗС 39030-210-5-1 в землището на град К. и преписката върната на Министъра на земеделието и храните със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Д. Щ. К. срещу заповедта на Министъра на земеделието и храните, в оспорената част. Ответникът по касационната жалба - Д. Щ. К., в депозирано по делото писмено становище, я оспорва като неоснователна и отправя искане до съда да я отхвърли. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено по делото, че за 2014 г. жалбоподателят Д. Щ. К., като земеделски производител подал заявление за подпомагане на два парцела, намиращи се в землището на гр. К.. И двата парцела попадали във физически блок /ФБ/ 210, определен с начин на трайно ползване - пасища, мери и ливади. Към момента на заявяването и двата парцела с цялата си площ попадали в обхвата на допустимия за подпомагане слой. Първият БЗС № 210-4-1 бил с площ от 27,29 ха, а вторият № 210-5-1 бил с площ от 5,77 ха. Цифровата ортофотокарта за процесния физически блок била изготвена чрез самолетно летене през месец юли 2014 г. Слоят бил одобрен със заповед № РД-09-807 от 5.12.2014 г. на Министъра на земеделието и храните. По възражение на Д. Щ. К., границите на площите от двата парцела, извън "Площи, допустими за подпомагане" (ПДП) за кампания 2014 г. били променени, като от БЗС 210-4-1 извън него са останали 8,98 ха, а от БЗС 210-5-1, извън слоя са останали 1,98 ха. При тези резултати и на основание чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 е издадена оспорената заповед РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. За да отмени обжалваният пред него акт, в съответната част, касаеща заявените части от двата парцела, съдът е обсъдил подробно прието и неоспорено заключение на вещо лице по назначена СТЕ. Съгласно това заключение, и двата парцела представлявали планински пасища по билото на Стара планина, разположени във физически блок, който цялостно е определен, като пасища, мери и ливади, без да се изключат от него частите, негодни за подпомагане, поради наличие на скали, скални терени, области с бедна растителност или такива, заети от храсти. Експертът е констатирал наличие на скални участъци, които не подлежат на подпомагане, но между тях се намирали свободни площи, годни за използване, поради което неправилно били изключени от слоя. Според експертизата, следвало да се прецизира границата на недопустимия слой, като недопустимите площи били преимуществено заети от скални участъци в северната част на парцелите и общата част на тези участъци били определени от СТЕ, както следва: по отношение на БЗС 210-4-1, недопустимите площи били в размер на 3,58 ха., а по отношение на БЗС 210-5-1, недопустимите площи били в размер на 1.19 ха . Съдът е възприел фактическите установявания съобразно приетата и неоспорена експертиза и събраните писмени доказателства. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В частта й обаче, в която от окончателно одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" са изключени площи за разликата от 3,58 ха до 8,98 ха или 5,40 ха от БЗС 210-4-1 и площи за разликата от 1,19 ха до 1,98 ха или 0,79 ха от БЗС 210-5-1, съдът приел, че заповедта противоречи на материалния закон. Посочил е, че приложими за конкретната хипотеза са правилата на Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, действаща към момента на образуване и провеждане на административното производство. Тълкувал е разпоредбата на чл. 15 от нея, съгласно която трайно неподходящи за подпомагане са площите, заети от дървесна или храстовидна растителност, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, като не са допустими за подпомагане части от пасища, в които тези елементи са компактно разположени и заемат заедно или поотделно повече от 100 кв. метра. Приел е, че за да се приемат за недопустими площи, заети от дървета, храсти или скали, трябва да са налице две кумулативни условия: първото е те да са компактно разположени, а второто е да заемат заедно или поотделно повече от 100 кв. м. В случая, се установило чрез СТЕ, че скалните участъци не са компактно разположени, а разстоянията между храстите, дърветата и скалните участъци позволявали свободно пашуване на животни. Посочил е, че при липсата на първото изискване за компактно разположение, не подлежи на самостоятелно изследване дали недопустимите елементи заемат заедно или поотделно 100 кв. м. при един БЗС с общо заявена площ от 27,9 ха. Решението е правилно. Настоящата съдебна инстанция, напълно споделя фактическите констатации и правни изводи на съда, като изцяло кореспондиращи със събраните по делото доказателства и с приложимите правни норми. Правилно съдът е кредитирал с доверие неоспореното от страните заключение по назначената СТЕ, с което подробно словесно и графично са обозначени недопустимите за подпомагане площи от процесните парцели, които попадат в обхвата на чл. 15 от Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, действаща към момента на образуване и провеждане на административното производство. Правилно съдът е тълкувал смисъла на разпоредбата на чл. 15 от тази Наредба, че за да се приемат за недопустими площи, заети от дървета, храсти или скали, трябва да са налице двете кумулативни условия: да са компактно разположени и да заемат заедно или поотделно повече от 100 кв. м. След като в случая е безспорно установено, че скалните участъци не са компактно разположени, а разстоянията между храстите, дърветата и скалните участъци позволявали свободно пашуване на животни, то не са налице условията на чл. 15 от Наредба № 5 от 2010 г. за недопустимост на площите над установените от СТЕ. Данните и заключението на назначената и приета СТЕ не са оспорени от ответната страна, която е имала процесуална възможност за това. Решението е обосновано, постановено в съответствие със събраните доказателства. В хода на процеса и при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не са били направени доказателствени искания от ответната страна, които да са били от значение за изясняване на спора от фактическа страна и съответно да не са били уважени от съда. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е доказана и следва да бъде уважена, като му бъдат присъдени направени разноски в размер на 600 лв., съобразно представения договор за правна помощ и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,