Решение № 3202 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12647/2008 г.

Решение № 3202 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12647/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, срещу Решение № 868/8.08.2008 г., постановено по адм. д. № 6368/07 г., по описа на Административен съд гр. София (АС), с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 904/03.08.2007 г., издаден от Камелия Душкова Стоева, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с Решение № 1988/21.11.2007 г. на директора на Дирекция ДОУИ" при ЦУ на НАП в частта, с която на "Антонов и Дишев" ЕООД гр. София, са определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) в общ размер на 21 423.31 лева за данъчни периоди м. 01, м. 06., м. 08, м. 09., м. 10, м. 11 и м. 12. 2006 г., по фактури, издадени от "Бултрейд" 2002 ЕООД, "Ди Ви Трейд 2003" ЕООД, "Стройкомплект 2006" ЕООД, "Евро фарма" ЕООД и "Уан Уърлд България" ЕООД. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че незаконосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл. 133 и сл. от ДОПК, като се позовава на изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК. Ако се приеме, че с процесните АПВ са определяни данъчни задължения на "Антонов и Дишев" ЕООД, то те са нищожни, поради липса на материална компетентност на лицата, които са ги издали по смисъла на чл. 112, ал. 2 от ДОПК. Моли да бъде отменено решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по жалбата - "Антонов и Дишев" ЕООД гр. София, представлявано от адв. Антонов, моли съда да остави в сила обжалваното решение. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 904 от 3.08.2007 г., издаден от Камелия Душкова Стоева на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП град София в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди: м. 01, м. 06., м. 08, м. 09., м. 10, м. 11 и м. 12. 2006 г., потвърден в обжалваната част с Решение № 1988/21.11.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП. От фактическа страна съдът е изложил подробни доводи досежно установените фактически констатации в хода на ревизията и правното основание въз основа на което на дружеството е отказано правото на данъчен кредит. Обсъдено е неоспореното от страните заключение на ССЕ, както и приетите в хода на съдебното обжалване АПВ № 636/07.03.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, офис "Изток", с който за данъчен период м. 01.2006 г. на жалбоподателя се възстановява ДДС в размер на 2 768.15 лева на основание чл. 77, ал. 2 от ЗДДС по подадена СД по ЗДДС за този данъчен период; АПВ № 2683/31.07.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, офис "Изток", с който за данъчен период м. 06.2006 г. на жалбоподателя се възстановява ДДС в размер на 3 319.67 лева на основание чл. 77, ал. 2 от ЗДДС по подадена СД по ЗДДС за този данъчен период; АПВ № 3385/25.09.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, офис "Изток", с който за данъчен период м. 08.2006 г. на жалбоподателя се възстановява ДДС в размер на 4 358.87 лева на основание чл. 77, ал. 2 от ЗДДС по подадена СД по ЗДДС за този данъчен период; АПВ № 3822/30.10.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, офис "Изток", с който за данъчен период м. 09.2006 г. на жалбоподателя се възстановява ДДС в размер на 5886.97 лева на основание чл. 77, ал. 2 от ЗДДС по подадена СД по ЗДДС за този данъчен период; АПВ № 4704/21.12.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, с който за данъчен период м. 11.2006 г. на жалбоподателя се възстановява ДДС в размер на 4 141.12 лева на основание чл. 77, ал. 2 от ЗДДС по подадена СД по ЗДДС за този данъчен период; АПВ № 308/1.02.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, офис "Изток", с който за данъчен период м. 12.2006 г. на жалбоподателя се възстановява ДДС в размер на 3 470.88 лева по подадена СД по ЗДДС за този данъчен период и АПВ № 4468/8.12.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, с който за данъчен период м. 12.2006 г. на жалбоподателя се възстановява ДДС в размер на 3 575.09 лева по подадена СД по ЗДДС за този данъчен период. От правна страна съдът е приел, че ревизията на "Антонов и Дишев" ООД е възложена по реда на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК със ЗВР № 904 от 14.03.2007 г., издадена от Цветан Каменов Навчев, началник сектор "Ревизии" в Дирекция "ДОК" на ТД на НАП София - град. Ревизионният акт е издаден от Камелия Душкова Стоева на основание Заповед за определяне на компетентен орган № К 904/19.07.2007 г. на органа, възложил ревизията. Преди възлагането на ревизията на жалбоподателя са издадени и влезли в сила 7 броя АПВ, включващи процесните периоди, поради което и като издадени преди 19.12.2007 г. т. е. преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г., с процесните АПВ са установени задължения, които могат да бъдат изменяни на основанията по чл. 133 от ДОПК и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от същия кодекс. Съгласно чл. 134, ал. 1 от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като АПВ е индивидуален административен акт, ползващ се със стабилитет, то установените от него по основание и размер данъчни права и задължения следва да се изменят по предвидения в закона специален ред. В случая заповедта за възлагане на ревизията и тази за определяне на компетентния орган, който следва да издаде РА, са издадени от друг орган по приходите, който не притежава материалната компетентност по чл. 134, ал. 1 от ДОПК, поради което издаденият РА е нищожен поради липса на материална компетентност. Решението е правилно Въз основа на събраните в съответствие със съдопроизводствените правила доказателства, съдът е изяснил правилно фактическата обстановка по делото и е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по приетата от съда фактическата обстановка. На основание чл. 109, ал. 4 от ГПК (отм.), във връзка с § 2 от ДР на ДОПК в хода на първоинстанционното производство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че преди възлагането на ревизията на "Антонов и Дишев" ООД са издадени и влезли в сила 7 броя (подробно индивидуализирани в решението) АПВ с предмет данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за всеки от процесните в настоящото производство периоди - м. 01.2006 г., м. 08.2006 г., м. 09. 2006 г., м. 10.2006 г., м. 11.2006 и м. 12.2006 г. Спорът е правен и е свързан с довода в касационната жалба, а именно след като за процесните периоди - м. 01.2006 г., м. 08.2006 г., м. 09. 2006 г., м. 10.2006 г., м. 11.2006 и м. 12.2006 г. има влязли в сила АПВ, може ли за този период да се издаде РА по реда на чл. 118 и сл. ДОПК или следва да се спази специалният ред, предвиден в раздел II - чл. 133 и сл. ДОПК, касаещи изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Този ред предвижда, че при изменение на влезли в сила данъчни задължения, възлагането на ревизията се извършва само от териториалния данъчен директор - чл. 134 ДОПК. В случая първоинстанционният съд е съобразил установената съдебна практика на Върховния административен съд - първо отделение, който в редица свои решения по подобни казуси е приемал, че както при действието на отменения ДПК, така и при действието на ДОПК (до последното изменение на чл. 129, ал. 3 ДОПК - ДВ, бр. 108/2007 г.) следва да се съобразява влезлият в сила АПВ, за да може да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила актове. Практиката приема, че при наличие на такива актове установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни само по специално предвидения за това ред по чл. 133 и сл. ДОПК. В настоящия случай този ред не е спазен, заповедта за възлагане на ревизията е издадена от некомпетентен орган и като е обявил издадения РА за нищожен, първоинстанционният съд е издал правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. В тази насока е неоснователен довода в касационната жалба, че доколкото с процесните АПВ са определяни данъчни задължения на "Антонов и Дишев" ЕООД, то те са нищожни, поради липса на материална компетентност на лицата, които са ги издали по смисъла на чл. 112 ал. 2 от ДОПК. Този довод се излага за първи път в касационната жалба и не е подкрепен с доказателства. Видно от приетите АПВ, същите са издадени след документална проверка, която е един от способите по чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК, във връзка с подадени СД от "Антонов и Дишев" ЕООД, а не след извършване на данъчна ревизия. Предвид изхода на спора и с оглед изричната претенция на пълномощника на ответника по касационната жалба, Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да заплати сумата от 500 лева уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение