Решение № 4946 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3201/2015 г.

Решение № 4946 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3201/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационно жалба на Мина Петрова Бинева, Стоянка Петкова Минева и началникът на СГКК - Стара Загора против решение № 2/19.01.2015 г., постановено по адм. дело № 568/2014 г. на Административен съд - Стара Загора, в частта, с която е отменена заповед № КД-14-24-371/10.09.2013 г. на началника на СГКК - Ст. Загора относно заличаването в КР на НИ на гр. Стара Загора за обект 68850.503.531.1.4 на Алейдин Джемалов Дервишев като собственик за разликата над 13158/14500 ид. ч. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната й и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли изцяло оспорването на заповедта. Ответникът - Алейдин Джемалов Дервишев оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че е налице влязло в сила съдебно решение, което със СПН отрича правото на собственост на Алейдин Джемалов Дервишев върху процесния самостоятелен обект от сграда само до ид. ч., за която е уважено оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. С влязло в сила съдебно решение по в. т. д. № 149/2007 г. на Окръжен съд - Стара Загора е признато за установено правото на собственост на множество физически лица, между които й заявителите в административното производство и касатори Мина Бинева и Стоянка Минева, върху 13158/14500 ид. ч. от недвижими имоти, вкл. процесния обект. Само по отношение на така установеното материално вещно право на собственост е формирана СПН и решението има действие и за Алейдин Дервишев като приобретател на спорно право в хода на висящ исков процес след вписване на исковата молба - чл. 226, ал. 3 и чл. 298, ал. 2 ГПК, приложими на основание чл. 144 АПК. Няма влязло в сила съдебно решение, с което със СПН да е отречено в останалата му част правото на собственост на Дервишев върху обекта. Не представлява такова решението в частта му за осъждане да се предаде изцяло недвижимият имот, както и в частта за отмяна на нотариални актове. В тази част решението има значение само за заличаване от КРНИ на акта, от който вписаният собственик черпи правата си. В КР обаче следва да бъдат вярно отразени само данните за собствеността върху обекта, както са установени в диспозитива на влязлото в сила съдебно решение /мотивите му не се ползват със СПН/. Неоснователно се поддържа от касаторите, че за разрешаването на повдигнатия административноправен спор следва да се съобразят и определенията за недопустимост на предявени от Дервишев и др. лица искове за собственост по чл. 108 ЗС - т. д. № 60/2010 г. по описа на ОС - Стара Загора. Тези определения не се ползват със СПН и с тях не се разрешава спор за материално право, каквото решение единствено има значение за записванията в КРНИ. Като е достигнал до верни фактически установявания и правни изводи, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният администартивен съд, второ отделение,