Решение № 10053 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2155/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез юрк. Димитров, против решение 7893 от 21.12.2022 г., постановено по адм. дело 2649/2022 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отменено Решение 32-43651 от 08.02.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас и в полза на ПИК КО АД са присъдени разноски в размер на 680.70 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорен е изводът на съда за допуснато в хода на административното производство съществено процесуално нарушение. В тази връзка се сочи, че в случая е извършен последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т.1 ЗМ, за който не е предвидено нарочно производство и няма законово изискване за издаване на заповед, с която да се постави неговото начало, за разлика от процедурата за осъществяване на последващ контрол по реда на чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ. Според касатора съдът неправилно е формирал извод за материална незаконосъобразност на акта, като се е базирал изцяло на заключението на вещото лице по съдебно-химическата експертиза, което е оспорено от административния орган. Сочи се, че определянето на правилния тарифен код, конкретно - дали стоката JADECHOC 555 Хидрогенирана лауринова мазнина, следва да се класира в код по КН 1516 2098 80 или в код по КН 1517 90 99 90 е правен въпрос, който не е от компетентността на вещото лице. Изложени са аргументи, че процентът на вложения емулгатор не е от значение при определяне дали една мазнина е претърпяла по-напреднала обработка, като се твърди, че е достатъчно самото наличие на сорбитанов естер, което е установено по категоричен начин от митническата- лабораторна експертиза (МЛЕ). Добавянето на сорбитанови естери представлява допълнителна обработка на мазнината, различна от стандартното рафиниране и хидрогениране. Твърди се, че е без значение дали методът и лабораторията към Агенция Митници са акредитирани и сертифицирани, защото ПИК -КО АД не оспорва, че в продукта има наличие на сорбитан стереат. След като същото твърди, че това не променя продукта и няма по напреднала обработка, а именно текстуриране, следва да го докаже при условията на пълно доказване, което не е извършено по делото, въпреки указаната на страните доказателствена тежест. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд не се е съобразил и с Реглмент за изпълнение (ЕС) 2021/1816 на Комисията от 12 октомври 2021 г. за тарифно класиране на продукт - химически модифицирана мазнина с добавки на малки количества други вещества включително и сорбитанови емулгатори, в който е посочено, че класирането се определя от разпоредбите на общи правила 1 и 6 за тълкуване на Комбинираната номенклатура и от текста на кодове по КН 1517, 1517 90 и 1517 90 99. Изключва се класирането в позиция 1516, защото палмовото масло се обработва допълнително чрез добавянето на емулгатори и лимонена киселина и следователно е загубило основната си характеристика на частично хидрогенирано палмово масло от позиция 1516. В хода на настоящото производство касаторът, чрез юрк. Димитров, в писмено становище от 19.09.2023 г. моли обжалваното решение да бъде отменено и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ПИК КО АД, чрез адв. Старева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни аргументи излага в писмен отговор и в писмени бележки, представени по делото на 20.09.2023 г. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е било Решение 32- 43651 от 08.02.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което е определен нов код по КН/ код по ТАРИК 15179099 90 за стоката, декларирана с описание - Хидрогенирана Лауринова мазнина в разфасовки от 20 кг- 45 000 кг и допусната за свободно обращение с Митническа декларация (МД) МRN 21BG001007033358R9/20.07.2021 г. Административният орган е определил данъчна основа при внос на стоката в размер на 168 615.60 лв., установил е задължение за ДДС при ставка 20% за стоката по МД в размер на 33 723.13 лв. и е определил за вземане под отчет и досъбиране на мито в размер на 7 332.73 лв. и ДДС в размер на 1 466.55 лв. За да достигне до извод за основателност на оспорването, административният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 20.07.2021 г. ПИК КО АД е подало МД МRN 21BG001007033358R9/20.07.2021 г., с която е декларирало режим допускане за свободно обращение на стока, описана като Хидрогенирана луиринова мазнина в разсфасовки от 20 кг. - 45000 кг., с код на стоката по Комбинираната номенклатура /6/15/, с код по ТАРИК 15 162098 80 и митническа стойност на стоката в размер на 143 779.14 лв., като същата е изчислена на база декларираните за нея елементи в митническата декларация. Като износител е посочен Интер Континентал Ойлс Сингапур, държава на произход - Индонезия. На 21.07.2021 г. на основание чл. 188, б. а от Регламент ЕС/952/2013 е извършена документална проверка на стоката по представените и цитирани в ЕАД документи и данните от МД и не са установени несъответствия. На основание чл. 188, б. г от Регламента за целите на проверката на точността на данните, съдържащи се в МД по отношение на тарифното класиране на стоката, от същата е взета проба за анализи от служител на Еврокарго ЕООД - дружество, извършващо качествен и количествен контрол на стоките в присъствие на прекия представител на декларатора и митнически служител, като са съставени Акт 2-451-А от 21.07.2021 г. за вземане и разработване на проба и Протокол за вземане на проба 109/21.07.2021 г. Представител на декларатора е удостоверил с подписа си, че е присъствал при вземането на пробите и не възразява срещу начина на вземане, количеството, маркировката и осигуровката на пробата, а пробите са изпратени за анализ в ЦМЛ - София със Заявка за анализ и контрол 106/21.07.2021 г. Резултатът от извършването на проверка чрез вземане на проба за анализ на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД, е документиран с МЛЕ от 25.10.2021 г. Според заключението на експертизата изпитаната проба от стока с описание Хидрогенирана лауринова мазнина - Jadechoc 555 представлява хидрогенирана фракция на палмистовото масло (стеарин), текстурирано чрез добавен сорбитанов емулгатор в качеството на модификатор на кристалната структура. Според становище от дирекция Митническа дейност и методология относно тарифното класиране на стоката в КН на ЕС, на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Общите разпоредби към Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки за позиция 1517, стоката, с определените с МЛЕ характеристики, попада в обхвата на код 1517 90 99 90 на КН, различен от декларирания 15162098 80. Според митническите органи, процесната стока не се класира в декларирания в митническата декларация код от позиция 1516 Животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин, тъй като е претъпяла по-напреднала от допустимите за тази позиция обработка - смесване с емулгатор, имащ функцията да модифицира кристалната структура на палмистовото масло и неговите фракции, т. е. да ги текстурира. На 04.02.2022 г. до Началник Митница Бургас е депозирана Докладна записка от Началник МП Пристанище Бургас Център относно определяне на нов тарифен код за стоката. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган при спазване на изискванията на чл. 59 АПК за форма на акта, но в нарушение на процесуалноправните разпоредби на ЗМ, което е довело до нарушаване и на материалноправните норми. Съдът е посочил, че в разглеждания случай от митническите органи е извършена последваща проверка, редът за осъществяване на която е регламентиран с разпоредбите на чл. 84 и сл. от ЗМ. Съобразил е, че съгласно разпоредбата на чл.84в от ЗМ проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от директора на Агенция Митници или от оправомощени от него длъжностни лица от Агенция Митници и от началник на митница, каквато не е налична по делото. Поради това е приел, че в хода на административното производство не е спазен редът, визиран в нормата на чл. 84 ЗМ при извършване на последващата проверка, като няма нито определени органи, които да извършат същата, нито доказателства какво е събрано в хода на тази проверка. Формиран е извод, че опорочаването на процедурата по извършване на последваща проверка е довела и до опорочаване на вземането на проби, както и резултатите от тях и до неправилно определен нов тарифен код на стоките. След като подробно е описал констатациите и заключението на вещото лице по повторната съдебно- химическа експертиза, което е приел за обективно и компетентно изготвено, съдът е посочил, че от събраните доказателства е видно, че дружеството е декларирало правилния код за тарифиране на стоката. Приел е, че не може да се установи, че характеристиките и свойствата на изследвания от МЛЕ продукт са идентични с тези на внесения на територията на страната към момента на освобождаването и допускането за свободно обращение, поради което е налице неправилно определяне на нов тарифен код, съответно на задължения за довнасяне. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното производство е извършен последващ митнически контрол по реда на чл. 84 от ЗМ, съгласно който за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на: 1. точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи; 2. счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Разпоредбата на чл. 48, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 предвижда, че за целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно. В разглеждания случай обаче, видно от изричното посочване в процесния административен акт, а и в докладна записка от 04.02.2022 г., митническите органи са извършили документална проверка на стоката по представените документи с МД по реда на чл. 188, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013. Проверката е извършена при подаване на митническата декларация и преди разрешението за вдигане на стоките, съобразно правомощието на митническите органи, предвидено с нормата на чл. 188, б. а от Регламента, систематичното място на която е в Глава 3 Проверка и вдигане на стоки. Съобразно тази разпоредба, за целите на проверката на точността на данните, съдържащи се в приетата митническа декларация, митническите органи могат да извършат проверка на декларацията и придружаващите документи. Следователно в случая административното производство е започнало с извършване на проверка на приетата митническа декларация, която е осъществена преди вдигането на стоките, когато все още е възможно да се извършат проверките по чл.188 от МК, в т.ч. по буква г) да се вземат проби за анализ. Не е налице извършен последващ контрол по реда на чл. 84 ЗМ, респ. чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, както неправилно е приел административният съд. Съгласно посочените норми (чл. 84 ЗМ, чл. 48 МКС), последващият контрол се извършва след разрешението за вдигане на стоките, а в случая данни за извършване на такава последваща проверка липсват както в административния акт, така и в доказателствата, приложени с преписката. Това е видно и от фактическите установявания в обжалваното решение, с което е установено, че е извършена проверка по реда на чл. 188, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013. За тази първоначална проверка, която се извършва преди вдигането на стоките, не са приложими изискванията на чл. 84 и сл. от ЗМ, което обуславя неправилност на извода на съда за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд подробно е описал констатациите на приетите по делото експертизи, въз основа на които е приел, че декларираният от ПИК КО АД тарифен код на процесната стока е правилен. В тази насока обаче съдът не е изложил собствени мотиви и не е формирал конкретни правни изводи, които да подлежат на касационна проверка. С МД дружеството декларатор е отразило за процесната стока код по ТАРИК 1516 2098 80, а митническият орган, въз основа на изготвената МЛЕ, е приел, че в случая приложим е код по ТАРИК 1517 90 99 90. В тази връзка следва да се има предвид, че конкретни насоки за разграничаване на позиции 1516 и 1517 се съдържат в Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките /ОБХС/. Според тях, позиция 15.16 включва мазнините и маслата от животински или растителен произход, които са били подложени на специфична химична преработка от рода на посочените по-долу частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдирани, дори рафинирани, но които не са били обработени по друг начин. Тази позиция не включва мазнините и маслата и техните хидрогенирани фракции и т.н., които са претърпели по-напреднала обработка, като например текстуриране (видоизменение на текстурата или на кристалната структура) с цел да служат за хранителни цели.Според ОБХС, позиция 15.17 включва маргарина и другите хранителни смеси и препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла, различни от тези по 15.16. Продуктите от позиция 15.17, чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани (например с обезмаслено мляко), разбити или предварително обработени чрез текстуриране (видоизменение на текстурата или на кристалната структура) или по друг начин. Позиция 15.17 включва и хранителни препарати от една единствена мазнина (или от нейните фракции) или от едно масло (или от неговите фракции), дори хидрогенирани, които са били обработени чрез емулгиране, разбиване, текстуриране и др. В обжалваното решение липсва обсъждане на съдържанието на тези позиции и не са формирани правни изводи относно съществени за предмета на спора обстоятелства какво е съдържанието на мазнината и налице ли е обработването й чрез емулгиране, разбиване, текстуриране и др. В тази насока съдът не е изложил мотиви, а е пресъздал констатациите и отговорите на правни въпроси на изслушаните съдебни експертизи, както основателно сочи касаторът. В изготвената митническа лабораторна експертиза е налице заключение, съгласно което изпитаната проба от процесната стока, представлява хидрогенирана фракция на палмистовото масло, текстурирано чрез добавен сорбитанов емулгатор в качеството на модификатор на кристалната структура. Именно въз основа на това заключение, митническите органи са приели, че стоката е претърпяла по-напреднала обработка, т.е. била е текстурирана, поради което е определен тарифен код по КН 1517 90 99 90. Същевременно, повторната съдебно-химична експертиза, съдържаща основно теоретична информация, е заявила, че не е открила конкретни данни за референтни стойности на количеството на сорбитол, което е необходимо за емулгиране и за текстуриране на мазнините. Въпреки това и при липса на изложени мотиви съдът е кредитирал тази експертиза, като не се е произнесъл по съществения за спора въпрос - налице ли е по-напреднала обработка на процесната стока, в т.ч. текстуриране, която да обуславя промяната на тарифния код по КН от декларирания от ПИК КО АД 1516 2098 80 на 1517 90 99 90. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е останало неизяснено от фактическа и правна страна. Съдебният акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. При новото разглеждане на делото, въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства, съдът следва да изясни от фактическа и правна страна въпроса относно конкретното съдържание на процесната стока и какви са функциите и действието на съдържащите се в нея сорбитанови естери върху характеристиките й, в т.ч. върху кристалната й структура. При необходимост от допълнителни специални знания за изясняване на делото от фактическа страна съдът може да назначи тройна съдебно-химична експертиза. След обсъждане на относимите доказателства, административният съд следва да изложи мотиви и да формира правни изводи по основния спорен въпрос по делото: налице ли е по-напреднала обработка на процесната стока, в т.ч. текстуриране, която да обуславя промяната на тарифния код по КН/ код по ТАРИК от декларирания от ПИК КО АД 1516 2098 80 на 1517 90 99 90. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по разноските в касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,