Решение № 12392 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7399/2018 г.

Решение № 12392 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7399/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 5354/24.04.2018 година на Върховен административен съд по адм. д. № 1985/2016 година, с което е отменена негова заповед № 8121 К– 4634/24.11.2015 година, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на И. З., началник на Второ районно управление при Областна дирекция на МВР – Перник, е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", считано от датата на връчване на заповедта. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 195, ал. 1 ЗМВР, а именно, че заповедта е издадена извън преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението. Според касатора, съдът е приложил неправилно нормата на чл. 196 ЗМВР, като е следвало да брои като начало на срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, датата на постъпване на предложение рег. № 313 р-10470/13.10.2015 година по описа на ОДМВР – Перник, утвърдено от министъра на вътрешните работи. Съдът не взел предвид и факта, че за период от 87 дни, сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР не са текли, поради това, че З. е бил в отпуск. Оспорва се извода, че към 10.08.2015 година министърът на вътрешните работи се е запознал със справка рег. № RB202016-001-07/02-73 от 20.07.2015 година на разследващата комисия, предвид факта, че резолюцията върху справката е била поставена от главния секретар на МВР главен комисар Г. Костов. Като се позовава на практика на ВАС по адм. д. № 13978/2017 година по описа на ВАС, твърди, че по силата на чл. 196, ал. 1 ЗМВР, нарушението следва да се счита за открито от дисциплинарно-наказващия орган от момента на постъпване на предложението на директора на ОДМВР – Перник за налагане на дисциплинарно наказание, като в случая това била датата – 13.10.2015 година, а обжалваната заповед била издадена на 24.11.2015 година, в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на И. З. срещу заповед № 8121 К – 4634/24.11.2015 година на министъра на вътрешните работи, а при условията на евентуалност, делото да се върне на друг тричленен състав на ВАС за ново разглеждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 400 (четиристотин) лева общо. Ответникът, И. З., не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 от същия нормативен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Производството пред тричленен състав на Върховен административен съд е образувано по жалба на И. З. – началник на Второ районно управление II степен – Перник при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник (ОДМВР – Перник), срещу заповед № 8121 К-4634/24.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 3; чл. 197, ал. 1, т. 4; чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е било наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" за извършени 4 на брой нарушения на служебната дисциплина, квалифицирани поотделно като такива по чл. 200, ал. 1, т. 5 ("превишаване на правомощия") и т. 11, предл. първо ЗМВР ("неизпълнение на служебни задължения"), но съставляващи в своята съвкупност "системни нарушения" по смисъла на § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР, обусловили налагане на наказанието по чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР. За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че същата, дори и издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото е извън срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият петчленен състав на Върховен административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът релевира общо възражение за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Тъй като съгласно нормата на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи служебна проверка на това основание, възражението следва да се отхвърли като неоснователно при общо формулиране, без посочване на конкретни възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.. Досежно правилното приложение на материалния закон: Първоинстанционният съд, въз основа на анализ на събраните в хода на производството доказателствени средства, е установил фактическа обстановка относно релевантни за решаването му факти, която се споделя от петчленния състав, като съответстваща им. Дисциплинарното производство е започнало със заповед № 8121 з-619/29.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която е назначена комплексна проверка в ОДМВР – Перник и е определена комисия, която да я извърши. Проверката е приключила с изготвена справка рег. № RB202016-001-07/02-73/20.07.2015 г. по описа на Дирекция "Инспекторат" на МВР, представена и приложена по делото. Жалбоподателят е бил запознат със справката лично на 25.09.2015 г., като това обстоятелство е надлежно удостоверено със съставянето на протокол рег. № 3796 р-670 от същата дата по описа на ОДМВР – Перник, Второ районно управление (лист 51), с положен върху него подпис на главен инспектор И. З.. Видно от удостовереното в протокола, жалбоподателят е заявил, че няма да се възползва от правото си по чл. 207, ал. 10 ЗМВР да даде допълнителни обяснения или възражения във връзка с направените в справката констатации, вместо това ще представи становище на по-късен етап, след като се запознае с мотивираното предложение, което следва да бъде изготвено до дисциплинарно наказващия орган съгласно чл. 70 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г.), вр. чл. 197, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Справка рег. № RB202016-001-07/02-73/20.07.2015 г. по описа на Дирекция "Инспекторат" на МВР е постъпила в ОДМВР – Перник на 15.09.2015 г. за изготвяне, въз основа установените от проверката данни, на предложение по реда на чл. 70 от Инструкцията. От директора на ОДМВР – Перник е изготвено до министъра на вътрешните работи предложение рег. № 313 р-10470/13.10.2015 г., в което след описване на констатациите от справката на Дирекция "Инспекторат" на МВР спрямо главен инспектор И. З. по всяко от визираните четири дисциплинарни нарушения, е формулирано предложение, за извършените "системни нарушения" на служебната дисциплина по смисъла на § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР, на основание чл. 204, т. 1; чл. 194, ал. 2, т. 2; чл. 197, ал. 1, т. 4, вр. чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". От приложените по делото доказателства се установява, че така изготвеното предложение е било утвърдено от министъра на вътрешните работи. На 14.10.2015 г. жалбоподателят се е запознал с предложението (видно от направеното изрично удостоверяване с подпис и дата – лист 41), като е заявил, че ще се възползва от правото си да даде допълнителни обяснения в срок до 24 часа. И. З. е представил писмени обяснения рег. № 3796 р-7438/15.10.2015 г. по описа на ОДМВР-Перник, Второ районно управление, приети от министъра на вътрешните работи. Заповедта, предмет на оспорване в настоящото съдебно производство, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 3; чл. 197, ал. 1, т. 4; чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 ЗМВР, е издадена на 24.11.2015 г. Петчленният състав на Върховен административен съд приема, че така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, не се спори между страните. Въз основа на същата, първоинстанционният съд е направил правилен правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл. 196, ал. 1 ЗМВР законодателят посочва, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на същия член уточнява, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Спорът между страните е досежно обстоятелството от кога следва да се брои двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Касаторът твърди, че това е считано от датата на постъпване на предложение рег. № 313 р-10470/13.10.2015 година по описа на ОДМВР – Перник при министъра на вътрешните работи, а именно след 13.10.2015 година. А ответникът по касационната жалба обосновава, че срокът следва да се брои считано от 10.08.2015 година, когато министърът на вътрешните работи се е запознал със справката от извършената комплексна проверка в ОДМВР – Перник. Първоинстанционният съд правилно е приел становището на г-н З.: В настоящия случай, компетентният дисциплинарно наказващ орган е министърът на вътрешните работи на основание чл. 204, т. 1 ЗМВР. В резултат на извършената по заповед на министъра комплексна проверка в ОДМВР – Перник, е изготвена справка рег. № RB202016-001-07/02-73/20.07.2015 г. по описа на Дирекция "Инспекторат" на МВР, в която се съдържат необходимите данни, позволяващи на дисциплинарно наказващия орган да установи всички релевантни обстоятелства относно твърдените дисциплинарни нарушения и техния извършител. Направените в справката констатации са достатъчно ясни и конкретни, за да може компетентният дисциплинарно наказващ да извърши дължимата преценка относно наличието на основание за налагане на дисциплинарно наказание. Изложеното правилно и обосновано е мотивирало извода на първоинстанционния съд, че с постъпване на справката при министъра на вътрешните работи, за последния е започнал да тече двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР да пристъпи към реализиране на дисциплинарната отговорност на установения като извършител в хода на проверката – главен инспектор И. З.. И петчленният състав приема възражението на касатора за неоснователно досежно довода, че в случая срокът е започнал да тече след постъпване при министъра на предложение рег. № 313 р-10470/13.10.2015 г. по описа на ОДМВР – Перник. Последното, изготвено от директора на ОДМВР – Перник на основание чл. 70 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г.), не обективира резултати от извършени действия по разследването, не установява факти и обстоятелства относно визираните деяния и техния извършител. Мотивираното предложение по чл. 70 от цитираната Инструкция има за цел единствено, въз основа изяснените по случая факти, да представи обобщаващо становище по въпроса, доказва ли се основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и ако да, какво следва да бъде съответното дисциплинарно наказание. Справка рег. № RB202016-001-07/02-73/20.07.2015 г. на разследващата комисия, включваща служители от различни структури на МВР, със събраните данни за извършени служебни нарушения от страна на И. З. е постъпила при министъра на вътрешните работи на 10.08.2015 г., видно от резолюцията върху справката. Неоснователно е възражението на касатора, че тази дата не следва да се вземе предвид, тъй като е обвързана с подписа на главния секретар на МВР към този момент, а именно главен комисар Г. Костов. Подписът на последния под титулната част на справката, не променя факта, че същата е подписана и от министъра на вътрешните работи. Следователно, правилен е изводът на първоинстанционния съд в насока, че при спазване на чл. 195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание е следвало да бъде наложено в двумесечен срок, считано от 10.08.2015 г., т. е. най-късно на датата 10.10.2015 г. По отношение на възражението, че първоинстанционният съд не е съобразил данните досежно продължителния отпуск на г-н З.: Първоинстанционният съд е обсъдил възражението, което обаче не променя крайния извод за издаване на заповедта в нарушение на посочената норма от ЗМВР: По делото в действителност са налични данни (официален удостоверителен документ, издаден от директора на ОДМВР – Перник - лист 49), според които в рамките на процесния период между 10.08.2015 г. и 10.10.2015 г. служителят се е намирал в продължение на общо 25 календарни дни (от 24.08.2015 г. до 17.09.2015 г. включително) в законоустановен отпуск. Правилно, в тази хипотеза, съдът е обосновал, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 3 ЗМВР, наличието на законоустановен отпуск е основание за спиране на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР за времето на установения ползван отпуск. В резултат, крайният срок за налагане на дисциплинарното наказание на И. З., се изчислява, като към датата 10.10.2015 г. бъдат добавени същия брой дни, колкото е продължил законоустановеният отпуск на лицето, а именно 25 календарни дни. При така извършеното изчисление първоинстанционният съд правилно е установил, че двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание на жалбоподателя е изтекъл на 04.11.2015 г. Като е наложил наказанието на 24.11.2015 г., министърът на вътрешните работи е нарушил процедурното правило, установено в чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Петчленният състав на Върховен административен съд споделя изводите на първоинстанционния в насока, че срокът по чл. 195, ал. 1 ЗМВР има преклузивен характер, тъй като с изтичането му се прекратява въобще възможността на дисциплинарно наказващия орган да налага дисциплинарно наказание за допуснато дисциплинарно нарушение. В тази насока, предприетите извън срока действия се явяват противоречащи на императивна норма на закона. Тъй като издаването на процесната заповед извън срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на същата по силата на чл. 146, т. 3 АПК – допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, правилно първоинстанционният съд е отменил същата. Решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд